Трансплантацията осигурява качество на живота

 Проф. Емил Паскалев е роден през 1962 г. Възпитаник е на Висшия медицински институт в Плевен, който завършва с отличие. Специалист е по вътрешни болести и нефрология, завършил е и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт във Факултета по обществено здраве. Трупал е стаж в общинската болница в Червен бряг - в Бърза помощ и в Центъра по хемодиализа. След конкурс през 1992 г. става асистент в Клиничния център по хемодиализа в Александровска болница, а от 1999 г. е в Клиниката по нефрология и трансплантация. От 2003 г. е доцент, а от 2012 г. - професор в същата клиника. Към момента е ръководител на Катедрата по нефрология на МУ - София. Бил е национален консултант по трансплантология. Специализирал е нефрология и бъбречна трансплантация в Мадрид, Лион, Хановер. Активно работи в трите направления на нефрологията - консервативна нефрология, бъбречна трансплантация и диализно лечение.

Цитат:
"Пациентът с присаден бъбрек струва на бюджета 3 до 5 пъти по-малко, отколкото ако е на диализа"

- Проф. Паскалев, увеличават ли се хроничните бъбречни заболявания?
- За хронично бъбречно заболяване се приема хронично увреждане функцията на бъбреците. Изследваната честота на хроничните бъбречни заболявания е между 5 и 12%, като най-често е около 8%. По последни данни за България, които са отпреди месец, честотата е около 12%.
- На какво се дължи това?
- Най-честите причини, които водят до хронично бъбречно заболяване, са захарен диабет, на второ място артериалната хипертония и накрая бъбречни заболявания - пиелонефрит, гломерулонефрит, бъбречно-каменната болест, кистозни образувания, увреждане при подагра и др. системни заболявания. Т.е. в 2/3 от случаите са заболявания, които не са бъбречни, но предизвикват увреждане на бъбреците. Всичко това води и до по-голяма необходимост от бъбречна трансплантация.
- Защо?
- Тя е оптималният метод на лечение на пациентите с бъбречна недостатъчност, тъй като създава несравнимо по-високо качество на живот в сравнение с пациентите на диализното лечение. Освен това трансплантираният пациент за 1 година струва на здравеопазването 3 до 5 пъти по-малко от едногодишната диализа на болния. В момента има около 3 хил. души на диализно лечение. Ако с магическа пръчка те се превърнат в трансплантирани пациенти, също така магически държавният бюджет ще изразходва 3 до 5 пъти по-малко пари за същите пациенти.
- Но трансплантациите у нас са малко. Кои са причините за това?
- Те са доста и са обвързани сериозно. За осъществяването на диализното лечение са нужни много средства, но и напоследък има тенденция тези пациенти да се увеличават. Има много сериозна отчетлива насока за комерсиализирането на диализата, част от което тя да се прави от частни структури и да се извади от държавните болници. А има пациенти с много усложнения, които се лекуват в клиники по различни специалности. С много и различни клиники засега у нас разполагат предимно държавните болници. Частните клиники правят само диализата, а при поява на усложнение пациентите ще бъдат насочвани към държавните болници. При диализата има комерсиална атрактивност за фирмите, произвеждащи необходимата апаратура, консумативи, лекарства. При трансплантацията тази комерсиална атрактивност я няма. Скоро след трансплантацията пациентите стават пълноценни - започват работа, трансплантираните мъже и жени могат да си имат деца, грижат се за семейството си вместо то да се грижи за тях, печелят пари, плащат данъци и осигуровки, имат пълна социална реализация. 
- Многократно е повтаряно, че основната спънка е в липсата на донори... От друга страна, от т.г. се увеличиха значително средствата, заплащани на лекарските екипи и болниците за трансплантации. Това увеличи ли броя на операциите за присаждане на бъбрек например?
- Да, голям е проблемът с донорите. Да, и парите са увеличени, но... Например, ако една пенсия стане от 150 на 180 лв., това е увеличение. Но ако увеличението е с цел да бъде развита дейност, която се очаква да облекчи с 3 до 5 пъти бюджета и в същото време ще намали с 3 до 5 пъти притока на средства в друга - с много комерсиална насоченост, как ще стане?
... У нас има около 450-460 души с трансплантиран бъбрек. А за страна като България би трябвало да са 4-5 пъти повече. Например Сърбия, чието население е колкото нашето, има 720 трансплантирани, а Хърватска с 4,5 млн. души население има 1200 трансплантирани. Очевидно хората са преценили финансовата ефективност и така отдават преимущество на оптималния метод на лечение - трансплантацията, осигуряваща по-добро качество на живот на пациента и изискваща по-малко финансови средства.
- Периодът след успешна трансплантация не е евтин. Обезпечени ли са пациентите с достатъчно - и като разнообразие, и като качество, лекарства за нормално адаптиране в този период? 
