Цената на (без)отговорността

Светла Василева 

Те осъдиха България. Съдят я. И ще продължават да я съдят и осъждат. В Международния арбитражен съд в Париж, в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, в Съда на европейските общности в Люксембург, в българските съдилища.
Те са европейски институции. Те са компании - български и чужди. Те са български граждани - от обикновени и никому неизвестни до такива, задържали се месеци и дори години в топ новините на медиите.
Присъдите по делата на всички тях ангажират отговорността на държавата. Онази отговорност, чийто финансов еквивалент платихме, плащаме и ще продължаваме да плащаме всички ние - гражданите на България, макар да нямаме НИКАКВА вина, участие, а  често дори представа за онова, което ни се е случвало, случва се и предстои.
    
Европейският съд по правата на човека - другото лице на справедливостта

През 1992 г. България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Оттогава досега за 19 години страната е на първо място по подадени жалби на глава от населението пред ЕСПЧ - общо 4031 (към 04.07.2011 г.) и на трето, след Турция и Русия, по брой произнесени присъди за нарушени човешки права. Публично достъпна достоверна статистика за размера на изплатените обезщетения няма, освен че между 2000 г. и август 2011 г. сумата възлиза на 10,3 млн. лева (по данни на Министерството на правосъдието), като само за 2009/2010 г. изплатените обезщетения по 150 дела са в размер на 1,778 млн. евро (по данни на Българския Хелзинкски комитет). За да сме коректни, не бива да пренебрегваме факта, че сега Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) гледа казуси отпреди повече от пет години, а предстои произнасяне по 40 жалби срещу наложени от комисията "Кушлев" запори върху имущество, при които обезщетенията могат да достигнат фантастични за българския стандарт размери.
Ако проследим за какво българите се обръщат към съда в Страсбург, няма как да не забележим, че родните представи за свобода и сигурност (чл. 5 на Конвенцията), право на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6.1. на Конвенцията), зачитане на личния живот (чл. 8 на Конвенцията), право на ефективни вътрешно-правни средства за защита (чл. 13 на Конвенцията), значително се различават от европейските.
Първият, осъдил България в ЕСПЧ през 1997 г.,  е Андрей Луканов (посмъртно) заради съдебен произвол. Огнян Дойнов също печели дело срещу държавата (посмъртно). Присъденото му обезщетение за нанесени морални вреди е в размер на 3200 евро. И Венци Димитров осъжда България за това, че с още двама други е изваден от листите на НДСВ.
Серия дела са спечелени от банкери, съдени у нас за знакови банкови фалити. На Иван Миронов (Балканбанк), Христо Данов (Агробизнесбанк), Ангел Първанов и Манчо Марков (Капиталбанк) ЕСПЧ присъжда обезщетения заради продължителни съдебни дела, завършили с оправдателни присъди у нас, въпреки "заклинанията" на И. Татарчев и Н. Филчев да има осъдени. Държавното обвинение колабира и дава силен аргумент на обвиняемите да съдят държавата в Европа заради липса на справедлив процес в разумен срок.
Двама финансови "фараони" също осъждат България в Страсбург заради продължителност на процесите срещу тях. На Иван Христов, шеф на финансовата пирамида "Нов път", е присъдено обезщетение в размер на 9800 евро за това, че водените срещу него две дела са продължили съответно 9 и 7 г., след което са прекратени от прокуратурата. На скандално известния с "Ийст Уест Интернешънъл" Иво Недялков, обвинен у нас в присвояване на няколко милиона долара, Европейският съд присъжда обезщетение в размер на 5500 евро заради престоя му в ареста (20 месеца).
Рекордьор по спечелени дела срещу България в Страсбург е не кой да е, а самият Ерджан Рашид-Роко - цели три! Общ размер на обезщетенията 12 500 евро. Експерти по европейско право, следящи хода на делата срещу братята Маргини, смятат, че и те имат огромни шансове в ЕСПЧ.
