Техеран в менгемето на санкциите

От 1 юли т.г. влязоха в действие санкциите срещу Иран, наложени от Европейския съюз, които се изразяват основно в забрана за купуване на петрол от ислямската република. Поредните санкции са част от натиска срещу Техеран да се откаже от ядрената си програма, която, както подозират в западните столици, цели създаването на ядрено оръжие. Режимът в Техеран отрича тези обвинения и настоява, че единствената му цел е развитието на ядрения отрасъл за мирни цели. Така или иначе решението на ЕС теоретично означава съществено намаляване на иранския износ на петрол, защото досега на Евросъюза се падаха около 20% от него. Пикантността на ситуацията е в това, че основните вносители от Европа на иранско "черно злато" са най-страдащите от икономическите проблеми - Гърция и Испания. В средата на март 2012 г. пък Иран беше изключен от международната система за електронно банкиране СУИФТ, като целта е да бъдат създадени трудности на Техеран при разплащането за изнасяния петрол. В същото време на 12 юни САЩ свалиха наложените преди време санкции срещу фирми и държавни институции от седем държави - Индия, Малайзия, Южна Корея, Южна Африка, Шри Ланка, Турция и Тайван, защото те съществено са съкратили закупуването на ирански петрол. Към тази компания доброволно се присъедини и Китай, който също бавно намалява вноса на ирански петрол под заплахата от американски санкции, които щяха да влязат в сила на 28 юни.
До каква степен обаче тези санкции повлияват реално върху готовността на Иран за отстъпки по ядрената му програма? И още по-интересно е как се развива изобщо икономиката на страната в условията на частична международна изолация в продължение на вече три десетилетия.

Ресурсното проклятие

Иран притежава 10% от световните запаси на петрол (154,8 млрд. барела, по данни на министъра на нефта Ростам Касеми) и е на второ място в света след Русия по запаси от природен газ. Икономиката на страната е много силно зависима от износа на нефт. Според различни данни продажбите на "черното злато" носят от 55 до 60% от приходите в държавната хазна, а на сектора енергетика се падат 80% от националния доход. Както често се случва в държавите износителки на нефт и газ, свръхдоходите от износа на въглеводороди стимулират провеждането на социално ориентирана политика, но спъват извършването на икономически реформи - ефект, известен още като "ресурсно проклятие". Такъв е случаят и с Иран. Благодарение на големите доходи от експорта на нефт и газ дълго време в страната съществува мащабна система от държавни субсидии за населението в областта на продоволствието, горивата, електричеството. Благодарение на петродоларите в Иран има дори фонд за организация на сватби. По данни на МВФ сумарният доход на средното иранско семейство е 3600 долара, а държавни субсидии то получава за 4000 долара. Но наскоро президентът на страната Махмуд Ахмадинеджад призна, че петродоларите повече не могат да покрият тези щедри субсидии. Така че ударът върху нефтения износ на Иран би могъл да има тежки последствия за социалноикономическото състояние на страната.
В резултат на ограниченията, наложени под натиска на САЩ, Иран вече изнася по-малко петрол. Ако през миналата година Техеран е експортирал от 2 до 2,2 млн. барела дневно, то през май т.г. износът е паднал на 1,5-1,6 млн. барела дневно и продължава да се снижава, съобщи агенция Ройтерс. По нейни изчисления намаляването на износа с един милион барела означава, че ислямската република губи всекидневно около 90 млн. долара. За сравнение, през 2011 г. бюджетът на Иран е получил около 100 млрд. долара от износа на нефт.
Допълнителен удар беше нанесен чрез спирането на достъпа на страната до системата СУИФТ от 17 март. Това означава, че Техеран няма вече възможност по банков път да се разплаща с редица клиенти за доставените стоки. Може обаче да го прави или в наличност, или със злато, или чрез бартер. Още през април обаче в Иран започна да се усеща недостиг на чужда валута. За да ограничи търсенето на валута от населението, държавното ръководство ограничи временно вноса на редица стоки. На първо място това са 600 продукта, чиито еквиваленти се произвеждат в самата страна. В обръщение към нацията по празниците за иранската Нова година - Норуз, аятолах Али Хаменей призова да се купуват само местни стоки, за да се даде отпор на санкциите, наложени от САЩ и ЕС.

