Ти какво играеш...

България е на шесто място в Европа по детско затлъстяване, което е повече от тревожно. Този факт е резултат от промяната във всекидневието на подрастващите през последните години.
Какви игри играеш, ме попита едно дете в трети клас. Отговорих му, че тичам по 7-8 км, понякога играя футбол, баскетбол. Но то веднага повтори въпроса: Какви игри играеш на компютъра? След което остана втрещено, защото отговорът ми беше отрицателен.
Тази картинка е нещо нормално сред подрастващите. Тоталната липса на спорт, честото прехранване или компенсирането на недостатъчното хранене с хляб, ни извежда сред челниците в тази класация. Резултатът е предпоставка за възникване на редица сериозни заболявания в по-късна възраст като атеросклероза, сърдечен инфаркт, захарен диабет, повишено кръвно налягане, проблеми със ставите и т.н. Децата с наднормено тегло стигат до болестни състояния още преди 30-годишната си възраст и това у нас вече го констатира статистиката.
Нещата биха се променили с помощта на спорта сред младите, които да не прекарват по-голяма част от времето си пред компютъра и телевизора. Заради тези "развлечения" те не намират за необходимо да посещават часовете по физкултура. Сред децата тотално липсват игрите на открито, разходките и спортуването.
Това превъзпитаване първо трябва да дойде от родителите, след което - от държавата и спортните институции. В повечето случаи родителите обаче не се замислят и нямат адекватна преценка за проблема с наднорменото тегло при децата им. Трудно е държавата и училището да помагат, защото стадионите вече са частна собственост, а треньорите отдавна работят зад граница.
Въпросът е дали масовият спорт е национално значим, или не. В последните години комай само победите в елитния спорт ни обединяват като народ. Сред шампионите пък децата намират своите идоли и тръгват по стъпките им. Значи, интерес може да има, стига да го събудим. В интерес и на държавата е да задели малко повече пари за него, за да не я населява утре една масово болна нация.