Трагичната обреченост на можещия човек

Благовеста Касабова

Предизвикателното заглавие на новата книга - "Ъндърграунд" (изд. "Богианна"), на Боян Ангелов не предполага на пръв поглед психологическа и емоционална натовареност. Но всъщност поетът е пресъздал "ъндърграунда" в различен от познатия ни "образ", в тъжна изповед за трагичната обреченост на мислещия, надарения, ранимия, можещия човек.
Значителна част от стихотворенията, включени в стихосбирката, са иносказателно образни и те докосват само онези, които "нямат страх да бъдат сред вълните и да се завръщат, да събличат есенната нощ сред площада, да виждат как отлитат към смъртта свистящите по булеварда колела и как скрито отвътре ранимите плачат".
В завладяващата емоционално стихосбирка поетът показва, че умее да борави с пластиката на словото, да съчетава - или успоредява - реално с иреално, метафорично с истинско и да създаде по този начин емоционално образна връзка с читателя.
Влудена от страсти
душата
се мъчи да бъде по-жива,
когато любов я облива,
когато пълзи в нищета
и тъмните угари сочат
къде светлината ще свърши.
Травмите по душата на поета не са само негови, те са и по душите на устремилите се към красота и хармония, добротворство и справедливост. Прочели стиховете на Боян Ангелов в "Ъндърграунд", те навярно ще открият и пътя към себепознанието, идентичността си сред множеството, привличащата сила на асоциативната емоция.
Стиховете на поета - и то не само включените в новата му книга - проникват в духовните и нравствени изпитания на извисените, на стремящите се към високото познание люде - самотни фигури в наше време. Само творецът от голяма величина може да приобщи така психологически обсебващо читателя и да го доближи до нравствената страна на житието и битието, до заселилата се трайно във времето тъга, до размислите за любовта, свободата, мисията на твореца, смъртта.
Препрочитайки и прониквайки в стиховете на поета, човек вероятно ще си спомни тъжните думи на Моканина: "Боже, колко мъка има на този свят..." Но въпреки тъгата, горчилките, безизходицата, страха от смъртта, светлинката на надеждата и любовта продължава да припламва в него и да съживява обичта му към живота.
А сега - в тази меланхолия -
друго искам да си представя:
влюбен съм
и се моля
живота да продължава.
Поетичните откровения на Боян Ангелов имат мисия (не преднамерена, естествено) да са своеобразна проекция на живота - външен и вътрешен - на съвременната човешка личност, на нравствената й и духовна измеримост.