Свещеномъченик Януарий е живял през онова страшно за Църквата време, когато земята била осеяна с гробове на християнски мъченици
Жестокото гонение, предприето от императорите Диоклетиан и Максимиан, отнело живота на десетки хиляди християни. През това време Януарий бил епископ в италианската област Кампания. Раздразнен от бързото увеличаване на християните, управителят на областта Тимотей повикал епископа и му предложил да се отрече от вярата си в Христа и да се поклони на идолите. Януарий останал твърд и непоколебим в християнските си убеждения. Не помогнали нито обещанията, нито заплахите. Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, но Януарий излязъл от нея невредим.
На другия ден епископът мъченик заедно с дякона Фавст и четеца Дезидерий били закарани в град Путеол и там били затворени в тъмница. В същата тъмница били затворени и други християни: дяконите Прокул и Сосий и миряните Евтихий и Окутион - всички осъдени да бъдат разкъсани от зверове. Това било особен вид смъртно наказание, при което изкарвали осъдените на арената в цирковете, а след това пускали диви зверове да ги разкъсат.
Изкарали осъдените християни на арената и пуснали зверовете. Но станало чудо. Зверовете кротко легнали пред краката на епископа, а зрителите онемели от учудване. Управителят Тимотей обаче не бил поразен от чудото. В своето заслепение той го приписал на някакви магии. Като наказание за неговата духовна слепота той ослепял и с телесните си очи.
Но и това нещастие не пробудило у него чувство на състрадание и милост към невинните жертви. За да събуди неговата съвест, Бог проявил към него особена милост. Той дал сила на незлобливия Януарий да изцери ослепения управител. Около пет хиляди езичници били свидетели на тези чудеса. Те почувствали силата на истинския Бог и повярвали в Него.
Само закоравялото сърце на управителя не се трогнало. Телесното му зрение било възвърнато, но духовната слепота останала. Като не могъл да търпи просветените с истината, той заповядал да изведат осъдените християни начело с епископ Януарий вън от града и да ги обезглавят с меч.
Благочестиви люде от околностите на Путеол прибрали телата на светите мъченици и ги погребали на различни места. Тялото на св. Януарий било пренесено в Неапол, където и досега жителите го почитат като свой защитник и покровител.
Св. мъченик Теодор живял през царуването на император Антонин (138-161 г.)
когато Пергия Памфлийска била управлявана от Теодот. За военна служба набирали красиви и силни телом юноши. Свети Теодор като красив и снажен младеж от добър род бил призван за войник, но той отказал службата и да се поклони на идолите. Поради тази причина бил хвърлен в тъмница, но всеки път, когато езичниците решавали да го подложат на жестоки мъчения, Бог му помагал и свети Теодор оставал невредим. Накрая на земните си дни светецът приел мъченическа смърт, разпънат на кръст, и след като висял три дни на него, заминал при Господа.

