Трагедия и фарс на лимитрофите

"Позицията на лимитрофните държави ще се определя изключително от военните потребности на Германия..."
Адолф Хитлер, из "Директива за единна подготовка на въоръжените сили за война през 1939-1940 г."

 От 22 юни 1941 г. до 3 септември 1945 г. Червената армия взема в плен 4 126 964 военнослужещи от страните, сражавали се срещу нея, от общо 24 националности. Сред  тях повече от половината са германски военни, следвани от над 600 хиляди японски, от над 500 хил. унгарски военни и близо 190 хил. румънски. После се нареждат австрийците - над 150 000, чехи и словаци - близо 70 000, поляци - 60 000, италианци, французи, югославяни - над 20 000 души, и т.н. докато се стигне до едни 70 шведи. Българи в този списък няма. Важно е да се уточни, че военнопленници от окупирани от Третия Райх държави като Чехословакия, Полша или Франция не са някакъв абсурд. Въпреки страданията, които са понесли тези народи, въпреки съпротивата срещу окупатора, са се намирали немалко хора, които, водени от антиболшевишки подбуди или от русофобия, или пък по други причини, са влизали в редовете на Вермахта или в организираните от СС дивизии от доброволци, за да се сражават срещу Съветския съюз. Макар че срещу Червената армия и партизаните са се сражавали и части на СС, сформирани от украинци, като дивизията СС "Галичина", казаци, белоруси и, разбира се, прибалтийци - техни представители няма в съветските военнопленнически лагери. Като колаборационисти те са били обект на друго законодателство, според което между другото са помилвани значителна част от предателите. 
На 7-8 май т.г. в Гданск, на полуостров Вестерплате,

по покана на полския президент

Бронислав Коморовски, ще се съберат държавни глави и правителствени лица от Полша, Украйна, Словакия, Чехия, Хърватия, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия, Естония, както и представители на други европейски държави. Те ще отбележат заедно края на Втората световна война в Европа на мястото, където на 1 септември 1939 г. прозвучават първите й изстрели. Идеята на тази среща е, и това не се крие, тя да бъде антитеза на парада на Червения площад. По думите на полския министър на външните работи Гжегож Схетина не било естествено да се празнува в Москва, защото края на войната трябвало да се отбелязва там, където била започнала. Изказването на Схетина е типичен пример за това как здравият разум винаги става жертва на идеологията.
Може и да изглежда пресилено, но списъкът на основните участници от Източна Европа кореспондира с по-горния списък на военнопленниците от тези страни в съветските лагери. Нещо повече. Събирането накуп на тези държави изглежда странно като имаме предвид, че пет от тях - Румъния, България, Унгария, Хърватия и Словакия, са били официални съюзници на фашистка Германия. От тях само нашата страна не изпраща войски на Източния фронт. Трите прибалтийски държави, макар и част от СССР, по време на Хитлеровото нашествие активно формират военни подразделения, които се бият на страната на нацистка Германия. Ситуацията с Украйна е сложна, но като виждаме, че сега там се тачат открито съюзниците на Хитлер - бандеровците от западната част на страната, включително тези от СС дивизия "Галичина", а в същото време

