Трябва да възпитаваме децата в любов към фолклора

Вилиана Семерджиева
 
Танцовият ансамбъл "Здравец" е създаден през 1984 г. в София. В него има танцьори от различни възрастови групи - начинаещи, малка концертна, средна концертна, голям представителен състав,  всяка със свой самостоятелен репертоар. Изпълняват се танци от различните етнографски области на България, както и танци на народите. Директор на ансамбъла е Георги Стоянов, който е и негов хореограф заедно със съпругата си Александрия Стоянова. Двамата са възпитаници на АМТИИ - Пловдив. Богат репертоар, вярност към фолклорната традиция, любов и преданост към автентичното, към българското, съчетано с талант, умение и труд, съставляват онова, което носи славата на ансамбъла. Всеки концерт, изнасян от "Здравец" в България и в чужбина, е букет от ритми, багри и красота, в съзвучие с оригинални костюми и великолепно изпълнение. Затова ансамбълът е канен на турнета, фестивали и конкурси по целия свят. Той ще отпразнува 30-годишнината от своето създаване с тържествен концерт днес от 19 ч. в зала 1 на НДК. По този повод ДУМА гостува на ансамбъл "Здравец" на една от последните репетиции за юбилейния спектакъл. Вдъхновени от сърцатите изпълнения на младите танцьори, разговаряхме с хореографката Александрия Стоянова.
 
