Течната храна на боговете, или силата и душата на виното

Отношението на хората към виното от дълбока древност до днес никога не е било еднозначно. Някои го наричат сакралната напитка, за други то е начин да се избяга от реалността, трети смятат, че е течната храна на боговете, а някои просто следват популярния латински израз "In vino veritas". В буквален превод тази култова фраза означава "Във виното е истината". Употребява се най-често с презумпцията, че когато човек си пийне, разкрива душата си...

Смята се, че историята на виното започва от зората на цивилизацията. От дълбока древност то се смята за дар от боговете и въплъщение на жизнената сила. В някои религии виното символизира кръвта и е знак за божествено влияние. Още първобитните хора забелязват, че всеки плодов сок или сладка течност, след като отлежи, променя свойствата си. А получената напитка подобрява настроението, увеличава силата и води до приятно опиянение. През каменната ера мнозина се научават сами да приготвят упойващи питиета, като за целта използват малини, къпини, дрян и т.н. По-късно човечеството стига до извода, че най-добрите и най-вкусните напитки се получават от гроздовия сок. Така започва развитието и култивирането на лозарството, а качеството на виното се подобрява все повече и повече.
Течната храна на боговете в различни страни се нарича по различен начин. За евреите виното е "жаин", за персите то е "ангур", арменците му казват "гини" и т.н. Но от всички тези наименования до ден-днешен почти в цял свят се запазва само даденото от древните римляни, назовали напитката, произведена от гроздов сок, с името "вино" - от латинското "vinum", което идва от думата "вис", означаваща "сила".
Една от многобройните легенди разказва за митичен персийски цар, в чийто двор гроздето било съхранявано в делви. Усетил, че плодът загубил своята сладост, господарят си помислил, че той е станал отровен. Наредил да изхвърлят цялата делва. На нея обаче се натъкнала наложница от харема му. Тя страдала от силно главоболие и затова решила да отнеме живота си с тъй наречената отрова. Жената изпила сока на ферментиралото грозде и... заспала. Но след като се събудила, главоболието й било изчезнало, а тя се почувствала освежена. Разказала на царя какво е сторила и как е вкусила от чудотворния лек. Веднага било наредено да се направи голямо количество от вълшебната напитка...
Векове наред хората не знаели защо сладкият сок има опияняващ ефект. Навремето науката все още била слабо развита и на помощ идвало суеверието. Така предшествениците ни решили, че плодовият сок е обладан от дух, който римляните наричали "спиритус вини", немците - "вейнгеист", а арабите - "алкохол". Ето защо виното и до ден-днешен е познато като "спиртна" или "алкохолна" напитка.
С течение на времето природните закони били опознати и изучени, а суеверието - изместено на заден план. Първи алхимиците открили, че опияняващото свойство се дължи на специфично вещество. Нарекли го "алкохол", но причините и начинът на образуването му в плодовия сок останали загадка в продължение на почти 10 века. Едва през 1809 г. химикът Бехер открил, че алкохолът се получава по време на ферментацията на захарните вещества.
Изключително важна роля в разпространението на винопроизводството по света е изиграл фактът, че древните гърци, а по-късно и римляните възприели правенето на тази напитка като важна част от живота си. В други краища на земята обаче, където е имало основно диви лози - като в Персия, Индия и Китай, виното не оставило трайна следа.
Дионис бил една от най-важните божествени фигури в Елинския свят - така, както Бакхус за римляните. Любопитен детайл от историята е, че лозата всъщност стигнала до Гърция от Мала Азия, а оттам гроздето се пренесло през Адриатика. На свой ред римляните разпространили винопроизводството из цяла Европа и на вълшебната напитка започнали да се наслаждават във Франция, Англия, Германия и на Иберийския полуостров. За най-добри лозари се смятали майсторите от Южна Италия, които произвеждали вина, високо ценени и в древността, и днес. Най-големият център на разпространението на божественото питие било пристанището на Древен Рим - Помпей. Там търговец на виното бил достатъчно богат, за да изгради цял амфитеатър.
Напитката, получена от ферментирало грозде, се използва и като религиозен символ. Съществуват многобройни препратки към виното в цялата Библия. Ной е бил описан като първия пияница. А в рамките на Стария завет виното е символ на просперитет. Лековитата мощ на питието била призната от Свети Петър, който увещава Тимотей: "...да не пиеш повече вода, но употребявай малко вино за стомаха си." То е и символ на кръвта на Иисус, и на самия живот. Христовото първо чудо е именно превръщането на водата във вино на сватбата в Кана. Основна част от доста ритуали, включително и в юдаизма, алкохолната напитка обаче е строго забранена в мюсюлманската религия.
И ако в древността виното било на почит като нещо свръхестествено, днес то се определя като питие, създадено в резултат на постоянна или прекъсната ферментация на сока от гроздето или от други плодове. Кой би помислил, че всъщност виното се отличава с изключително сложна структура: съдържа повече от 600 органични и неорганични съставки.
За питието на боговете може да се говори много. Но най-напред трябва да се знае, че виното отразява традицията на страната, в която е направено. И има своя собствена история, писана в продължение на векове от цели народи. Напитката на боговете днес обаче се слави и с изключително голямото си разнообразие. А най-хубавото е, че всеки вече може да избира виното, което отговаря най-добре на неговия вкус и джоб.


Да се наконтиш с... любимото си мерло

Червеното вино вече може да се превръща в тъкан, от която се правят оригинални дрехи - от рокли до бански костюми. Магическото преобразяване на алкохолната напитка в облекло е факт, благодарение усилията на екип учени от университета на Западна Австралия.
Необичайната тъкан се получава, след като в червеното вино се добави особената бактерия Acetobacter, която променя качествата на течностите. На повърхността на алкохола се образува подобен на гъба слой. Ако той се събере и се нанесе например върху манекен, става на тъкан. Единственият проблем, на който учените все още не са намерили решение, е, че, след като изсъхне, виненият плат е много крехък и лесно се къса. Затова облеклото от любимото мерло трябва непрекъснато да бъде поддържано влажно, докато се носи.
"Този проект ще преобрази производството на тъкани. Целта е чрез комбиниране на изкуството със знанието и добавяне на малко изобретателност да се създаде специално ферментирал тоалет, който може да приема всякаква форма, без нито един шев", смята Гари Кес, един от участниците в експеримента.
Технологията е все още в процес на разработка, но авторите смятат, че не след дълго хората ще имат реалния шанс да носят във всекидневието си дрехи от любимото си бургундско червено или мерло.


30 чаши в една ръка?!

Замисляли ли сте се някога колко чаши за вино може да задържи човек в едната си ръка? Пет? Десет? Петнайесет? Това е и въпрос, чийто отговор се крие в особената професионална гордост на доста сервитьори в Барселона. Много от тях съумяват да носят десетки чаши за вино, без да ги счупят. А личният рекорд на собственика на прочута винарска къща Филип Осентън е 29 чаши. Но дали това наистина е възможно? След половинчасови дебати, придружени с няколко наздравици, пред десетина свидетели мъжът успява не само да докаже, че не е лаладжия, но и подобрява собственото си постижение, като задържа 31 чаши за вино - без нито една счупена!
Официалният рекорд, внесен в Книгата на Гинес, принадлежи обаче на друг. Държането на най-много чаши за вино в една ръка е постигнато от филипинеца Реймънд Aдина, а техният брой е 39!