Тежи ли турската президентска корона

Още не са стихнали емоциите около полагането на клетва от Реджеп Тайип Ердоган като президент на Турция и анализите около формирането на неговото правителство начело с верния сподвижник и приятел проф. Давутоглу, а той даде нова тема за коментари с първата си визита в чужбина. Обикновено първото посещение зад граница е сигнал за външнополитически приоритети, а Северен Кипър е достатъчно проблематичен, за да бъде определен като най-подходящо място за доказване на сила или амбиции днес. След като при влизането си в "Чанкая" като президент Ердоган обяви членството на страната му в ЕС като един от приоритетите на Анкара, след като назначи за външен министър дипломат като Мевлют Чавушоглу - непоколебим привърженик на интеграцията към Брюксел, едва ли гостуването в Северен Кипър е необмислено и плод на моментно настроение на президента. Да  призовеш за двудържавно решение на проблема на разделения остров и по този начин да включваш Гърция в отбора на еднакво виновните за възникването на т.нар. Севернокипърска турска република, призната единствено от Анкара, е сигнал за нещо друго. Още повече, че Кипър е член на ЕС и ООН и има свой самостоятелен глас при взимането на европейски решения по всички въпроси. Нормално е Гърция и Кипър да протестират и да определят посещението като провокативно, както и да не приемат обвиненията, че не се ремонтират джамии на острова или че само Вартоломей, Вселенският патриарх, бил турски гражданин, а другите членове на Светия Синод в Константинополската патриаршия - не.
Дали е президент или премиер, Ердоган

остава верен на своите идеи

които повечето западни наблюдатели определиха като политически ислям и доказващи наднационални амбиции. Но може би той търси и пряк път за доказване на светския характер на страната си и следователно желание за равноправно участие в политиката на ЕС като член, без да се отказва от "Севернокипърската турска република". Всякакви аналогии с други части от Европа са възможни. Както и използване на геоситуацията днес, за да осигури "узаконяване" на Северен турски Кипър, където турските инвестиции не са спирали.
Всъщност коментарите за новото правителство на Турция и бъдещето на президента Ердоган продължават не само вътре в страната. Странно, но основните опозиционни партии съвсем не свиха знамената след незадоволителното си представяне на президентските избори. Те считат, че още преди да се е настанил в президентската резиденция "Чанкая", Ердоган е започнал да понася удари. Когато не отиде на откриването на новата съдебна година, опозиционната преса каза, че "преди да седне на стола, единият крак се счупи". Арестите на предполагаеми участници от редиците на тази съдебна система в огласяването и разследването на корупционните практики сред неговите близки, както и скандалите с подслушванията, доказващи намеса в медийната свобода, са доказателство, че политиката на Ердоган ще продължи в познато русло, каквото и да се говори за тандема Ердоган/Давутоглу. Едва ли случайно Ердоган посочи проф. Давутоглу за свой наследник на премиерския пост. Освен че е семеен приятел и лоялен привърженик, Давутоглу определено ще пази гърба на Ердоган до времето, когато се осигури предвижданото увеличение на президентските правомощия при нов Меджлис и промяна в конституцията. Сигурно е прав "Франкфуртер Алгемайне цайтунг", когато казва, че

"Ердоган е в опасност

докато се премине в президентска система".
"Икономист" пък предупреждава, че икономическото развитие на Турция е забавено, и то при печеленето на последните избори в страната от страна на ПСР. Ердоган и като президент може да продължи натиска върху Централната банка и да иска осъществяването на мегапроекти като "Втори Босфор", защото обеща в първите си речи след президентските избори нов икономически просперитет за Турция, но това няма как да не доведе до финансови затруднения. Опозицията смята, че точно това е причината да няма съществени промени в състава на правителството, където само 4-ма министри са нови. Ердоган се е изплашил от очаквани промени, защото икономическата криза чука на вратата на страната и затова тежестта е насочена към икономическите министри, които са в близки отношения с международни финансови кръгове. Али Бабаджан е отново вицепремиер, независимо че е познат като близък на експрезидента Гюл, а Мехмут Шимшен - финансов министър. В коридорите на властта в Анкара определено се смята, че Ердоган се е съобразил с тези условия, защото 62-рото правителство на Турция е "маркирано с все по-усещаната икономическа криза и опасността от разцепление в ПСР". В правителството са заели места водилите дълги спорове в самата ПСР млади кадри, както и ветерани, участвали в създаването на самата партия. Вицепремиер е Ялчън Акдолан, водил полемика с другия вицепремиер Бюлен Арънч. Там е и "привнесеният" от Партия на народния глас Нуман Куртулмуш, вицепремиер, на когото се гледа с подозрение от редица висши членове в ПСР поради бързото му израстване до тези позиции. Министър по европейските въпроси е Волкан Боскър - посланик, постоянен представител в ЕС, но той се явява по-скоро като технически капацитет, т.е. експерт, отколкото като политически. Министър на митниците и търговията е Нуретин Джаникли, зам.-председател на групата на ПСР, който отдавна чака да стане министър, а сега се оценява като министър на Черноморския район. Счита се за изненада единствено отстраняването на Бешир Аталай като вицепремиер.
Опозицията вече посочи, че бъдещите дни са обременени с нови кризи, а коридорите в Анкара, както се нарича задкулисието в Турция, не крие, че "Ердоган отива в "Чанкая"

не по-силен, а по-слаб"

