23 Октомври 2019сряда15:01 ч.

Публицистика

Театърът като огледало

Делегираните бюджети се оказаха поредното абсурдно недомислие на ГЕРБ

/ брой: 87

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1104

Имаме ли днес нужда от театър? За някои този въпрос днес би прозвучал риторично. "Разбира се, ще отговорят, че имаме нужда от театър. Театърът е стар като света, той е прекрасен и вечен!..." И все пак?
Шекспир, според когото "целият свят е сцена", пише, че смисълът на театъра е да постави пред лицето на света огледало. Да, може би днес наистина нямаме нужда от това огледало. Пък и то има преди всичко морална стойност, а ние трябва да се превърнем в прагматици, каквито не бяхме досега. Доскоро театърът беше отдушник за мнозина. А сега? Времето на условно метафоричния театър отмина. Театърът на улицата, на стадиона и особено този на парламента са по-интересни. А и медиите се интересуват повече от любовните истории на фолкзвездите и телевизионните водещи, или от престрелките между мафиотските групировки, отколкото от успеха на наши драматурзи в чужбина. Да, някои са убедени, че и без  огледалото на театъра могат да бъдат съвършени поне външно. Конят или роботът са също съвършени, при това без да имат нужда от огледало. Според античните философи огледалото е начин за самопознание, което от своя страна е съхраняване и отрицание. Съхраняване на красивото и отрицание на грозното - моралната и етичната страна на всяко изкуство и особено на театъра. Но както беше казал Станислав Йежи-Лец: "Всеки зрител носи в театъра своята акустика и намира  онова, което търси". Може би и заради това театърът е тъй универсален и никога няма да загине.
"Зрелище и възпитане" е той според великия  Вазов. А неговата възпитателна мисия може би трябвало да бъде "огледало" (естетически коректив) на действителното ни поведение. И заедно с това да утвърждава определени обществени идеали. Това, разбира се, се улеснява от директния натиск на театралното  зрелище върху зрителя. И мисля си, че сега като че ли повече отпреди чрез този "директен натиск" театърът би имал по-голям успех.

Държавата обаче обрече театрите и оперите на бавна смърт.


Делегираните бюджети се оказаха поредното абсурдно недомислие по време на управлението на ГЕРБ. "Театрите с повече продадени билети,  получават по-голямо финансиране от Министерство на културата". Това е цитат от приетите през 2011 година от правителството единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Така на практика бяха натрапени "делегирани бюджети" в театрите и оперите, а филхармониите  и повечето от оркестрите бяха просто ликвидирани (сред тях и водещите на Пловдив и Русе!) или осакатени, с редуцирани състави! В мотивите към това безумно решение на нашите неуки управници, повечето от които не влизат в Операта или в зала "България",  беше записано, че целта им била "да се стимулират добре работещите и ефективните културни институти". И тези, които носят печалба! Представете си: печалба от култура и духовност, измерена в  пари?!  За всеки продаден билет драматичните театри трябваше да получават по 12,50 лева, драматично-куклените театри - по 15 лв., а драматично-музикалните - по 40 лв. Билетите в оперите и музикалните центрове бяха оценени най-скъпо - по 70 лв. е възвращаемостта към тях, по 50 лв. - за симфониети, филхармонии (вторите, както казах, вече ги няма!), оркестри и ансамбли...  И се случи така, че някои директори хитреци, протежета на Министерството на културата, наложени с манипулирани конкурси, започнаха да правят разни далавери с билетите и отчитането им и да "изпълняват" плана си. А други, които не направиха това, бяха заплашени от министъра, че ще бъдат закрити водените от тях театри.
Това безумно решение на правителството, довело страната ни - по всички показатели - до пълен упадък,  за съжаление не притесни повечето от партиите. Наистина, през последните двайсет и седем години културата просто излезе от полезрението на управляващите и обществото, мизерният й статус не предизвика дори дискусии, а повечето от медиите продължиха да не обръщат внимание на истинските стойности, а да търсят само скандалите, сензациите, жълтото.
Да, сумите се оказаха прекалено малки, направо мизерни, театрите ни твърде бедни, както и (извинявам се за некрасивата дума!) потребителите на тяхната продукция, особено тези в страната, не толкова в столицата, която недалновидните ни властници фаворизират за сметка на цялата страна. Не знам върху каква база са правени тези изчисления, но 12 лв. за продаден театрален и 70 за оперен билет е доста малко! Въвеждането на т.нар. "делегирани бюджети" в театрите и в оперите и симфоничните оркестри се оказа направо абсурдно! Доказано е, откакто съществува нашата европейска цивилизация, че от сериозно изкуство не може да се печелят пари. Смешно е да искаме приходи печалба от... Верди и Пучини, Брамс и Шостакович, от Молиер и Чехов, Островски, Яворов или Вазов. Печалбата от тях е друга, неизмерима в парични стойности. А и ние не сме нито Франция, нито Италия, нито Германия, нито Русия. Дори не и Чехия, Румъния или Полша, където въпреки кризата, правителствата отпускат вече повече пари за култура. Там заплатите на артистите и музикантите са в пъти по-високи от тези на нашите, които получават по-малко от чистачките в банките.
Това че

