Ти призрак ли си или плътна сянка?

Какво става след финала на "Хамлет"? Какво се случва с единствения оцелял - Хорацио? Какво се случва или какво не се случва в този омерзителен затвор, какъвто е Дания? Това са въпросите, които си задават драматургът Георги Тенев и режисьорът Иван Добчев, преди да започнат своето "Завръщане във Витенберг". Във финала на "Хамлет" на сцената лежат труповете на Гертруда, Клавдий, Лаерт и самият Хамлет. Преди това през сцената са влачени труповете на Полоний и неговата дъщеря Офелия. Към тази морга английските пратеници прибавят и вестта за обезглавените Розенкранц и Гилдестерн... Оня безмилостен сержант с косата, за когото ни напомня Хамлет, преди да потъне в Мълчанието, яко се е развихрил, смятат те. Ние стоим в един свят след Хамлет, свят без Хамлет, който е оставен в ръцете на напористия Фортинбрас и неговата банда "отчаяни глави, готови за надница и дажба да го следват във всяка дръзка стъпка".
Ние стоим с Хорацио в пространството на Хамлет, в "наследството Хамлет", буквално в неговата метафора за Дания - в затвора. Всичко в нашата изходна ситуация е инспирирано и заредено с енергия от Хамлет, от неговата тайна, от цялата мистификация на неговото извънелсинорско битие и най-вече от особената "свойскост" в отношенията му с актьорската трупа, която някак като нарочно се появи в Елсинор, за да чуем и най-новите клюки за театралния живот в Лондон?!, добавят двамата автори.

Малин Кръстев в ролята на Англичанинът и Христо Петков в ролята на Рейн

Както винаги, в пиесите и историите на Уилям Шекспир има нещо не съвсем ясно, има някаква загадка, има някаква тайна. И именно в разгадаването на загадката "Хамлет" е скрита интригата на "Завръщане във Витенберг". Още в началото на представлението силният мирис на горяща хартия, разнасящ се сред полумрака и пушеците, задава една тайнствена и почти страховита атмосфера. Пенко Господинов в ролята на Хор изгаря лист подир лист в едно тайнствено пространство, прилично на тъмница или по-точно на затвор. О да, разбира се, това е Дания! Този същият затвор, в който са случват толкова зловещи случки, където Датският принц си задава екзистенциалния въпрос "Да бъдеш или не?" и където като че ли пребиваваме всички ние. Но какво е тогава Витенберг и кой, и защо се завръща в него?
Във виждането на Георги Тенев и Иван Добчев Витенберг е пълната противоположност на "затвора" Дания, обратната страна на мрачната, изпълнена със смърт датска луна. Това според двамата автори на спектакъла е жест "на загърбването на затвора Дания, на живеенето в свят "запусната градина", на скотското мърсуване "сред гнус и смрад"... Тази опозиция за нас е ключова. Ако в живота ти има такова място, тогава загърбването/напускането на тоя свят има смисъл на завръщане. Онези, които могат да се завърнат в своя Витенберг обаче, не са много, защото Витенбег е и утопия, и илюзия, и може би действителният живот е наистина някъде отвъд нея.
Ако обичате да ви разказват страшни истории, това представление може би не е за вас. Но ако обичате да ви разказват страшни истории, които да предизвикват тревожни въпроси, да изследват с необичайни театрални средства живота и смъртта, любовта и истината, тогава завръщането във Витенберг, което ще ви разкажат актьорите Пенко Господинов, Явор Бахаров, Антонио Димитриевски, Йордан Биков, Христо Петков, Малин Кръстев и Елена Димитрова, режисьорът Иван Добчев, художничката Даниела Олег Ляхова, композиторът Асен Аврамов и хореографката Мила Искренова, е точно за вас.