Трябва да има таван за собственост върху земята

Петър Николов е роден на 8 март 1937 г. в  село Долно Церовене, област Монтана. Завършил е право. От 11 години работи в Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ). Първо като главен секретар на организацията, а от 8 години е неин председател.

ЦИТАТ
"Едрите структури в земеделието подтискат развитието на малкия и среден бизнес"

Отново се заговори за това, трябва ли чужди граждани да могат свободно да придобиват земеделска земя у нас. Причината - изтичащият през следващата година меморандум върху продажбата на земя на чужденци. Мненията по този въпрос са най-различни, често напълно противоположни. Някои браншови организации вече поискаха удължаване на забраната. От НСЗКБ изпратиха своя позиция до председателя на Народното събрание Михаил Миков и до премиера Пламен Орешарски. В нея те предложиха да се направят съответните постъпки пред ЕС за удължаване на мораториума за продажба на земеделска земя на чужди граждани до 2020 г. Министърът на земеделието проф. Димитър Греков обяви, че ще предложи този период да се удължи със 7 години.


- Господин Николов, защо е толкова важно удължаването на гратисния период за продажба на земя на чужденци?
- В последно време сред обществеността на България се води дебат по този въпрос. Вече заявиха мнението си партии, браншови организации, граждански сдружения, има предложение и от министъра на земеделието. Нашата организация смята, че това е наложително за поне още един програмен период - с още 7 години, защото в момента българските земеделски производители са още слаби, те не са конкурентоспособни на своите колеги от Европа и има опасност земята да отиде в чужди ръце. А най-добре е, когато тя е в български ръце. Земеделската земя не е само територия, тя е национално богатство, което изхранва българската нация. Има сведения, че и други страни са поискали продължаване на мораториума.
- Продължаването на мораториума има и своите критици, защото и сега такава възможност съществува. Други пък твърдят, че това ще доведе инвеститори в България.
- Едва ли падането на мораториума ще доведе наплив от инвестиции, защото земята е разпокъсана и се продават отделни парчета. А тези, които биха дошли да купуват, ще искат уедрени масиви. Въобще по този въпрос ще трябва да се проведе широк дебат. А най-важното е да се чуят земеделските производители. Равнището на цените при нас е много различно от това в другите европейски държави. И тези, които биха дошли, ще придобият земеделска земя на многократно по-ниски цени от цените в техните държави. А ако се изчака, след време те биха платили реалната цена за земеделските земи. Говори се, че разликата в цените стига от 6 до 10 пъти спрямо нашите цени. Имаме и известни съмнения, че тези инвеститори ще закупуват земеделска земя не заради производството на земеделска продукция, а с цел бъдещи продажби, но естествено на друга цена.
- Защо предлагате да се определи горна граница на земеделската земя? За някои това изглежда смешно?
- Трябва да има таван за размера на собствената земя и максимален размер на обработваната земя. Съзнавам, че в очите на някои хора това може да изглежда смешно, дори еретично, но това е едно обмислено предложение. Нито е смешно, нито абсурдно или еретично. По-добре сега някой да се посмее, отколкото да се изправим в бъдеще пред плачевно състояние. Земята е особен вид собственост. Собственост, за чието ползване българският и европейският данъкоплатец плащат субсидии. А у нас и 60% преотстъпен корпоративен данък ползваха, и намалена ставка на акциза на горивата.
В България беше приет един изкривен модел на земеделие. Първоначално в закона за арендата имаше ограничение на ползването, стопанисването на земя, но това беше премахнато. И докъде стигнахме? В момента има много едри земеделски структури. Същевременно има много на брой, но дребни. От около 86 хил. получатели на субсидии, над 80 хил. обработват площи с размер до 1000 декара. Една структура обработва повече от 1 млн. декара, като тя има свои посестрими, които обработват по 150 хил. до 300 хил. декара. Тези големи структури подтискат развитието на дребния и среден бизнес. В страните, към които се стремим, е развито фермерството в определени граници и се ползва семеен труд, а само във върхови моменти се наемат допълнително хора. Тези големи мегаструктури са катализатор, който ускорява процеса на обезлюдяване на селата. Те не се интересуват от провеждането на социални мероприятия в населените места, не се интересуват от безработицата, а като едни търговски дружества се интересуват само от печалбата. Прекаленото непрекъснато ни тика към монокултурното земеделие. Земеделието на България е обременено с маса проблеми и то е в незавидно състояние с изключение на зърнопроизводството, но и то си има своите нерешени проблеми. В някои подотрасли на животновъдството положението е почти катастрофално. Ако така продължаваме, ще стигнем до записването им в червената книга на изчезващите видове. Производството на плодове, зеленчуци, десертно грозде е символично. Забравихме вече тяхното високо качество и незаменимия им български вкус. Това, което консумираме, в огромната си част е от внос, което нерядко е и нискокачествено. Затова трябва приоритетно в следващия програмен период, наред със субсидиите на площ, националните ресурси, които ще се използват, да отидат основно за подкрепа на животновъдството и за производството на зеленчуци и плодове, за да храним народа си с качествени и здравословни храни.