символите на Победата над фашизма се поругават

а ветераните от Червената армия се чувстват обругани, човек започва да се пита дали пък 70 години след края на войната украинците не са преосмислили творчески на коя страна са се сражавали. Чехия и Полша пък са били обект на агресия и са загубили своята независимост по време на войната в резултат на хитлеристката агресия.
Както се вижда, компанията е пъстра и противоречива от гледна точка на съдбата, която са имали тези държави по време на Втората световна война. Сред тях има и агресори като Румъния и Унгария, и жертви, и такива като Прибалтийските държави и Украйна, "увиснали" в шизофренното положение едновременно на победители срещу нацизма и жертви на Съветския съюз. И сред тях нашата България с особено положение - съюзник на Третия райх и в същото време единствената чужда страна, участвала чрез ген. Владимир Стойчев на първия Парад на победата в Москва на 24 юни 1945 г.
Но има поне два исторически знаменателя, които обединяват тези държави - на техните територии е влизала Червената армия в освободителния си поход към Берлин, а сега с любезната "подкрепа" и насочваща роля на Съединените американски щати от по-голямата част от тези страни се изгражда новият "санитарен кордон" около Русия, който трябва да изолира голямата източна страна от Западна Европа. Наближаващата 70-годишнина от победата над фашизма, изглежда, е преценена от някои, че е добър повод да се декларира завоалирано създаването на тази нова коалиция, построена очевидно върху отрицанието и противопоставянето на Русия като юридически наследник на Съветския съюз. Може да се предположи, че от психологическа гледна точка тазгодишният 9 май в очите на източноевропейците трябва да изиграе ролята на разединяваща, а не обединяваща дата. Освободителят да бъде заклеймен като агресор, а освободените да получат удобния статут на потенциални жертви, които се нуждаят от закрила. А името на закрилника е вече известно. Впрочем полският президент Коморовски вече зададе тона, като заяви преди дни, че парадът на Червения площад щял да бъде "военна демонстрация, демонстрация на сила, в която става дума не за историята, а за съвременността и бъдещето". Според него московският парад на победата бил "образът на днешния нестабилен и неспокоен свят". Антируската реторика на поляците е известна и историческите основания за това са известни, но откъде-накъде всички трябва по команда да влизаме в този поток, още повече ние, българите, които имаме различен от полския исторически опит с руснаците?
Формално източноевропейските лидери и техните колеги от други държави, предимно западни, няма да отидат на юбилейния парад на победата в Москва

заради ситуацията в Украйна

която се определя от някои от тях като "руска агресия". Но реално изграждането на "санитарния кордон" около руските граници не е от днес, нито украинската криза го катализира. Американско-шведско-полската инициатива "Източно партньорство" бе една от причините Украйна да стигне до това катастрофално състояние и да възникне тежка криза в отношенията между Запада и Русия. "Източно партньорство" фактически започна да придвижва линията на западните интереси навътре в територия, която Москва има исторически основания да смята за изключително важна за нейната безопасност. И много източноевропейски правителства съдействаха значително в оказването на този натиск, който породи ответната руска реакция, за да се стигне накрая до заплахата от нова студена война. Подобно поведение е самоубийствено, защото историята учи, че съдбата на държавите от "санитарния кордон" е незавидна.
В началото на 20-те години на XX век почти същите държави също са участвали в изграждането на "санитарен кордон" около СССР. Единствената разлика е, че на мястото на Украйна тогава е била Финландия. Целта е била да се спре "болшевишката заплаха" и да се предотвратят връзките между Ваймарска Германия и СССР, сега е пак същото. Тогава инициатори са били Великобритания и Франция, победителите в Първата световна война. Сега това са САЩ, победителите в студената война. Тогава се появява терминът "държави лимитрофи" от латинското название за гранична зона - лимес. Сега, според помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд, сме

"фронтови държави"

и смисълът, който тя влага, е кажи-речи същият. Много е плашещо, че САЩ в момента определено разсъждават за източноевропейските държави по начин, близък до цитираното по-горе изказване на Хитлер. Само ленивите анализатори не отбелязаха през последната година, че външната политика на страните от Източна Европа спрямо Москва се насочва в определено русло именно от САЩ и в угода единствено и само на техните геополитически интереси, които не е задължително да съвпадат с реалните интереси на европейските държави.
Тогава участта на държавите лимитрофи е незавидна. Границите им се променят, земите им стават арена на жестоки бойни действия, човешките загуби - особено в Полша и Югославия, са колосални спрямо броя на населението. Първоначалната цел да се сдържа болшевизмът също не се изпълнява и дори накрая всички тези страни попадат в съветската сфера на влияние. От гледна точка на първоначалните задачи крайният резултат е пълна трагедия. Ако е вярно обаче определението на Маркс, то сега историята би следвало да се повтори като фарс и за това май вече има определени предпоставки.
Например украинските депутати буквално се подиграха с полския президент. Не бяха изминали и няколко часа след последното посещение на Коморовски в Киев (8-9 април), когато Радата прие закон за героизацията на бандеровската и профашистка Украинска въстаническа армия (УПА), най-големият подвиг на която е избиването на около 100 000 етнически поляци в Западна Украйна. В Полша има декларация на Сейма от 2013 г., в която се казва, че извършеното от УПА e "етническа чистка с елементи на геноцид". Както се казва, с такива съюзници на поляците врагове не им трябват. Впрочем бившият премиер на Полша Лешек Милер определи поведението на Коморовски като

