Те са тук, сред нас...
Още една версия за убийството на Георги Димитров
/ брой: 149
Естествено е да ви прозвучи като лозанка моето мнение, но и аз имам своята версия за края на епохата Димитров... Не вземам страна в подкрепа на Никола Терзиев, защото му вярвам, че е искрен и че се гневи от истинските убийци на личността Димитров, който съвсем не се е примирявал с издевателствата на Сталин и негови хора по отношение на български революционери, изгнили в руските и съветски лагери... Никола Терзиев лично се е докоснал до архивите на Коминтерна, до архивите на КГБ и има много по-стресиращи факти и документи от миналото, преживяно на територията на съветската страна, в Барвиха, Сочи и пр.Той ще реши дали ще ги публикува. Той ще реши дали ще оповести поведението на Георги Димитров в контактите му с Берия, с Каганович, с Молотов и други видни съветски партийни и държавни ръководители, особено по отношение на възраженията на Димитров, когато е ставало дума да бъдат унищожени български патриоти, несъгласни още тогава с политиката на великия сатрап... И е похвално, че ДУМА дава място за всякакви мнения, независимо дали ще се харесат на всички. Истината винаги е оспорима. И невинаги има еднозначен отговор.
Всъщност моята кратка реплика е за това, че убийците на личността Димитров са у нас, в България...
От колко време страним от истината за Димитров. От колко време не смеем на произнесем на глас искреното си мнение за Генералния секретар на Коминтерна, за героя от Лайпциг, за министър-председателя на републиката, за вожда и учителя Георги Димитров. Страх сковава устните, не смеем да честваме годишнина от рождението, годишнина от кончината. Ходим 20-30 души на гроба да оставим на почистения преди минути гроб, да се поклоним. Къщата му на "Опълченска" 66 ще се срути върху срамежливата ни памет.
Почти не остана партия, лидер, които да са искрени в отношението си. Преди години издадохме юбилеен сборник със средствата на авторите... Никой не посмя да отдели лев от лични и служебни средства за сборника. А когато предложих на известен лидер да закупим и подарим по екземпляр от него на делегати на поредна градска партийна конференция, ми бе предложено да ги оставим на щанд да се купят, за да не кажат някои представители на медиите, че подаряваме книга за Георги Димитров - т.е. не сме се реформирали, не сме се променили в исторически план! Голяма промяна претърпяхме, няма що!
Страх ни е от партийните ни вождове... Не смеем да произнесем дори имената им... Страх ни е от всички след него. От Васил Коларов, от Вълко Червенков, от Тодор Живков, от Александър Лилов, от Трайчо Костов, Антон Югов, от Жан Виденов...
Писал съм го и друг път. На ред са Сергей Станишев и Георги Първанов. Впрочем присъдата над Първанов като че ли е дадена вече... Защо? Защото има канибалско отношение към партийните лидери в нашата партия? Не се притеснавам да го повторя.
И друг път съм го казвал... Сега чествахме 130 години от рождението на Георги Димитров. Разбра ли някой за това? Разбра ли някой, че в новотел "Москва", в зала "Европа" - забележете само колко знакови две думи: Москва и Европа - имаше международна конференция "Георги Димитров и съвременния свят". Нито една телевизия не посмя да сложи камерите си, колко журналисти забелязаха този факт! Дори някой ми подхвърли, че в Националната телевизия имало мнение да не се отразява тази годишнина, организирана от Националния съвет на Българския антифашистки съюз... Защо, бе? След 130 години не убиваме ли паметта си? Не слагаме ли повече живак, отколкото се предполага, че Берия и Сталин са поръчали да сложат с него край на българския лидер?
А ние нека си спорим истина ли е, не е ли тая съдбовна намеса в миналото. Днес убиваме много по-ефектно и много по-сигурно своята българска памет... заличавайки страници от историята си! Що за премиер-министри са днешните, що за лидери на комунистически и социалистически партии са онези, които не смеят да посетят подобни форуми, да изпратят макар и лицемерен текст... Днешният премиер е носил и димитровската пионерска връзка, бил е член Димитровския комсомол в Банкя, членувал е в Димитровската комунистическа партия и ако не боледуваше от амнезия и себевлюбеност, можеше да се включи с някоя трикольорна лентичка в международната проява. Нали партията му е за европейско развитие на България.
Георги Димитров за добро или за не съвсем добро влезе в Европа още през 1933 г. Тогава е имало международен отзвук, по-късно имаше димитровски декади, награди, имаше улици и площади на името на Димитров, имаше междунардни писателски срещи, международни димитровски отличия, а Стефан Цанев и Блага Димитров и всички останали пишеха литературни творби за вожда на световния пролетариат.
С една дума, убийците на Георги Димитров са сред нас, не ги търсете в Русия и където и да е другаде. Не си струва, дами и господа, другари и съпартийци... Те пак са тук, сред нас...