Те четат мислите ни

ДПА


Докъде се простира могъществото на американските тайни служби? Какво знаят и откъде го знаят? Журналистът Джеймс Бамфорд е сред малцината, които познават американската тайна служба АНС по-добре, отколкото тя тях.
От американската Агенция за национална сигурност (АНС) твърдят, че всичко, което вършат, е в името на обществото. Но това са само думи. В действителност агенцията трупа неимоверно количество информация. Което обаче не й помогна при атентата в Бостън например. Eкспертите са разполагали с достатъчно данни за атентаторите, но какво от това? Очевидно Агенцията за национална сигурност е натрупала толкова много данни, че не може да открие иглата в купата сено, смята Джеймс Бамфорд, който е автор на няколко книги за дейността на американското разузнаване.
Работата на АНС определено може да се постави под въпрос, твърди експертът, позовавайки се на следните факти: агенцията проспа както първото бомбено нападение срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г., така и атаката срещу бойния кораб "Коул" в Аден през 2000 година. А най-пресен е споменът за неосуетения атентат в Бостън.
Бамфорд разказва и още нещо: че непосредствено преди 11 септември терористите са пребивавали в Лоръл, щата Мериленд, съвсем близо до главната квартира на АНС. В същото време обаче трябва да се има предвид, че агенцията не е била създадена, за да преследва отделни хора, а за да брани Съединените щати от Съветския съюз. Което е голяма разлика: при едното става дума за наказателно преследване, а при другото - за национална сигурност. Тези две неща по никакъв начин не могат да вървят паралелно, казва Джеймс Бамфорд.
Що се отнася до сътрудничеството между АНС и големи интернет фирми като Гугъл, експертът акцентира върху следното: когато тайните служби контролират връзките, които свързват Гугъл с интернет, е все едно дали Гугъл предоставя данните си доброволно или не. Агенцията за национална сигурност поддържа тайни контролни постове по местата, през които информацията влиза и излиза от Съединените щати. По тези пунктове тайните агенти разделят кабела на две и така една част от него води към фирмата, за която принципно е предназначен, а другата се насочва към тайно пространство, до което никой от засегнатата фирма няма достъп. Там информацията преминава през множество филтри, които се програмират директно от АНС. Така агенцията има достъп до всички данни - независимо дали те са предназначени за Гугъл или за някой друг. Така че няма значение дали Гугъл дава на АНС достъп до информацията - агенцията сама си го осигурява.
Бамфорд не се съмнява, че между АНС и много от телекомуникационните фирми има отдавнашни, много секретни връзки - сътрудничеството им продължава от десетилетия. Всеки път, когато "лъснат" доказателства за това сътрудничество, то се прекратява за кратко, а впоследствие се подновява. Освен това - пак без съмнения - АНС и нейните предшественици още от 20-те години насам шпионират всички международни конференции, в които участват Съединените щати. Така например през 1945 година, когато е основана Организацията на обединените нации, са били следени комуникациите на повечето важни държави. Тайните служби са постъпили по същия начин и през 2003 година, когато Вашингтон търси в ООН подкрепа за войната в Ирак.
Според Джеймс Бамфорд, който вероятно е един от малцината, които знаят за АНС повече, отколкото тя за тях, нарастващата власт на службите би трябвало да предизвиква огромна загриженост у американците - особено като се има предвид, че откакто всичко е дигитално, нищо вече не е същото. Ако някой планира пътуване до Южна Америка или пък е болен - търси съответната информация в интернет. А щом някой има достъп до търсенията на определен човек в Гугъл, може да се каже, че познава мислите му.
Когато пише книгата си "1984", Джордж Оруел създава свят, в който правителството наблюдава хората и следи какво си говорят. АНС обаче има достъп не само до разговорите на хората, но и до техните мисли, казва американският журналист Джеймс Бамфорд.