Страна на петилетките

Редица анализатори на местната икономика обаче отбелязват, че трудностите, които изпитва Иран, не се дължат само и единствено на санкциите. Икономическата политика на правителството също внася своята лепта. Като ограничава вноса, иранското правителство в същото време дава за следващата година 30 млрд. долара, по занижен курс, на местни вносители за импорт на стоки от списък, който съдържа наименованията на половината от нужните на страната артикули. Ситуацията допълнително се усложнява и от безконтролния внос на стоки през 2007-2009 г., съзнателно допуснат от кабинета на Ахмадинеджад с цел да се намалят цените на редица стоки за бита. Това доведе до разоряване на редица местни производители и увеличаване на безработицата. По официални данни към момента тя е 12%, но има оценки и за близо 20 на сто. Политиката на дотации за населението пък води до ръст на инфлацията. По официални данни за април т.г. инфлацията е достигнала 21%, но по оценки на неправителствени анализатори през последните месеци иранският риал е загубил 100% от стойността си. Само за сравнение, по официални данни за периода март-април 2011 г. инфлацията в страната е била 12,4%.
Централната банка на Иран също дава песимистична картина на ситуацията с инфлацията. В доклад на банката се посочва, че за периода 15 април 2011 - 13 април 2012 г. цените на 33 основни потребителски стоки са скочили от 18 до 146%. Централната банка критикува остро самата система на преки субсидии за населението, като я нарича пагубна за икономиката. В същото време правителството обяви, че няма да се откаже от политиката на субсидиите, но ще се опита да намали броя на получателите им. През април т.г. 1,7 млн. ирански семейства са получили смс-и с предложение от правителството доброволно да се откажат от преките субсидии в полза на по-бедни техни съграждани.
Значителна част от тези субсидии отиват за закупуването на бензин. Една от особеностите на икономиката на Иран е, че страната внасяше доскоро около 40% от нужните й количества горива, и това при положение, че е голям износител на суров петрол. Обяснението на този парадокс е в недостатъчното количество на рафинериите в страната. В същото време автомобилният парк се е увеличил от 6 млн. коли през 2005 г. до 14 млн., а броят на мотоциклетите за последните пет години е нараснал 2,5 пъти. За да излезе от ситуацията, правителството на Ахмадинеджад увеличи плавно цените на горивото и въведе през декември 2010 г. купонна система за закупуването на бензин. Купонът дава право да се купува евтин бензин (60 литра месечно). В същото време се полагат и усилия да се модернизират рафинериите, за да не изпада Иран в зависимост от вноса на бензин, масла и други подобни продукти. Тези мерки са позволили потреблението на бензин да спадне от 76 млн. литра на ден от преди пет години до 60 млн. литра дневно в момента.
Много от проблемите обаче се дължат и на особения тип икономика, построена в Иран след ислямската революция от 1979 г. Често тя се описва като смесица от централизирано планиране (сега ислямската република изпълнява Петата петилетка), огромна държавна собственост (70% от промишлеността, 80% от нефтения сектор) и малък частен сектор, обхващащ предимно леката промишленост, занаятите и селското стопанство. Анализатори като професора по икономика Кенан Мортан посочват, че 20 000 държавни предприятия използват 65% от държавния бюджет и контролират 80% от износа. Макар тази структура на икономиката да се описва като неефективна и тромава, Иран отбелязва ръст на стопанството си дори в сегашните кризисни за света години. През 2011 г. ръстът на БВП беше 2,5%, а БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност - 12 200 долара, под прага на бедността се намира 18% от населението. Държавният външен дълг е нисък, в размер на около 6% от БВП, а търговското салдо е положително - за 2011 г. са изнесени стоки за 131,8 млрд. долара, а са внесени за 76,1 млрд.
Дори в условията на спад на световната икономика, през 2008 и 2009 г. иранското промишлено производство отбеляза ръст от 4,5 и 4% съответно. Слабо известно е например, че Иран активно се занимава с нанотехнологии и се намира на 14-то място в света по това производство. Канадската компания Science-Metrix съобщи, че ислямската република има най-бързия научен ръст в света и дори обяви 2010 г. за "Година на Иран".
Техеран прави опити за развитие на сложни производства като авиостроенето, където се усвоява сглобяването на украинско-руски самолети Ан-140 и Ан-158. Расте производството на автомобили - през 2011 г. са произведени 1,6 млн. броя. Фирмата "Иран ходроу" обяви, че е създала собствен модел дизелов двигател за леки коли. През м.г. беше съобщено още, че страната е усвоила производството на собствени модели мощни газови турбини и двугоривни дизел-генератори. Което, ако е вярно, действително е технологично постижение за развиваща се държава. Бурното строителство на електростанции (трето място в света по темпове), включително на атомната в Бушер, превърна Техеран в най-големия производител на ток в Близкия и Средния изток. През м.г. електричество е изнасяно за седем съседни държави, само бившият противник Ирак е получил 100 млн. кВтч.
Теократичен Иран безспорно има икономически постижения, които биха били още по-впечатляващи, ако санкциите не го бяха хванали в менгеме. Но избраният патерналистичен модел на управление и неотстъпчивостта на управляващата върхушка пред международния натиск не предвещават нищо добро за обикновените иранци в скоро време.