Трябва пълно преразглеждане на сметките за ток

Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1977 до 1978 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. После става младши съдия в Софийския градски съд. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. От 2001 до 2004 г. е народен представител в 39-отo Народно събрание, член на комисията по икономическа политика и комисията по правни въпроси. На 2 март 2004 г. Константин Пенчев е номиниран за председател на ВАС и го оглавява от 22 март 2004 г. до 19 октомври 2010 г. От 20 октомври 2010 г. Пенчев е национален омбудсман.
Женен е, има две деца. Владее френски, руски и английски.

Цитат:
"Дяловото разпределение е вредно, а топлинните счетоводители са ненужни"
"Измененията в Закона за енергетиката са все по посока да не фалират монополите, да се стабилизират топлофикациите"

- Господин Пенчев, имат ли основание протестите на гражданите срещу монополите?
- Последните събития изобщо не ме учудиха. Гражданите отдавна предупреждаваха за това. Тяхното недоволство лесно можеше да се забележи в интернет. Отдавна наблюдавам този процес. Не е тайна, защото в моите годишни отчетни доклади посочвам, че има един дял от около 30 на сто от жалбите на гражданите, които са срещу доставчиците на обществени услуги. Това са монополите, заедно с мобилните оператори. И е нормално да е така, защото всеки един човек ползва техните услуги. Българските граждани са много умни и информирани и не може да кажем, че те протестират само за това, че са им малки заплатите, а са им големи сметките. Не, това е много елементарно обяснение. Хората много добре съзнават какви са им възможностите и че цените на тока, на водата, на парното се определят от световните цени и няма как да им бъде евтино. Но искат да знаят какво точно потребяват и за какво плащат. Те не вярват, че сметките се изчисляват правилно и че държавните регулаторни органи работят добре и в техен интерес, а не в полза на монополите. Особено за топлофикация, хората не вярват, че законодателят работи в полза на гражданите. Ние наблюдаваме от години измененията на Закона за енергетиката и те са все по посока да не фалират монополите, да се стабилизират топлофикациите. Ама, чакайте, проблемът е само един - как на хората да се доставят що-годе добри по качество и поносими като цена услуги.
- Изискването за качество изобщо не съществува. Това е забранена дума.
- Е, затова изобщо не се учудвам, че има протести. За тези протести има причини и причините са в монополите. Не мога да си обясня как има една толкова рязка, толкова голяма разлика в сметките, заради която протестират хората. Дори да приемем, че става въпрос за по-голям отчетен период, моля ви... Знаете кесиите на хората в какво състояние са, че има икономическа криза, безработица, че хората са изначално бедни, затова монополистите трябва да бъдат по-внимателни в изготвянето на сметките. Недопустимо е да има в тях такива грешки, такива пропуски. Ама то не било 20 дни, а 40 дни. Това са смешни обяснения и естествено хората излязоха на улицата. И отново го има този подход, това отношение на чиновника към гражданина, който гледа от висотата на своето положение: "Вие подайте жалба, ние обещаваме, че ще ви прегледаме сметката безплатно, ако трябва ще свалим електромера и ще го проверим за ваша сметка в съответната лаборатория". А лабораторията е собственост на ЕРП-тата. Електромерите също са собственост на ЕРП-тата. Тогава няма за какво потребителите да плащат за проверката, това си е техен уред и те ще го проверяват, ще изчисляват и ако има грешка или повреда, трябва да върнат парите.
- Но знаете, че се вземат пари.
- Да, вземат пари. Още повече, имат една неправилна практика, която е влязла в общите условия. Ако се окаже, че електромерът е повреден, за този период се начислява пълна консумация. Има решение на Върховния касационен съд, че това е противозаконно и електроразпределителните дружества не могат да товарят гражданите заради това, че техните собствени уреди са неизправни. Ако някой умишлено е повредил уреда, за да отчита по-малко, което е съвсем друга тема, то той си носи наказателна отговорност. А колко граждани ще си позволят да отидат до ВКС за една надписана сметка? Повечето хора, поради липса на средства, а най-голямата част поради липса на време и нерви, няма да отидат. Това трябва да отпадне от общите условия. Крайно време е гражданите, гражданското общество да има пряк достъп до обсъждането и до промяната на общите условия на всички монополисти, включително и мобилните оператори. Гражданите трябва да имат право на глас, когато се обсъждат общите условия. Сега се правят едни обществени обсъждания, ама дали някой има против или не...