- Във вашето предложение за таван на земята има ли конкретен размер на допустимите декари?
- Имам мнение, но ще се въздържа от конкретно предложение. По този въпрос трябва да се проведе сериозен дебат. Защо? Ние отдавна не сме в годините, когато беше определен максимален размер на обработваната земя в Добруджа да е 300 декара, а навсякъде другаде по 200 декара. Тогава земеделието е било на друго равнище - орали са с волове и коне. Сега земеделието по света и у нас е на друго технологично, организационно и пазарно равнище. И когато говорим за таван на собствената земя, а и на стопанисваната земя, трябва да се съобразим с достиженията на съвременното земеделие.
- На фона на многото на брой, но обработващи малко земя стопанства, в какво състояние са земеделските кооперации?
- Земеделските кооперации в страната сега са над 900. Те обработват над 18% от обработваемата земя в България, което е над 7 млн. декара, и са със среден размер от 7100 декара. Най-едрите от тях достигат площ от около 30 000 декара. Земеделските стопанства бяха много повече - над 3000, но в много дълъг перод от време бяха принудени да работят при крайно неблагоприятна икономическа среда. Те бяха създадени след ликвидационните съвети - едно непознато на Европа и света унизително явление, което дълго време още ще дава отпечатък върху развитието на земеделието в България. Кооперациите бяха и безсмислено политизирани. Наследиха разпокъсана среда, унищожена материална база, съсипана аграрна наука и един неразвит пазар, който облагодетелстваше мафиотските структури и нелоялните търговци. Сега се стабилизираха. Особено след 2007 г., когато започна субсидирането на площ. Единични са случаите на обявяването на кооперации в ликвидация. Една част от кооперациите - 10-12%, развиват млечно животновъдство и имат ферми от по 100-200-300 крави и по толкова приплоди. Има овцеферми, но за да се равиват тези подотрасли, трябва да има икономически интерес. Защото сега тези, които отглеждат животни, го правят преди всичко от любов към животновъдството. Има кооперации, които много напреднаха в арендното плащане и години наред дават по 70-80 лв. на декар. Най-същественото е, че където има кооперации, там работните места са много повече и се провеждат социални мероприятия, които са от полза не само за кооператорите. Това са структури, които имат социална ангажираност към своите кооператори и към хората в населеното място. В началото на демокрацията се стигна до абсурди да обявават кооперациите като отживелица на миналото, като измислица на тоталитарната държава, макар че светът дава пример в това отношение. В света има 1 млрд. членове на кооперации с над 1 млн. работни места. Някои държави от Прибалтика вече се кооперират на междудържавно ниво. Сега у нас е на мода да ни дават наставления да преустроим кооперациите в дружества от акционерен тип. Това е абсурдно. Кооперация може да се преструктурира в търговско дружество само ако бъде обявена в ликвидация. Тук прозират нечисти намерения да се усвоят активите, които са натрупани в кооперациите.
- Вече се изготвя бюджетът за следващата година. Имате ли предложения и препоръки, свързани с бюджета и по данъчната политика?
- На прага сме на подготовката на бюджета за следващата година. Предстои актуализация на данъчното и аграрното законодетелство, както и поредица от мерки на правителството за стабилизиране на икономиката. Има няколко въпроса, които според нас са важни за отрасъла. Едното е да се настоява в бюджета за 2014 г. да бъдат заложени националните доплащания на площ за 2013 г. Доколкото ОСП позволява, да се предвиждат по-нататък национални доплащания на площ за 2014-2015 г. Само така размерът на подкрепата на земеделския производител у нас ще може да се сбилижи с този от старите страни членки. Настоявахме да се потърсят възможности за изплащане на част от субсидиите за площ за 2013 г. до края на годината, а останалата част през 2014 г. Според нас занапред трябва да се работи с тенденция субсидиите да се изплащат в годината, за която се отнасят. Искаме при прилагане "таван" на субсидиите на площ преди определянето му да се приспадат разходите за труд и осигуровки. По отношение на данъчната политика искаме да се направят постъпки пред ЕК за нотифициране на нови държавни помощи от 2014 г. Едното е за намалена акцизна ставка за газьола за земеделско производство. А другото - да се удължи срокът за преотстъпване на земеделските производители на 60% от корпоративния данък при определени условия за влагането му в инвестиции за ДМА. Много спорен е въпросът с обратното начисляване на ДДС. Предлагаме още при подготвянето на законодателните промени, предвиждащи обратното начисляване на ДДС за зърнените и техническите култури, държавата да гарантира, че ще възстановява ДДС за закупени по-рано горива и материали на земеделските производители в законово установения 30-дневен срок. А за следващи години този срок, ако може, да се намали до 15-20 дни.