Театралните директори трябва да са добри мениджъри

Почитателите на Мелпомена и театралите имат възможност да прочетат една много ценна и интересна книга, която актьорът Васил Червенков написа и озаглави "Театър и живот", издадена от "Ивел Стил М". Творбата бе представена неотдавна от проф. Надежда Сейкова, дългогодишния директор на Класическата гимназия Гергина Тончева и редакторката на книгата Кети Василева. Всички бяха единодушни в мнението, че книгата на Васил Червенков се чете на един дъх, че тя е полезна, особено за младите, които тепърва навлизат в изкуството.
"Театър и живот" има автобиографичен характер, тя описва както богатия сценичен живот на Васил Червенков, така и ръководния му опит като директор на няколко извънстолични театъра. Авторът споделя и спомените си за своите учители - големите български актьори Йордан Матев - "такъв, какъвто го запомних", и Ружа Делчева - "на сцената и в живота". Книгата разказва и за Арт театър - театъра на дъщеря му Милена Червенкова, която също е актриса, създателка и директорка на частната трупа.
"В тази книга е целият ми живот... Нищо в нея не е измислено. Всичко е видяно, почувствано, преживяно, споделя пред ДУМА авторът Васил Червенков. Книгата "Театър и живот" може да се намери в книжарниците - в НАТФИЗ, на ул. "Георги С. Раковски" 108, и на ул. "Стефан Караджа", както и в столични библиотеки.   
Васил Червенков е роден през 1936 г. в Пловдив. Завършил е актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Работил е в театрите в Благоевград, Пловдив и Стара Загора, както и в Софийския пътуващ театър. Бил е директор на Драматичните театри в Кюстендил и Габрово, както и зам.-директор на Пернишкия театър и на НДТ "Сълза и смях".


- Казвате, че тази книга събира целия ви живот... Как дойде идеята за нея? Имахте ли трудности при написването и издаването й?
- Конкретната идея се появи във връзка с моята 70-годишнина, тогава моя близка учителка по литература присъства на честването и ми зададе въпроса - Защо не напишеш книга за твоя интересен театрален живот. В първия момент се смутих, после мислих няколко месеца, спомените оживяваха, възстановяваха се събития, срещи, роли, премиери, радости и вълнения, но колебанията и нерешителността да се хвана за перото оставаха. И неочаквано, близо половин година след юбилея, седнах пред белия лист и започнах да пиша. Мисълта ми тръгна толкова леко и бързо, че осъзнах че това намерение и желание е зреело в мен. Просто трябваше да бъда провокиран и моята приятелка направи това много удачно. Написах книгата за по-малко от година. Много лесно, без съкращения... Когато станах готов, прочетох отделни откъси на мои близки и приятели, те много ги харесаха. И започнах битката за издаването на книгата. Това се оказа нелесна работа... Имахме известна финансова помощ от Министерството на културата и отдел "Театър". От написването до излизането на книгата минаха повече от 4 години, успяхме да я представим във връзка с моята 75-годишнина.
- Книгата има добри отзиви и е търсена от театрали. Какво я прави ценна и полезна за читателите? 
- Книгата е колкото лична изповед, толкова и театрална, защото моят живот, преминавайки като актьор и директор през няколко театъра, естествено, е отражение на това, което се е случило през годините. Много ме амбицира обстоятелството, че аз съм един от малкото театрали, които имат щастието да работят в две абсолютно различни икономически и политически системи. Работих като директор и като актьор в социалистическата система, имах щастието и след 1989 г. да бъда още веднъж директор за втори път в Кюстендил и продължих да играя, и когато настъпиха демократичните промени у нас. Мисля, че с пълно основание имам правото да правя известни сравнения за театъра преди и след промените. МК и хората от отдел "Театър" ми казаха, че очакват книгата и ще я подкрепят, защото се оказа, че аз пиша и като единствен театрален директор на извънстолични трупи. Няма книга, която да проследи мъките, терзанията, радостите, успехите и неуспехите на един театрален директор в двете политически системи, бих казал, и театрални, защото промените в театъра са също генерални.  
- Какви са те? Какви разлики намирате при двете системи. Като бивш театрален директор, какъв е сполучливият модел според вас?  