"антируско разстройство на стомаха"

Освен това някои от страните от Източна Европа избраха изкуството на дипломацията пред сляпата конфронтация с Москва. Чехия, Унгария и Словакия например ще имат свои високопоставени представители и на Вестерплате, и в Москва. Защо България трябва действа толкова праволинейно не е много ясно и това без никакво съмнение не ни носи никакви ползи. Провежданата от сегашния президент Росен Плевнелиев външна политика спрямо Русия е безпомощно имитаторство на чужди модели на мислене и поведение и поради това изглежда изкуствено и неистинска. Но това не означава, че не е вредна.
Но най-големият залог за възможния фарсов финал на идеята със "санитарния кордон" е нежеланието на западноевропейските страни да участват сляпо в тази американска инициатива. Сигналите, които идват от редица европейски столици през последните месеци, са противоположни на конфронтационните призиви от Полша, Литва или дори България и това дава надежда. Един тези сигнали са например поредицата от статии във водещи издания като "Файненшъл таймс", "Индипендънт", в които се осъжда отсъствието на западните лидери от парада на 9 май в Москва. Както отбелязва "Файненшъл таймс", кръглата годишнина може би ще бъде последната, която ще отбележат ветераните. Според изданието западните лидери са изпуснали момента да обяснят на руския народ, че нямат нищо против него, а са само срещу политиката на държавното ръководство. Сега тяхното поведение действително изглежда като

оскърбително спрямо цяла Русия

и като отхвърляне на решаващата роля на СССР в разгрома на нацистка Германия. Но всичко това си е само за тяхна и за жалост, и за наша сметка. На тържествата на 9 май в Москва, както писа френското издание Boulevard Voltaire: "половината планета ще бъде представена край стените на Кремъл". Лидерите на Китай, Индия, ЮАР, Египет, на дузина африкански и азиатски държави, на страни от Латинска Америка ще бъдат там и не се самозаблужавайте, че това е по-некачествената половина от човечеството. И не се опитвайте да разсъждавате дали сте прави или не, че държавните ви ръководители не са редом до народа, победил абсолютното зло в човешката история. От вас не се очаква това. Просто помнете, че: "позицията на лимитрофните държави ще се определя изключително от военните потребности на..."

Песните на войната

Дорога на Берлин

Музика М. Фрадкин, текст Е. Долматовский, 1945 г.

С боем взяли мы Орел, город весь прошли,
И последней улицы название прочли,
А название такое, право, слово боевое:
Брянская улица по городу идет -
Значит нам туда дорога, значит нам туда дорога,
Брянская улица на запад нас ведет.

С боем взяли мы Брянск, город весь прошли,
И последней улицы название прочли,
А название такое, право, слово боевое:
Минская улица по городу идет -
Значит нам туда дорога, значит нам туда дорога,
Минская улица на запад нас ведет.

С боем взяли город Минск, город весь прошли,
И последней улицы название прочли,
А название такое, право, слово боевое:
Брестская улица по городу идет -
Значит нам туда дорога, значит нам туда дорога,
Брестская улица на запад нас ведет.

С боем взяли город Брест, город весь прошли,
И последней улицы название прочли,
А название такое, право, слово боевое:
Люблинская улица по городу идет -
Значит нам туда дорога, значит нам туда дорога,
Люблинская улица на запад нас ведет.

С боем взяли город Люблин, город весь прошли,
И последней улицы название прочли,
А название такое, право, слово боевое:
Варшавская улица по городу идет -
Значит нам туда дорога, значит нам туда дорога,
Варшавская улица на запад нас ведет.

С боем взяли мы Варшаву, город весь прошли,
И последней улицы название прочли,
А название такое, право, слово боевое:
Берлинская улица по городу идет!
Значит нам туда дорога, значит нам туда дорога!


Путин в музея в Освиенцим, 2005 г.

Гостите за 70-та годишнина от освобождаването на концлагера "Освиенцим" в Полша, където Путин не бе поканен