Трябват промени и в бизнес средата, и в образованието

Васил Велев е един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) през 1996 г., в момента е председател на Управителния съвет. През октомври 2015 г. е избран за председател на Международния координационен съвет на организациите на работодателите. Изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД и на "ХЕС" АД, както и член на съвета на директорите на "М+С Хидравлик" АД - все дружества от ТОП 10 на Българската фондова борса.


"Ръстът на БВП у нас се дължи единствено на еврофондовете и на държавните разходи, формиращи бюджетен дефицит и финансирани със заеми"


- Г-н Велев, бизнесът отдавна алармира, че кадрите, които излизат от висшето образование, не отговарят на неговите изисквания. Напоследък обаче се оказва, че бизнесът изпитва глад основно от изпълнителски кадри със средно образование. А виждаме огромен спад за последните 5 години на желаещите да учат в професионални училища. Тогава?
- Факт е, че в момента у нас работодателите изпитват остър недостиг на всякакви кадри - и с висше, и със средно образование. Много ще си помогнем, ако погледнем в очите истината за българското средно образование и не се поддаваме на емоционална, патриотарска и прочее слепота за същината на кризата в него. Най-сериозният проблем на образованието ни днес, тук и сега, не е толкова кой автор, литературно произведение или историческо събитие да се включи в програмите или не - а че системно не произвежда инженерни и технически кадри за българската индустрия!
Професионалните училища не съответстват на структурата на икономиката и на нейните потребности. Те са в сфери, които не са нужни, ала звучат добре, защото принципът е "парите следват ученика" и училищата си измислят атрактивни и лесни за обучение модули, за да дойдат учениците и да последват парите. Много професионални училища готвят децата по професии, които изобщо не се търсят, не се предлагат на пазара на труда в даден регион.
На 16 февруари т.г. АИКБ обнародва призив "За спешни действия по ускоряване на реформата в образованието". В него изразихме загриженост от все по-острата липса на подготвени кадри в широк спектър професии в областта на машиностроенето, електротехниката, транспорта и логистиката, здравеопазването, образованието и информационните технологии - както с висше, така и със средно професионално образование. АИКБ настоява за спешни действия за повишаване броя на учениците в професионалните училища, особено по дефицитни, но непопулярни специалности, увеличаване броя на лицата, завършили висше образование по търсени от бизнеса професии, и подобряване на адекватността на системата за образование спрямо потребностите на пазара на труда - по начин, който да гарантира прехода от образование към заетост.
- Как виждате реформата в това отношение?
- Реформата задължително трябва да включва мерки за повишаване на привлекателността на търсените професии, за които липсват кандидати; мерки за промяна на план-приема на ученици в професионалните училища; разширяване на обхвата на т.нар. защитени професии и допълнителни стимули за учениците, желаещи да се обучават по тях, включително и чрез отпускане на държавни стипендии; допълнителна мотивация и стимули за учителите в тези училища. Това може да бъде постигнато само чрез развитие и задълбочаване на връзките между образование и бизнес. За целта следва и оптимално да се оползотворят  средствата от Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Смятаме, че е необходимо прецизиране и оптимизиране на процедурата за определяне на т.нар. защитени професии. Липсата на човешки ресурси става все по-задържащ нашето развитие фактор. Не говорим вече за квалифицирани кадри, а за всякакви...
- Новите поправки в Закона за висшето образование дават възможност бизнесът да се намесва в приема на студенти в необходими професионални направления. Обаче се чува главно за недостиг на IT специалисти. На индустрията други специалисти не са ли й необходими? И има ли вече механизми тя да инвестира в подготовката на висшистите, които й трябват?
- Най-проблемните професии и специалности са инженерно-техническите. Там липсват и среднисти, и висшисти. Нямаме учители, педагогически кадри, лекари, медицински сестри. Нашият колеж за медсестри в София привлича студенти с лозунга за незабавна реализация в ЕС на всички завършили... Т.е. с нашите бюджетни пари едно държавно учреждение организирано изнася навън продукцията си. Това е повсеместно. Агенцията по заетостта осигурява по поръчка на чужди фирми, също получавайки пари от бюджета, износ на български специалисти и в същото време блокира вноса на кадри у нас. Ако бях по-мнителен, щях да си помисля, че това е някакъв заговор - да изнесеш от България всичко, което може да работи, и да пречиш да се внесе...
