31 Май 2020неделя16:29 ч.

Трябва ни комитет за солидарност

Гражданското общество е имунната ни система

/ брой: 79

автор:Младен Георгиев

visibility 1855

    За да може човек да се съпротивлява успешно на различни заразни болести, трябва да има добре развита имунна система. По аналогия тя е необходима и на гражданите на България, за да ги предпазва от заразни и вредни партийни и маниакални личностни заболявания, които понякога приемат характер на национално бедствие. Нормалният човек все по-често си задава въпроса какво става около нас и накъде отиваме?
    В развитите европейски демократични страни в течение на много десетилетия вече е изградена такава имунна система под формата на реално действащо гражданско общество, което формулира и създава правила за своето функциониране. Чиновниците, които се наемат от обществото да управляват държавата за регламентиран срок от време, са задължени да изпълняват приетите от гражданското общество правила. Ако те нарушават този договор, създадената имунна система се задейства, премахва ги и се назначават нови по-подходящи чиновници. Това е причината, поради която през последните 50 години

Европа не създава свои "вождове"

Вече не се срещат ръководители като Ленин, Сталин, Чърчил, Де Гол и т.н. Така е не защото европейците са станали по-прости и по-неграмотни. Просто, след като има силно гражданско общество, което е разработило с помощта на своите най-образовани хора национални правила и програми и чиновниците ги изпълняват, на държавите не са нужни управници, които живеят със самочувствие като "краля-слънце" - Людвиг XIV (1638-1715 г.), който казвал "Държавата - това съм аз". На съвременното европейско общество е чуждо таково управление. Европа достатъчно е "сърбала попарата", която му забъркваха разни "велики личности".
    Защо в България нещата не се развиват добре? Защо се ликвидира промишлеността? Защо половината българска плодородна земя не се обработва? Защо така ниско паднаха българското образование, науката, културата, здравеопазването? Защо около един милион българи, предимно млади хора, вече напуснаха страната? Защо, защо, защо...?
Причината единствено е лошото управление на нашата държава. То е

узурпирано от хора и фирми

организирани под форма на партии, които изразяват своите лични и корпоративно-партийни интереси, а не настоящите изисквания на гражданите.
    Обществото все повече се разочарова, защото разбира, че го мамят вече години наред. Това е причината, поради която в парламентарните избори през 1991 година не са участвали само 16% от гласоподавателите, а през 2009 година негласувалите станаха 40 на сто.
    Вместо да работят за решаване на общите за гражданите въпроси, политическите партии градят своята политика на непримиримото противопоставяне една срещу друга, с цел да привлекат наивните избиратели, които да им гарантират възможно по-дълго време да дърпат в свой интерес лостовете на държавното управление. Някои партии, за да съберат около себе си електорат, са готови да посегнат дори на вродената у нас толерантност към другите етноси и религии на територията на страната. Преди много години един американец, като гледал как унищожават местното индианско население, казал, че се срамува, че има бяла кожа. Нормалният българин, като слуша какво говорят понякога депутати от трибуната на Народното събрание и какво вършат техните политически партии, няма как понякога да не се срамува, че е българин.
Защо държавата става все по-слаба, а управлението на страната все по-некомпетентно? На този въпрос Монтескьо е дал изчерпателен отговор - "всеки народ има такова управление, каквото заслужава". Нашият шоп, без да е учил в първокласни европейски университети, благодарение на природната си интелигентност, е обяснил хала ни още по-точно -

"прост народ - слаба държава"

Какво трябва да разберем и направим, за да изградим работеща имунна система, която да предпази държавата от вредни политически болести и да поддържа управление на страната, което да гарантира нейното развитие?
    Най-напред ние, българските граждани, трябва най-после да престанем да очакваме месия, който ще се появи отнякъде като на цирковата арена - в бяло трико, и ще въведе ред в държавата. Типичен пример за несъстоятелността на тези идея бе управлението на Симеон Сакскобургготски. На изборите през 2001 година 43 процента повярваха, че той (както обещаваше) за 800 дни ще изправи страната на крака. Не стана и като резултат на общественото разочарование днес в парламента няма нито един представител на НДСВ.
    Но къс е май умът на българина, щом като преди две години пак заложи на месия да оправи държавата. На изборите Бойко Борисов спечели 40,7% от гласовете на гражданите. И взе да назначава за министри никому неизвестни хора, срещани случайно по кабинетите на Америка, Европа и по друмищата на България. Сега в страната се е възцарил хаос, на никой не му е ясно това, което управляващите утвърждават днес, дали ще важи и утре. Властва управленска некомпетентност, няма и следа от национално обсъдени и приети програми. Основните лостове на управление са полицейщината, която си е присвоила правото да обявява присъди без съд и тотално прослушване на всички - по всяко време и навсякаде. Това силно напомня за тоталитарните режими от близкото минало. Затова и доверието към правителството бързо намалява. Така от август 2009-а до декември 2010 година одобрението за него е паднало от 40,7% на 24%, т.е. намаляло е с 16,7 на сто. Сривът е напълно логичен и основателен. И не се случва за първи път обществото така да наказва избраниците си. Нека си спомним как доверието към сините от 52% през 1997 г. се смъкна до 7% през 2009 г., към БСП - от 43% през 1994 г. до 18% през 2009 г. и към НДСВ - от 43% през 2001 г. до 3% през 2009 г.
Очевидна е глупостта да разчитаме на месия-спасител. Нещата никога няма да тръгнат в правилна посока, ако ние сами, българските граждани, съвместно не се заемем

да създадем необходимите правила

по които да подредим страната си. Както казва народът, "помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Или, с други думи, трябва ни гражданско общество.
    Българският гражданин обаче се нуждае от ускорен курс по "политическа грамотност", който да му даде възможност да се ориентира самостоятелно в съвремения глобален свят, за да разбере "кое е добро и кое е лошо". Тази просветителска задача се пада на честната българска интелигенция, която обикновено не се ползва с уважението на родните политици. Изключително важна е ролята и на медиите, които сега, за съжаление, изобилстват с предавания и съобщения, които зомбират слушателите и читателите. В днешния цивилизован свят понятията "леви", "десни" или "центристски" партии са изгубили своето някогашно значение. В сложните взаимоотношения между хората и държавите гражданите изискват в даден момент решения и политики, които да са правилни и полезни за развитието на страната. За съжаление в България се съхранява старата традиция от времената, когато лявата идея се отрича от десните партии, само защото е лява, или обратното. Съвременното общество има необходимост от консенсусно приети програми. Смятам, че българската интелигенция е тази, която трябва да ги създаде и да ги предложи на обществото за обсъждане и утвърждаване. За целта би бил полезен един, условно наречен, Комитет за солидарност на българските граждани. Политическият му цвят може да бъде само един - националният трибагреник.
И докато няма единно мнение как, при нашите реални условия и национални традиции, да се развиват образованието, науката, културата, здравеопазването, икономиката, селското стопанство и т.н., то в страната ще цари хаосът, който сега наблюдаваме.


 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