държавата иска да срине културата

е повече от ясно. "Сит търбух за култура и наука глух", писа в "Люти чушки" знаменитият Радой Ралин. И въпреки това всеки нормално мислещ човек трудно може да го проумее. В страна като България, с древна култура, за която великият Лихачов писа, че е била "империя на духа", ситуацията да е толкова жалка и срамна. Да се рушат цели културни институти и в същото време, за да се хвърлят милиони за магистрали. Колкото по-прост, необразован и некултурен народ, толкова по-добре и за неговите прости и некултурни "избраници", пардон натрапници!
Тъжно е, че и синдикатите, творческите съюзи и самите културни дейци не са обединени, за да дадат отпор на това безумие. Всъщност, тяхното мнение не е поискано. Дори в страни с много по-кратка културна традиция като Турция, Македония, Албания правителствата не само, че не посягат на културата, но дори я издигат като приоритет. Там се строят нови театри, откриват се опери, филхармонии, организират се големи фестивали. Артистите и музикантите са добре заплатени, уважавани. Да не говорим за Русия и страните от Европа от нашия мащаб.
Тук бих искал да припомня на авторите на "реформата" някои известни неща.
Залите и сцените у нас са сравнително  малки, зле отоплявани през зимата, без вентилация през лятото, много от тях плачат за ремонт и са зле оборудвани, повечето наши градове са в плачевно икономическо състояние, особено в Северна България. А колкото и странно да звучи - оперите на Пловдив и Варна нямат дом. Варненската опера, една от водещите у нас, се "притиска" заедно с театъра в една сграда, а пловдивската е в културен дом! А и ремонтите, които се направиха, на доста места се оказаха козметични, "напукаха" се като прословутите магистрали на Бойко Борисов. Разходите за поддържането им не са по силите нито на самите институти, нито на общините, за които те са в тежест, заради окастрения им отгоре бюджет.
През последните години след преврата публиката у нас - по разни причини - драстично е намаляла.  Част от нея, по-образованата и културната, е вече застаряла и няма покупателна способност, а младите са се отдалечили напълно от истинските стойности в изкуството. Безспорна вина за това имат просветното министерство, семейството, както и медийната среда. За българския "феномен" - чалгата - вече се говори дори по света...

"Реформата" роди и халтурата в театъра.

Сега в страната пътуват непрекъснато малки трупи от по няколко артисти, повечето от тях "дежурни" в телевизията и киното, с булевардни пиески, главно американски и френски, и налагат лош вкус. Те отнемат редовната публика на театрите, а заради "делегираните бюджети" някои театри започнаха да ги канят като гастрольори - "звезди" в своите постановки, което от своята страна принизи чувствително нивото на продукцията им. На афишите имената им се отпечатват с огромни букви, по-големи от тези на режисьора и дори на автора. А за лошия вкус, който ни натрапват тези представления с гастрольорите, които на театрален жаргон вече се наричат "мечки", да не говорим. Пораженията вече са налице. Младата публика вече се възпитава в лош вкус. Класиката се осакатява и пародира. В доскоро добрия български драматичен театър, един от водещите в Европа, сега има две направления - елитарните, снобски постмодернистични експерименти на една група режисьори и чалгата на "мечките". У нас вече рядко може да се гледа нормален театър, какъвто имахме допреди 25-30 години. Театър, който да ни радва, извисява, да възпитава младите. Както бе казал великият Вазов: "Театърът трябва да е зрелище и възпитание!".
Интересно е и друго: тези делегирани бюджети не покриват дори  мизерните заплати  и осигуровки на съставите, които и без това са съвсем окастрени. По тази причина вече имаме цяла армия от безработни млади артисти, певци  и особено музиканти - инструменталисти, а и мнозина заминаха за чужбина. Скоро дори за оцелелите ни оркестри няма да имаме инструменталисти. Да не говорим за постановъчните разходи, за консумативите, за поддържането на сградния фонд, за рекламата и т.н.. И за да печелят театрите и оперите, какво започнаха да поставят? Рей Куни и пошлости като "Ало, ало!", "Четирима в леглото", "Помощ, жена ми е луда!" вместо Гогол, Чехов, Пирандело, Ибсен ? Този недомислен експеримент  съвсем скоро ще доведе до пълния упадък на истинското изкуство у нас.
                               
П.П. Четох някъде, че бюджетът на Виенската опера надвишавал бюджета на цялата австрийска армия. И този на цялата българска култура. Да не се сравняваме с Виена, но този факт говори сам за себе си. Там, разбира се, не знаят какво е това "делегиран бюджет". А и канцлерът на Австрия призна в едно интервю, че за него най-голямата чест и радост е да влезе във Виенската опера...
А кога най-сетне ще се приеме един нормален закон за спонсорството и защо Министерството на културата не поработи по-упорито и резултатно в тази насока?


Огнян Стамболиев


Художник Васил Горанов



 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