Трябва гражданите да имат право да инициират промени в общите условия. Нашите договори с монополистите се подчиняват на някакви условия, които ние дори не знаем какви са. Трябва да има законов механизъм гражданите да упражняват пряк контрол в общите условия. Проблемът е много сериозен. Защото на улицата излязоха най-различни хора - по възраст, образование, религия, интереси, ако щете и по политическа принадлежност. Това, което ги свързва, е, че всички плащат сметки.
- Какво трябва да направят елдружествата сега при тези високи сметки за ток?
- ЕРП-тата трябва да проверят всички сметки, заради които хората излязоха на улицата.
- Не само по-високите?
- Пълно преразглеждане. Те не казват, че ще проверяват по-високите сметки, а че който подаде жалба, сметката ще му бъде преразгледана. Нека престанат с това. Защото ако не подам жалба, ще ми извадят изпълнителен лист, за да си платя високата сметка. Има проблем и има настроение в обществото, че тези сметки са надписани. Всъщност, че всички сметки са надписани. Аз не знам дали наистина е така, но настроенията сред хората са такива, защото неясни са фактурите, неясни са параметрите, неясни са компонентите и когато всичко това е неясно, всеки нормален човек си казва: те ме лъжат.
- Министър Добрев обяви преди ден, че неразбирането на фактурите идва от това, че в тях вече потреблението на ток е отделно перо от всички други такси. И така излиза, че около 40 на сто от сметката е за самото потребление, а всичко друго са такси. А имало и перо - невъзстановими разходи...
- Всички нормални изисквания, не само европейски, са всеки да е наясно за какво плаща. Фактът, че тази разбивка взривява хората, обаче поставя много въпросителни. Хората казват, че една трета е цената на тока, всичко друго са надбавки. А за невъзвращаемите суми - има едни дългосрочни договори за изкупуване на ток за определи тецове, подписани при едно правителство. Те натоварват цената, защото се купува ток по-скъп от пазарната цена. При друго правителство ЕРП-тата бяха продадени. Дали успешно или неуспешно - не мога да коментирам. При трето правителство имаше бум на зелената енергия, това отново е повишило цената. Проблемите с цените на тока са дългогодишни и не трябва да се политизират. Не може обаче през всеки месец януари хората да излизат на улицата. Затова държавата трябва да вземе мерки. Трябва да има дългосрочна стратегия, която всяко следващо правителство да изпълнява, защото проблемите не могат да се решат за 2-3 години. Аз съм човек прагматик, с теории не се занимавам. След като хората са на улицата, значи има проблем. След като жалбите при омбудсмана с годините не намаляват, а се увеличават, значи проблемите не се решават. Трябва да престанем да правим стратегии например за укрепване на топлофикационните дружества. Необходима ни е стратегия за доставка на качествени и възможно най-евтини обществени услуги. И за вода, и за ток, и за парно, и за мобилни услуги. А не да се грижим едно дружество да не фалира. На пазара няма празно пространство - като си иде едно дружество, ще дойде друго.
- Възползват ли се дружествата монополисти от българските граждани?
- Всеки монополист се възползва. Монополът по дефиниция се възползва. Той по дефиниция е лош. Както лоша е диктатурата. И най-добрият едноличен властелин не може да осигури демокрация. И най-добрите мениджъри в монополните дружества се изкривяват към злоупотреба с монополно положение. Затова регулаторните органи трябва да са си на мястото. Час по-скоро пазарът трябва да се либерализира. Затова и Европа ни санкционира. Монополът е нещо лошо и вредно.
- Какво трябва да се направи с тази прословута сградна инсталация, при която колкото по-малко парно ползваш, толкова повече ти набъбва фактурата и която възмущава гражданите? Налагат ли ни го от ЕС?
- Категорично против съм сградната инсталация. Тя трябва да се махне от закона. Смисълът на всички европейски директиви, които споменават и дяловото разпределение, е всеки да плаща това, което е потребил. Дяловото разпределение в България в момента е пълен абсурд, защото повечето хора са с изключени радиатори. Е, не е справедливо и няма как да убедиш хората, когато са си спрели радиаторите, че трябва да плащат едни големи суми за сградна инсталация. Дяловото разпределение е вредно, а топлинните счетоводители са ненужни. Не може да караш един човек, който студува от бедност, да плаща, само защото не може да се изключи и да прекрати отношенията си с топлофикация. При тока поне има избор - да ти го спрат, колкото и зловещо да е.
