Тази вълшебна Мальовица

Юрий Стоянов

Неповторима е Мальовица. Този внушителен връх отдавна са се мъчили да го превземат алпинисти. Северната отвесна стена е висока 124 м. Едва на 28 август 1938 г., след като французинът Раймонд Лайнингер казва, че стената не може да бъде преодоляна, двама български алпинисти - К. Савджиев и Г. Стоименов, я изкачват.
Тази част на Рила е необикновено привлекателна. Оттук всеки връх или рид изглеждат по различен начин. Всеки турист онемява от прелестта на Мальовишкия дял. Недалеч от хижата се намира комплекс "Мальовица" и Централната планинска школа. От нея излизат професионалните водачи, алпинисти.
Имах удоволствието и възможността да бъда на Мальовица ден преди християнския празник Голяма Богородица. Мисля си, дали това не беше някакъв подарък от Бога. Бе топло и ясно. Очите ми шареха из красотите наоколо. От комплекс "Мальовица" до хижата разстоянието се взима за около 50 мин. Вече е 9:30 часа. Потегляме с приятели сред шарените сенки към хижата. Пред очите ни гордата снага на върха се извисяваше сред небето. Като че ли някой току-що я беше нарисувал. Последният път, когато бях тук, стигнах само до хижата. Направих си снимка на фона на красавеца и толкоз. Сега вече щях да се покатеря върху "темето" на върха.
Към нас се присъедини необяздено сиво конче. Спирам да снимам и то спира, хапваме боровинки и то си хапва по нещичко. Вървеше отзад като ариегард на групата.
Изкачваме се все покрай игривия ромол на Мальовишка река. Отдясно се издигат величествени скали, скрили се между гъсти борови гори. Отляво е тъмна гора, все едно някой всеки момент може да  изскочи от нея. После просветнаха пролуки, в които зейнаха голи каменисти баири.
 Доста път имаме още обаче до "заветния връх". И да не забравяме все пак, че тук, в тази долина, трябва да имаме едно наум - районът е лавиноопасен. През лятото е живописно и красиво, но през зимата - опасно и магнетично.
След кратко освежаване със студена бистра рилска вода отново поемаме нагоре. Вече сме пред масивната хижа. Някъде долу отдясно се чува да шуми реката. Сега вървим по тясна пътека сред клек и камънаци. Върхове, кои от кои по-красиви, се издигат и привличат погледа.
Помислих си, че ако бях орел, сигурно щях да прелетя над цялата верига върхове, които заобикалят долината; да се огледам в бистрите води на Елениното езеро, да се рея свободно из Рилската пустиня, да наблюдавам как пъплят нагоре към върховете туристи и алпинисти. Но не би.
Ето тук, на това място пък са паметните плочи, които напомнят колко сурова и безпощадна е планината. Сред тях е изписано името на Людмил Янков, на алпиниста, дръзнал да спаси Христо Проданов на Еверест. Да, Янков тогава изкачва височина от 7170 м до 8500 м на един дъх, но не успява да му окаже помощ. Тогава спасителят оцелява, но загива под връх Камилата, именно тук, в Мальовишкия дял, откъдето е тръгнал като алпинист.
Първенецът ни зове, пътеката се провира сред грамадни камънаци. Не след дълго на втора тераса се появи кристално бистрото и чисто Еленино езеро. В него се отразяваха двете Мальовици и някое и друго бяло облаче. Жегата ни заставяше   по-често да почиваме, макар че небето почти побеля от облаци.
Неусетно се озовахме на билото. Някъде долу сред зеленото горско море се беше сгушил Рилският манастир. Горе високо - където бродят мечки и където е царството на орлите, се мержелееше рилският първенец. Ориентировъчните колчета даваха представа накъде е посоката.
Последни метри. И вече сме на върха. Каменната пирамида гордо стърчи, в подножието на една плоча е изписана височината - 2729 м. А тук, на върха, всеки иска да огледа планината, да окъпе погледа си в безкрайната пустиня от циркуси и снежни върхове, от зелени гори. И синьо, синьо небе...
Привечер се разделяме с върха, а в далечината огнената дъга на залеза вече беше очертала обратния ни път.


Вятърът утихва и се чува само светлината


Бистрото и чисто Еленино езеро

Снимки: авторът