Необходимо е веднъж завинаги да се изостави порочният принцип на финансиране на образованието "парите следват ученика/студента" и да се ограничи разкриването на нови висши училища, като се завишат изискванията към съществуващите. Не приемаме твърдението на някои висши училища, че ако бизнесът иска подготвени кадри, трябва да си плати за тях. Нали си плащаме чрез данъците, колко пъти да плащаме? Университетите следва да подготвят такива кадри, от които обществото и бизнесът имат нужда. Финансирането им трябва да бъде пропорционално на качеството на тяхната продукция, а успешната професионална реализация на студентите да е неделима част от това качество.
- Дали бизнесът има ясна представа колко на брой студенти в различните професионални направления трябва да бъдат приемани годишно?
- През 2015 г. свободните кандидатстудентски места бяха с 15 000 повече от броя на завършващите ученици. И във висшите, и в средните училища има места, но те не се заемат, защото няма кандидати. Няма обществен престиж за иначе търсени, необходими за пазара и обществото професии. Трябва да се използват стимули в такива случаи: например, държавни стипендии за най-дефицитните. А стипендията да върви с ангажимент за осигурено работно място през следващите 3-5 години. Магическата дума "дуално" обучение сама по себе си няма да ни помогне, ако не се явяват кандидати за това обучение. Нещата трябва да вървят в пакет. В повечето случаи осигуряващите работа предприятия са частни, значи естествено е да участва и частният бизнес. Бизнесът би се включил активно в този процес, гарантирам го.
- Но все пак държавата трябва да определи броя на приеманите студенти...
- От поне десет години говорим, че трябва да се направи съвместна програма на работодателските организации и МОН, в която да се фиксират "заявките" и съответно как те да се изпълняват. Не че не се прави нищо. Но преди да говорим за конкретни специалности и бройки, имаме да решим поне два принципни, основополагащи въпроса. Единият е доколко обявяваните специалности и бройки са синхронизирани с потребностите на реалната икономика - регионална, национална, като тенденции. Вторият е свързан с изтичането на кадри зад граница. С други думи: да не плащаме напразно данъци, с които млади хора да се учат на нещо, от което нямаме нужда, или пък да изнесат знанията и уменията си в друга държава, която не е платила и едно евро (паунд, франк, долар и пр.) за тяхното отглеждане като професионалисти.
Тук изобщо не става въпрос за емоции, патриотизъм, право на личен избор и свобода - казусът си е съвсем прагматичен. Тези хора заминават нанякъде, без да върнат парите за образованието си. Т.е., ако ще емигрират, да бъдат така добри да издължат на държавата инвестираните в тях публични средства. Не сме чак толкова богати, че да си позволяваме подобно разхищение. Много по-благоденстващи от нас държави не го допускат. Ако замине, нека върне парите на данъкоплатците, за да можем после с тези пари да обучим някой мигрант от Източна Украйна, Молдова, Западните покрайнини или Македония, който иска да работи в България. Това също е проява на безстопанственост и инфантилизъм - ние, бедна България, да обучаваме кадри за богатите страни в Европа и Америка.
- Как ще коментирате, че според новия училищен закон и новите учебни планове в последните два класа на гимназията отпадат като задължителни природните науки - физика, химия, биология, които са основата на всяка индустрия. Те остават като избираеми дисциплини, но малко училища в страната ще имат ресурс да ги предложат. Това няма ли да намали още повече интереса на зрелостниците към техническите и технологичните специалности във вузовете?
- В България липсата на квалифицирана работна ръка и застаряването на човешкия ни капитал са вече факт. В нашите предприятия хората на възраст между 50 и 60 години са гръбнакът. След още десет години нещата ще изглеждат драматично. Много предприятия ще бъдат затворени заради това, че няма кой да работи в тях, а не защото не са конкурентоспособни и не създават добър продукт. Да, имаме сериозен недостиг на кадри в природоматематическите и техническите специалности. И е необходимо да се формира интерес към такива специалности от детска възраст. Не само чрез подходящи учебни планове и програми, а и чрез извънкласни форми.
Ако ние съумеем да създадем култура, която да насърчава стремежа към знания, към любознателност, към интелектуална и професионална изява - ако обществото ни превърне всичко това в ценност и престиж, в повод за гордост и добро самочувствие - природните науки и като избираеми дисциплини ще печелят привърженици. Ние имаме да се справим с един много тежък културален проблем в нашето общество, и той се нарича "антиинтелектуализъм". Неговата идеология може да се сведе до едно изречение: "Невежеството, арогантността, войнстващата посредственост са по-добре оценени от образоваността и възпитанието."