- Трябва ли да се премахне невъзможността човек да се откаже от парното и да продължава да плаща на топлофикация, защото това е начинът всички ние да спасяваме едно дружество, където, апропо, получават големи заплати?
- Това са двете страни на един и същи медал. Признаването на сградната инсталация означава, че има или няма парно, ние ще плащаме, а това на практика предопределя невъзможността да се откажем от парното. Ето тук е заровено кучето. И то се нарича сградна инсталация. С дяловото разпределение ние плащаме огромни пари за нещо, което не ползваме. С дяловото разпределение ние всички помагаме на тези, дето ползват парно, да не платят цялата сума за подадената от топлофикация енергия. Конституционният съд казва, че това не е противоконституционно, но това не означава, че е правилно или справедливо.
- Нарастват ли жалбите срещу събирачите на дългове?
- Има двойно повече жалби срещу топлофикация например за януари 2013-а в сравнение със същия период на миналата година. А жалбите срещу колекторските фирми обикновено са свързани с оспорването на сметки. Има жалби, в които се описват по-особените методи на тези фирми. 109 са жалбите срещу колекторските фирми за миналата година. Става дума за използването на нетрадиционни методи, които изцяло нарушават добрите търговски практики. Не мога да кажа, че нарушават изцяло закона, но има и случаи на обиди, заплахи за саморазправа, заплахи за убийство, а това са престъпления. По-перфидните са заплашителен тон, обаждане по 20 пъти на ден вкъщи, при комшиите, при възрастните родители, на малките деца, в службата. Това е тормоз, който не е престъпление, но нарушава добрите практики.
Тук очевидно трябва да се намеси държавата. Не е добре тя да се намесва в пазарните отношения, но когато има монопол или когато има злоупотреби, когато има такава специфична дейност, която влиза в личния живот на хората, държавата не може да стои безучастна. Необходима е регулация плюс санкции. Трябва да се каже ясно и точно какво може и какво не може да се прави. Не казвам, че на всяка цена трябва да се въвежда лицензионен режим, но трябва да се отговаря на определени условия. Трябва да има контрол от ръководствата на самите фирми, от възложителите. Събирането на вземания от името на дадена фирма по един мутренски начин ще се отрази неминуемо върху имиджа й. А понякога се налага да се намесят полицията и прокуратурата.
- Има случаи когато длъжникът обжалва търсената сума, но събирачите на дългове продължават да го тормозят.
- Събирачите на дългове заместват самия кредитор - било с пълномощно, било като купуват вземането. Всеки гражданин може да заяви: аз не дължа. Но има орган, който може да каже дължи ли той или не. Това е българският съд. В такива случаи колекторските фирми изобщо нямат поле за действие. Те могат преди това да се случи да водят преговори, ако човекът на отрича задължението, но няма пари, да направят разсрочване, но всичко друго е натиск.
- Кои жалби са най-много?
- Основната част са срещу доставчиците на обществени услуги и мобилните оператори.
- А жалби срещу банките?
- Има много жалби срещу банки - и писмени, и устни. Омбудсманът обаче няма никакви правомощия да се занимава с банките. Ако има нарушения на добри практики компетентният орган е Комисията за защита на потребителите и тя може да заведе колективен иск. Надзорът е на БНБ. Омбудсманът може да прави само препоръки. Мога да сезирам Конституционния съд, както и направих, но безуспешно.
- Започна ли държавата поне по малко да се вслушва в обществения защитник?
- Това е една нова институция, от 2005 година е. И е нормално тя да си пробива път по-трудно. През последните години обаче имам рязко увеличение на постъпилите жалби, доверието към институцията расте и активността на хората нараства. Вече се допитват до мен за проблемите с общите условия, за цени на ток, на вода, за колекторските фирми, за мобилните оператори, оплакват се от действия или бездействие на администрацията. Държавните институции, когато се обръщам с препоръки към тях, започнаха да проявяват по-голямо разбиране и да се съобразяват.