Позовават се на количеството гласове, които са получени на миналите местни и президентски избори, а те са сравнително еднакви. Ердоган получи не очакваните 55-56% на 10 август, а мина "на косъм" с малко над 51% и стана президент. Не се е отказал да дърпа конците на своята ПСР, независимо че председател е вече проф. Давутоглу, но слуховете сочат разцепление в нея. Цитират се изказвания на експрезидента Гюл и неговата съпруга Хайруниса, че "започва интифада", което говори най-малкото, че Гюл няма да стои бездействен. Времето ще покаже дали са истина информациите за изграждането на организации на нова партия по места и дали Гюл има нещо общо с такива процеси. Сигурно затова и вече бе обявено искане на представител на РП, Мехмет Дженгиз, да се възобнови някакво старо разследване срещу президента Гюл. Факт е обаче, че председателят на основната опозиционна партия Калъчдароолу не присъства на клетвата на Ердоган като президент, появи се само на тържеството по случай Зафер Байрама - Ден на победата на Ататюрк от 1923 г., където отказа да се ръкува с новия президент и не присъства на банкета по същия повод. Според турски медии опозицията е започнала кампания "Ще свалим Ердоган от "Чанкая", а председателят на социологическата агенция "СОНАР" Хакъл Байрактар е обявил, че положението на Ердоган през следващите месеци ще се затрудни още повече. Това не гарантирало добро представяне на парламентарните избори през 2015 г., а принос за такива оценки има заемането на премиерския пост от страна на проф. Давутоглу. Просто "избирателят вече не гледа в окото на Ердоган, а на Давутоглу" и дори президентът да продължи да ходи от вилает на вилает, няма да промени тази тенденция. Социологическата агенция стига дотам, че предрича

невъзможност ПСР да управлява самостоятелно

а това няма как да не причини притеснения на президента Ердоган. Зависи кога ще са точно парламентарните избори - по закон през 2015 г., и как Ердоган ще се справи с подобни предизвикателства, за които основната опозиция говори.
Но днес да се каже, че Ердоган може да напусне "Чанкая" предварително, прилича някак на "нахъсване на електорат" следствие по-скоро на желание, отколкото на възможности. Не само Турция е голяма страна с доказан капацитет, но и президентът й Ердоган е кален в битки за реализация на идеи, които счита за правилни. Друг е въпросът за стила му на управление, за авторитаризма, за липсата на демокрация по европейски правила, за получилата се на практика ислямизация на страната и последвало разделение на обществото, както и амбициите му за първостепенна роля на Турция в близки региони, като се използва за средство мюсюлманската религия, т.е. политическият ислям.
В същото време самата основна опозиционна партия НРП е подложена на борба за промяна на ръководство и политика. Мнозина в тази лявоцентристка партия изразиха несъгласие с решението на лидера й Калъчдароолу да участват в президентските избори с обща кандидатура с дясната ПНД. След изборите се стигна до открито въставане и група депутати от НРП поискаха оставката на лидера си. Калъчдароолу се съгласи на извънреден конгрес, но се оказва, че отстраняването му от лидерския пост няма да е лесно. Той продължава да има шанс, защото 78 от 81 структури от страната са обявили поддръжка за него, в т.ч. и задграничните. Един от депутатите на НРП, Нур Сертер, който открито призова за оставка, сега смята, че извънредният конгрес бе обявен много рано (5-6 септември) и нямало време за подготовка.
Политическите механизми и средства са добре познати в Турция. Въпросът е кой как съумява да ги прилага. В Турция обаче има нещо доста по-различно, когато става въпрос за държавата. Преди Ердоган да поднесе венец на Анъткабир - мавзолея на Ататюрк в Анкара, и така да подчертае, че и той не е забравил заветите на "бащата на турската република", а после да произнесе клетвата си, на същото място 6 хил. турци са направили с телата си, облечени в черно, жив портрет на Ататюрк. Ако целта на Ердоган е била да покаже желание за обединение около общи тези и да бъде президент на всички турци, хората, издигнали лозунги "Ние сме войници на Мустафа Кемал" и направили негов жив портрет, са по-скоро негови опоненти. Но другите им лозунги са "Не Мутлу тюркюм дийене" или "Колко щастлив съм да се наричам турчин". Ето това е разликата. Има върху какво да се замислим и у нас, и в Брюксел.
Но ако има нещо, което наистина може бързо да вгорчи президентството на Ердоган,

това са събитията в Близкия изток

в частност Ирак и Сирия, но най-вече т.нар. кюрдски въпрос. Защото той не зависи само от Турция, тъй като кюрдите са милиони, защото в Северен Ирак кюрдският лидер Барзани седи "върху злато", т.е. върху много нефт, има подкрепата по известни причини на САЩ, защото кюрдите не само си имат пешмерга, т.е. добре обучена армия, но са и светски хора. Това, че воюват срещу крайните ислямистки групировки и в Ирак, срещу "Ислямска държава", и в Сирия, пък им носи допълнителни дивиденти днес. Неслучайно и "Икономист" пише, че "слаба точка на Ердоган са кюрдите". Независимо от обявявания от него програмен пакет за мирно решаване на кюрдския въпрос. Независимо че преговорите с лежащия в турски затвор легендарен кюрдски лидер Йоджелан се проточват безкрай, а това внася допълнително недоверие в другите кюрдски командири. Явно бъдещето ще покаже дали Ердоган ще е толкова успешен президент, колкото беше като премиер и дали ще съумее да реализира мечтите за 2023-а, 2053-а, та до 2071 г. Далече стига погледът му, няма съмнение.


Амбициите на Ердоган са големи, както се вижда и от предизборния му плакат - не стигат само до 2023 г., когато е 100-годишнината от обявяването на Турция за република, а чак до 2071-а

Давутоглу ще пази гърба на Ердоган до времето, когато се осигури предвижданото увеличение на президентските правомощия - БГНЕС

Пред Египетския пазар в Истанбул се продават знамена с лика на Ататюрк

Паметникът на Ататюрк на площад "Таксим" в Истанбул
Снимки Авторката