- Досега българските пациенти бяха лекувани с оригинални лекарства. Ако се отчете финансовата им ефективност за 5, за 10 години (но не за 1 година), ще се види, че във времето те излизат по-евтино, отколкото като се използват генериците. Във времето генериците излизат по-скъпо, защото лечението с тях е непълноценно и води до усложнения. Именно лечението на усложненията струва много скъпо. За да се отчете това, нужно е повече време. Един трансплантиран бъбрек може да живее дълго - най-голямата преживяемост е 40 години, като се има предвид, че трансплантологията е едва на 50 години, т.е. успехите ще се увеличават. Затова финансовата ефективност на лекарствата за трансплантирани трябва да се отчита не за 1 година. Но нашите здравни власти правят краткосрочен анализ, поради което административно налагат смяна на терапията. Генериците са навлезли от 1-2 години и с тях няма достатъчно дълъг клиничен опит, за да се отчете техният лечебен ефект - дали е сравним с оригиналния продукт, който вече се е доказал. Така лекарите не са подготвени какво да очакват от генеричния продукт. Да, наистина са по-евтини - ако оригиналът струва 100 лв., генерикът е 70-80, но ако пациентът получи усложнения, много бързо бива опустошена тази разлика в цената на дребно и води до по-големи финансови разходи.
- В България вече има ли опит с генеричните имуносупресори конкретно при бъбречнотрансплантираните пациенти, за да се казва така категорично, че те не са ефикасни и не са добрият избор?
- Има опит. Имуносупресорите, които използваме, се разделят на две групи: едната е т.нар. с тесен терапевтичен прозорец. Тяхната концентрация в кръвта се движи в изключително тесни граници - ако концентрацията е минимално над или под тези граници, лечебният ефект намалява рязко и за сметка на това се увеличава токсичният ефект или недостатъчен имуносупресивен ефект. Когато се правеха търгове от МЗ, по административен път, а не по медицински показания или по преценка на лекарите, някои оригинални имуносупресори бяха заменени с генерични - според правилата на търга печелеше най-евтиният продукт. Така за една година за част от лекарствата получихме генерик. Макар че една година е недостатъчен период, видяхме, че пациентите не се почувстваха добре, а ние, лекарите, не сме доволни от лечебния ефект на тези препарати. За жалост не става въпрос за резултатите на двама-трима или 10 души, а на много от тях.
Сега тези препарати се отпускат от НЗОК. Принципът на касата е, че заплаща цената на най-евтиния продукт в една група (в една група влизат и оригинални, и генерични лекарства). Ако по преценка на лекаря пациентът трябва да взема оригиналното лекарство от дадена група, пациентът трябва да си го плаща. Засега фирмите производителки на оригинални лекарства поемат разликата в стойността между най-евтиния в групата продукт и оригиналния. Фирмите правят това, защото популацията на нашите трансплантирани пациенти е много малка. Толкова малко хора са, че наистина не си струва да се правят финансови или административни експерименти и да се поемат излишни рискове със замяна на лекарства.
- След като вие, лекарите, преценявате, че промяната на терапията не е от полза за пациента, какво направихте, за да се променят нещата?
- Проблемът на лечението с генериците е в това, че проблемите със здравословното състояние на пациента и усложненията не идват след седмица или месец, а след година-две. Тогава вече ще е забравено за това административно действие и причината за влошеното състояние на пациента ще се търси или в работата на лекаря, или в грижата на самия пациент за себе си и изпълнението на лекарските предписания, но не и в променената преди година-две терапия. Според нас разумното решение е да се направи изключение за имуносупресорите, за които споменах, че имат т.нар. тесен терапевтичен индекс - те да се реимбурсират 100%, като се спазва принципът да се плаща от касата това, което е преценил и предписал специалистът като подходящо за конкретния пациент - независимо дали е оригинално лекарството или генерично. Такава е практиката по отношение на този клас лекарства и в други страни. Не става въпрос само за лекарите, които се занимаваме с пациенти с присадени бъбреци, а за всички колеги, които се занимават и с трансплантации на черен дроб, на сърце и пр. Всички бяхме на едно мнение и така се обърнахме към МЗ, но от там нямаше отзвук. Дори в министерството отбелязаха, че досега не са виждали такова единство в позицията на медицинските специалисти. Това не ни помогна, но поне пациентите видяха нашата подкрепа и разбраха, че могат да разчитат на нас. Наистина в момента новото ръководство показва заинтересованост и отново ще отнесем проблема към новия здравен министър. Надяваме се поне този път да бъдем чути за доброто на тези и без това малко на брой трансплантирани пациенти.