- Страшно ме провокирате, Надя, защото много хора, които прочетоха книгата ми, пожелават да седна и да напиша втора. И тя да бъде в два раздела - първият - българският драматичен театър преди и след промените през 1989 г. и втората част - театрални срещи. Да разкажа за тези изтъкнати наши театрални творци, преди всичко от извънстоличния театър, с които съм се срещал и работил. Идеята зрее и не е изключено да помисля за втора книга. Първият път седнах да пиша в началото на август... Много пъти си мечтая, че най-добрият вариант за нашия драматичен български театър днес би бил, ако може да се съчетаят основните неща - отпреди 1989 г., и новите неща, които настъпиха впоследствие. Тоест репертоарът да бъде независим, да няма "цензура", защото, знаете, в книгата съм написал, преди да се стигне до репертоара на един драматичен театър, особено извън столицата, се минаваше през градски, окръжни комитети... Много пъти нашите репертоарни предложения се обсъждаха и се гледаха от нетеатрали и неспециалисти, които не познаваха драматургията. Дразнеше ме опекунството - винаги съм се чувствал доста зависим в градовете, където съм работил. Бил съм викан непрекъснато на отчет и са ми държали сметка за най-малкото нещо - не ми е било никак приятно, казано, съвсем откровено. Разбира се, от тези неща днес няма и помен. След промените се развързаха ръцете на театралите, дадоха свобода на избора. Сега големият въпрос е намаляването на парите. Липсата на финансови средства. Ако би могло да се запази отношението и помощта на държавата към драматичния театър у нас, мисля, че резултатите ще бъдат по-добри. А работата - много по-лека и приятна.
- За съжаление, днес основен проблем не само за културните институти, е недостигът на средствата. Как би трябвало да се управлява една такава институция, за да бъде тя успешна? Необходимо ли е директорът да притежава мениджърски качества?
- Първото нещо, особено важно за младите хора, които имат смелостта и дързостта да ръководят театър у нас, е да се ограмотяват мениджърски, да минават курсове към МК и да имат командировки на Запад. Да се учат в най-добрия смисъл на мениджърство - да разширяват своите икономически знания и похвати. Желанието им да контактуват и да привличат богати хора, които разполагат със средства, за да помагат на театъра. Но най-главното е директорът да прави ежедневно и ежечастно финансови разчети на приходите и разходите. Да знае, че разходите, които може да си позволи, са на базата и на приходите, т.е. приходи в театъра трябва да постъпват, независимо от всичко. Независимо че може да не покрият разходите, но без приходи - няма зрители.
- Правите ли си равносметка? Какво най-често си мислите, поглеждайки назад? 
- Препрочитайки някои от страниците, още си задавам въпроса дали съм пропуснал сериозни, мащабни неща, които са се изпречвали в моя над 50-годишен театрален път. Но, съвсем откровено, не бих си отправил такава бележка и не бих пожелал да правя второ издание на книгата, което да бъде преработено и допълнено. В нея има стотици имена, стотици театрални факти - над 90 на сто от тях бяха в моето съзнание, не съм си водил подробни бележки. Да не говорим за театралните програми, с които разполагам... Моята оценка е добра и мисля, че, тръгвайки от детството - от най-ранна възраст се заразявам с театъра, защото моите родители и учители ме водеха в Пловдивския театър - в онези години беше много силен театър, със силна актьорска трупа. Още в училище участвах в изяви на театралната самодейност, но щастливата ми среща бе с Йордан Матев - големия наш актьор от Народния, който ме накара да се посветя на театъра. Преди това учих медицина в Пловдив, след първи курс се отказах и кандидатствах в театралния институт. В момента също цялото ми съзнание, цялото ми същество, всичко е свързано с театъра.                                          
- Участвате в спектакъла "Напразни усилия на любовта" на Арт театър...
- Огромно удоволствие ми носи участието в "Напразни усилия на любовта" от Шекспир в театъра на дъщеря ми Милена. Вълнувам се за следващата постановка. Очаквам представленията с нетърпение, изживявам изключително голяма радост и удовлетворение, усещайки добрия прием и отзив на зрителите в залата. Дай боже, да има още години пред мен, за да мога да предавам опита и знанията си на младите, да им помагам, да им бъда полезен.    
- Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва започват да се занимават с театър? Какво трябва да знаят?
- Да обичат театъра повече от всичко. Тези хора трябва да са готови да дадат живота си за него. Да не преследват материални интереси, да нямат надежди за печалбарство. Театърът е кръст - тежък, мъчителен, но това, което той дава, когато си на сцената, когато се срещаш с публиката - покрива всички мъчнотии. Това е удовлетворение, емоционална наслада, гордост, че ти даваш нещо от себе си на хората - добро, култура, интелигентност, вяра, надежда за живот и за бъдеще. С театъра не бива да се експериментира, той има нужда от всеотдайни и саможертвени хора. Този, който се е насочил към театъра, трябва да носи искрата в себе си.