Този път отстъпките са невъзможни

Тодор Канев

Когато през изминалите седмици се заговори за промени в здравноосигурителната система си спомних, че през 2007 година един от коалиционните партньори предлагаше да се отнеме монополът на здравната каса и работещите да се осигуряват и в частно-осигурителни компании. Тогава социалистите успяха да се противопоставят на тази неолиберална мярка, която идваше от зад Океана и имаше за цел да прехвърли ресурсите от държавните осигурителни фондове към частни. По повод на исканите промени се интересувах как здравно се осигуряват в САЩ и попаднах на филма на Майкъл Мур - "Недъзи" В него се описваше здравноосигурителната система на САЩ, в която от 1971 година настъпват промени, а именно, като се преминава от държавно осигуряване към частни здравноосигурителни фондове. По повод предстоящите промени президентът Никсън заявява: "Целта на здравната програма е проста. Искам Америка да има най-добрата здравна система на света и искам всеки американец да получава необходимите грижи." През следващите години здравните компании забогатяват, а обществената система загива, докато се стигне до момента, в който 50 милиона американци нямат здравни осигуровки и не могат да потърсят здравна помощ. Във филма се показваха няколко случая, в които здравните компании не искат да осигурят пациенти, тъй като не отговарят на критериите, поставени в застрахователните полици, с което не можеш да се лекуваш и се налага да плащаш огромни суми, ако не си осигурен. Когато обаче се осигуряваш в определен фонд, имаш право да ползваш само определени от него здравни заведения и ако дори си в неотложна нужда от помощ и линейката те закара в погрешната клиника, ще трябва да заплатиш за услугата или ще се озовеш на улицата. Точно на обратната страна е здравната система в Канада, където държавата се грижи за здравеопазването и се осигурява от събраните данъци. Гражданите не се притесняват, че средствата ще се отклоняват, тъй като има прозрачност при разходването на обществените ресурси. Къде обаче сме ние и дали целта на промените, които се опитват да ни въведат, няма да ни доведе до системата, която в момента се опитват да променят в САЩ чрез "Обама-кеър", или всички ние искаме една солидарна система, в която държавата е регулатор в здравеопазването. Предложи се идея от страна на либералите в коалиционното правителство здравните вноски, които ние всички внасяме, да се разделят между държавната и частните здравноосигурителни фондове (втори стълб) в отношение 6% към 2%. Предложената мярка няма да подобри здравната система, а ще положи началото на ликвидирането на държавната здравноосигурителна каса по примера на САЩ и здравеопазването ще се превърне в средство за обогатяване на бордове на директорите в частните здравноосигурителни фондове. Предлаганата реформа ще гарантира ли конституционното ни право на достъпно и качествено здравеопазване или неолибарализмът ще се пребори с едно от основните ни права.
Дали обаче в нашата здравна система има дефицит на средства, или по-скоро има дефицит на идеи, както и на липса на регулации от страна на държавата към частните болници и големите аптечни вериги. В последните години имаме увеличен брой на новооткритите частни лечебни заведения в големите градове, като в тях се лекуват пациенти, които са по най-скъпите здравни пътеки. Защо обаче не се наложи регулация, в която всяка нова открита частната клиника или аптека на мултинационалните компании в големите градове не се задължи да изгражда и здравни заведения и в труднодостъпните райони на страната. Сега когато един от приоритетите в бюджета на правителството е здравеопазването, може да се направят и първите стъпки към най-потърпевшите през изминалите години, а именно общинските болници. Те загубиха през последните години голяма част от специалистите, което е и предпоставка за намаляне на броя пациенти, което от своя страна води до влошаване на качеството на здравните услуги. Дали този път левицата ще има куража и ще се противопостави на коалиционния партньор по отношение на здравната реформа, или ще потърси оправдание, както се случи с плоския данък.