- Госпожо Стоянова, каква програма сте подготвили за тържествения си концерт?
- За 20-годишния юбилей на ансамбъла изпълнихме в зала 1 на НДК специална програма. Сега сме се постарали да не повтаряме танци, които сме играли миналия път. Показваме и нови костюми за два нови танца, които ще обогатят представата за ансамбъла. Постарали сме се спектакълът да бъде много различен от това, което досега са гледали нашите зрители.
- Колко танцьори ще участват?
- Над 350 ще бъдат облечени в костюми. Нашите групи са с много участници и това икономически е по-скъпо, защото обикновено колективите ползват 16 или 18 танцьори за сцена, а при нас са по 26 или 34.
- Как се организират и обучават толкова хора?
- Много е трудно. Трябва да се уплътнява добре времето за репетиции. Ползваме сградата на 49 ОУ "Бенито Хуарес", която е много удобна за работа Ц разполага с хореографски зали, фоайе и голям физкултурен салон. По график се разпределят децата - от най-малките, които започват в 18 ч., до най-големите, които завършват към 21 ч. Всичко е много добре организирано и не се допускат закъснения.
- Най-малките участници на каква възраст са?
- Стараем се да ги вземем на 6-7 години, но има и 3-4-годишни. А най-големите са от първите танцьори, които са участвали в състава при създаването му. Те вече имат деца, които играят в по-малките групи.
- Концертът в НДК с жива музика ли ще бъде? Имате ли оркестър?
- Имаме оркестър, но понеже в концерта са включени и танци на други народи, записи с хорово пеене, цялата музика ще бъде на запис, за да бъде всичко изравнено като звук. Оркестърът пътува с ансамбъла в чужбина, защото фестивалите са с жива музика. Но това са музиканти, на които се плаща. А трима корепетитори работят с нас три пъти в седмицата, с акордеони.
- Къде шиете костюмите?
- Близо до училището се намира ателие "Лейла", специализирано за национални костюми. Ръководи го Лили Велчева, която шие костюми за състави от цялата страна и много ни помага. Там обаче поръчваме само дрехи, които не могат да се изработят на ръка, като връхните. А ризите и всичко, което може да се изработи от нас, го правим сами, защото иначе са необходими много средства. Помагат ни някои родители, приятели... През няколко години се налага костюмите да бъдат подменяни, а при създаването на нови танци, трябва да се шият подходящи за тях облекла.
- Осем педагози се занимават с децата и тяхната подготовка.
- Да, защото участниците са много и не е възможно един педагог да се занимава с няколко групи. Те обичат да работят с деца, тук се работи на добра воля и не са много хората, които желаят да се ангажират по този начин. Ансамбъла ръководим аз и моят съпруг Георги Стоянов, и двете ни дъщери Божидара и Анета, които сме хореографи. Обучихме едно момиче - Надя Стоилова, което танцуваше при нас, и тя стана много добра ръководителка. Едно от момчетата - Данаил Тинков, завърши хореографското училище, сега завършва АМТИИ в Пловдив, оказа се много сполучлив като ръководител. Подготвяме едно момиче - Северина, която е ученичка, и друго момиче, което ще завърши хореографското училище. В ансамбъла трябва да работи само човек, който е бил танцьор на "Здравец". Наша колежка - Роси Атанасова, работеше с нас, но отиде в 144 училище. Много съжалявам за Васил Вълчев, разкошен педагог, който обаче е твърде натоварен и вече е само консултант при нас.
- Ансамбълът е създаден през 1984 г. към профсъюзния дом на културата "Люба Ивошевич". Повлия ли ви промяната на условията у нас след 1989 г. и как формацията успява не просто да съществува, а да развива толкова активна творческа и концертна дейност?
- Този дом е уникален, защото с малко средства успяваше да развива качествена дейност и всички колективи Ц танцов, хоров, театрален, литературен и др., в него, бяха на високо равнище, носеха златни медали и почетни звания. Методистите и директорката много се грижеха за всички колективи, но като спряха парите, самите групи започнаха да се отделят и дейността им постепенно замираше. Ние останахме последни и понеже сме двама със съпруга ми и държахме повече на работата, останахме наследниците на този дом. Постепенно започнахме да се справяме сами. В училище "Бенито Хуарес" сме повече от 20 години, то е прекрасно и постоянно се обновява. Много добре се разбираме с ръководството и взаимно си помагаме. С една от директорките, на която хрумна идеята да има хореографски паралелки, открихме такива и в началото беше малко трудно. От т клас децата се занимават безплатно с хореография по 4 часа седмично, от V до Vтт клас - по 2 часа. Сега има много желаещи да учат в това училище.
- За ансамбъла изграждате спектакли върху образци от известни хореографи като Кирил Дженев, Димитър Димитров, Иван Тодоров. Също така създавате и поставяте нови репертоарни образци. По този начин осъществявате толкова ценната приемственост, която е в основата на традициите и тяхното съхраняване през годините.
- Някои колеги предпочитат да поставят само свои танци. Тогава, колкото и да си гениален, без да искаш, се повтаряш. Докато ние с голяма гордост, ако ни разрешат, правим точно тези образци, които с времето се губят, и по този начин ги съхраняваме. Когато попаднем на хубав материал и има възможност да го направим, поставяме и наши танци, по-съвременни, които допълват облика и самият репертоар става по-хубав и различен. Винаги търсим и нещо ново. Например сега към Тракийските лазарки на Даниела Дженева сме поставили мъжки тракийски танц. Така че, когато участваме в програма, имаме мъжки, женски и общ тракийски танц - става една хубава китка и цялостна голяма картина. Така подхождаме към репертоара, за да бъде по-красив и разнообразен. Откупуваме си зала и представяме продукцията си за нашите гости Ц родители, фенове, хора, които идват на всеки наш концерт, и са гледали почти всичко, което сме създали. Така те имат възможност да проследят развитието ни. 
- В репертоара ви има и танци на други народи. Кой основно се занимава с тяхното поставяне?
- С тях се занимава Божидара. Тя от малка има влечение към чуждите танци и много настояваше да ги включим. Но това е свързано и с ушиването на нови костюми и допълнителни разходи. Българският костюм може да се облича за много танци, докато тези на други народи се използват само по даден повод. Затова доста време "воювахме", докато накрая аз отстъпих. Видях, че спектакълът става различен, а и децата се докосват до другите танци и започват да ценят повече нашите, които са най-богати. И да искат да играят български танци. Това е и една от нашите цели.
- През трите десетилетия дейност на ансамбъла сте пътували много из страната и в чужбина.
- Повече в чужбина, по-малко у нас...
- Това в резултат на покани ли се случва?
- Да, винаги по покана. Когато ни поканят на фестивал, си плащаме пътуването, всичко друго поемат организаторите. Миналата година имахме седем турнета. Решихме да бъдем на по-близки места, защото и разходите за пътуване са по-малки. През всичките тези години така се случи, че не бяхме ходили в Румъния. Посещаваме Турция, Гърция, други съседни страни... В Русия много често ни канят, но разстоянието е голямо и е трудно да осигурим средства за пътуването, затова отдавна не сме били там. Тази година ни поканиха в Румъния, първо в Букурещ, след това - в Тимишоара, после продължиха турнето в друг град, след това ни попитаха искаме ли да посетим Сърбия, после Ниш и така обиколихме много градове и фестивали. Следващата покана беше за Италия, но децата нямаха пари за път и отказахме. В началото на септември отново ни поканиха в Румъния, в другия край на страната. После гостувахме на банатските българи. През януари т.г. получихме покана за Сицилия, но не успяхме да отидем. Поради зимните условия трябваше да минем по обиколен път, който много оскъпява пътуването.
- Какво още ви предстои в юбилейната година?
- След голямата награда, която миналата година спечелихме в Албания с голямата танцова група, сега ни канят отново Ц около 24 май, но с малките танцьори. Имаме покана за Полша, за Словакия... ще видим къде ще успеем да отидем, според възможностите ни.
- При многобройните ви прояви в чужбина, коя публика най-темпераментно ви посреща?
- Навсякъде ни посрещат много добре. Предпочитам да пътуваме навън, отколкото тук, защото там ни приемат с голямо уважение. Нашите танци са бързи, красиви и публиката реагира възторжено. Това е много насърчително и за нас, и за децата. Винаги, когато събитията се отразяват от телевизия, нашата програма се снима с голямо внимание, защото е много качествена и ефектна.
- Получавате доста награди по конкурси и фестивали.
- Когато фестивалът е без конкурсен характер, също се връчват награди. И те са толкова ценни, колкото и тези от конкурс. Имаме доста и от двата вида. Предстои да подредим всичките ни отличия в специален кът в училището.
- На 1 май ще бъдем заедно в Борисовата градина на празника на ДУМА и левия печат. Какво ще представите от вашия обширен и разнообразен репертоар?
- Смятаме да изпълним или северняшката програма, или шопската. На открито се представят едни танци, в зала Ц други, защото звучат по различен начин. Така че ще направим най-подходящия подбор.