- Непрекъснато се говори как ще развиваме високотехнологична индустрия, но българският бизнес продължава да бъде основно търговски и в областта на услугите. Предприема ли, според вас, правителството стъпки да създаде условия за развитие на индустрията изобщо и в частност на високотехнологични производства?
- Когато инвестициите в производството, в индустрията са по-големи и непрекъснато растат, това е сигурен белег за предстоящо покачване на брутния вътрешен продукт, на работните места, на жизнения стандарт. За съжаление не наблюдаваме значителен растеж в тези сектори. Макар и да има известно повишение, то до голяма степен се дължи на отделни единични големи вложения. В АИКБ неведнъж сме подчертавали, че за да има постоянни значителни инвестиции, включително в малки и средни предприятия, трябва да има добра бизнес среда. А тя е пряко следствие от устойчивост в законодателството, сигурност на собствеността, добро регулиране от гледна точка на регулаторните режими, на оценка на въздействието при приемането на нови нормативни актове, на защита на конкуренцията. И разбира се, много важно е наличието на човешки ресурси. Защото трябва някой да управлява построените предприятия и да работи на купените машини. В това отношение ние за съжаление не решаваме проблемите, а те се задълбочават.
Необходимо е да се ускорят редица реформи, които да доведат до по-ефективно изразходване на обществения ресурс. Сферата на социалните услуги трябва да се промени така, че хората да имат стимул да се квалифицират и да полагат труд, а не да стоят вкъщи и да получават помощи, както е в момента. Тази представа за грижата за човека е остатък от социализма. Истината е, че всъщност не се грижим за него по този начин. Фактор за растеж е и намаляването на административните регулации и ограничаването на намесата на пазара на труда с непремерено и повсеместно повишение на минималната заплата и минималните осигурителни доходи.
В страната ни има производство. То, разбира се, не е това, което беше до преди 25-30 години, но е важно да се опитаме да съхраним и развием останалото, както и да насочим вниманието на младите хора към съзиданието. Не всичко е IT сектор, колцентрове и логистика. Човек не може да се облече в нули и единици, нито да закуси с тях. Доскоро имахме сериозен ръст на експорта. България изнася основно метали, продукти от сферата на маслата и горивата, машиностроителна и селскостопанска продукция, облекло, текстил, мебели. Но след като се вдигна драстично цената на еленергията и бяха повишени непазарно минималните работни заплати, износът също забави ръста си.
Бизнесът постоянно е подтикван да извади пари от банките и да инвестира. Наистина не са малко фирмите, които имат повече кеш или както се казва, "пари на склад" от дейността на компанията. Но дори и те не смеят да инвестират, камо ли пък другите, които имат недостиг и трябва да вземат кредит. Причините са много: липса на пазари, на добра бизнес среда, на човешки ресурси... И като резултат се трупат безсмислени банкови депозити при нищожни, почти нулеви лихви, а нямаме ръст в кредитирането, макар в банките да има огромно количество свободни пари.
- Пак се говори за ръст на брутния вътрешен продукт у нас, но дали този ръст не идва всъщност от калкулирането на европейските пари?
- Ръстът на брутния вътрешен продукт в България се дължи, за съжаление, единствено на еврофондовете и на държавните разходи, формиращи бюджетен дефицит и финансирани със заеми. Строят се магистрали, пречиствателни станции за много пари... и ето го ръста. Ако спрат тези средства, изчезва и той. Затова е неустойчив. А нормалното е парите от фондовете да дойдат като добавка, като надграждане над частните инвестиции. Тогава ще е налице истинско развитие на икономиката и на индустрията. Ако извадим еврофондовете и държавните заеми, с които се финансира дефицитът, ще имаме спад, а не ръст на БВП. Не сме пораснали като икономика, произвеждаме по-малко, а не повече. За да имаме реален и устойчив ръст, трябва да се направят бързи и радикални реформи.
Доколкото оповестените неотдавна от НСИ проценти са растеж, това не е здравословен растеж. Не е следствие от добър бизнес климат, от инвестиции в производство, а е малко като изкуствено дишане, допинг. Всички предвиждат по-нисък ръст на БВП за 2016 г. точно защото няма да има такова огромно усвояване на европейски средства - поради бюджетния цикъл на ЕС, защото сега не сме в края на периода, когато се усвояват последно и ударно пари. Това не е само в България.