Семейство Зашеви осъжда държавата заради провалено от българските власти разследване на смъртта на сина им. Присъденото обезщетение е в размер на 24 000 евро. Родителите на Ганчо Въчков - Ганеца, смятан за автокрадец №1 на републиката, са обезщетени с 33 000 евро заради полицейско насилие. Според Европейския съд органите на реда са нарушили правото на живот на сина им. ЕСПЧ уважава иска на вдовицата на прокурора от ВКП Николай Колев срещу страната заради липса на независимо и ефективно разследване на смъртта на съпруга й. Присъдено обезщетение - 30 000 евро. България е осъдена и от Шишкови - баща и син, малтретирани от служители на БОИ. Четири години военен съд протака делата и накрая ги прекратява поради формални причини. Аргументите на държавата пред съда в Страсбург са направо абсурдни - Шишкови не са бити толкова, че да се жалват в Европа, освен това боят не е имал за цел да ги унизи или да им причини страдание. Присъдено обезщетение 19 000 евро.
Журналистката Люба Калпачка, съдена в България за публикации в две дела, продължили съответно 9 и 8 г. и прекратени, без дори тя да бъде уведомена, осъжда държавата в Страсбург на 4200 евро. През април 2011 г. същият съд се произнася в полза на още двама журналисти - Божидар Божков и Катя Касабова, присъждайки им общо 20 000 евро за това, че са били неправомерно наказани. Параскева Тодорова пък печели дело заради расистки мотив в присъдата на българския съд срещу нея. ЕСПЧ й присъжда обезщетение в размер на 5000 евро.     
Най-многобройната група спечелени дела срещу държавата сякаш са за нарушено право на собственост и реституционни обезщетения - Тодорка Кирова - 78 500 евро, Цонкови - 139 000 евро, Егалина Панайотова - 66 000 евро, Маджаров - 59 000 евро, Георгиева и Мукарева - 49 000 евро, Айтен и Мехмет Кушоглу - 11 000 евро и т.н., и т.н. Наследници на собственици на акции от някогашната пивоварна на Пловдив (днешна "Каменица" АД) осъждат България заради отказан достъп до съд. Присъдено обезщетение - 8 000 евро вместо исканите 80 000 евро, заради възможността претенциите на ищците в бъдеще да бъдат справедливо удовлетворени от местен съд.
Най-голямата сума, присъдена от ЕСПЧ, е в размер на 394 241 евро по делото "Белев и други срещу България", заведено от 42-ма работници на плевенската рафинерия "Плама" АД заради неизплатени обезщетения при прекратяване на трудовите им договори.
Чешката фирма "ЗЛИНСАТ" осъжда държавата на 360 000 евро обезщетение заради това, че не е въведена във владение на спечелен в приватизационна сделка хотел. Сложни отношения между Столична община и Софийска градска прокуратура са причината за този финансов "подарък" на България. Търговското дружество "АГРОМОДЕЛ" Русе се жалва срещу отказ на националните съдилища да разгледат исковете му за причинени вреди от прокуратурата и печели обезщетение от 6000 евро. Данъчният произвол срещу фирмата на Галина Патрикова в Разград, довел до 10-годишни съдебни битки и фалит, е осъден в Страсбург и донесъл на държавата задължение за обезщетение на потърпевшата в размер на 50 000 евро.
Илюзия е да се надяваме, че потокът жалби към съда в Страсбург ще спре. Несъвършенството на законите, неравнопоставеността на гражданите и държавата - например по отношение на събиране на вземания или защита, в случаи на неправомерно следене, безконтролни СРС-та, трайно присъствие на порочни практики, неписани правила, гарантиращи комфорт на създателите им, необоснована продължителност на делата, престоя в следствените арести, докато се събират доказателства или докато съответните служби просто бездействат, полицейското насилие, фактическият отказ на прокуратурата да разследва престъпления, извършени от полицейски служители и т.н., ще генерират нови и нови процеси.
Държавата е ограничила действията си до кротко плащане по график на присъдените от съда в  Страсбург обезщетения. В същото време не е направила почти нищо, за да отстрани порочните практики и пропуските в законите, пораждащи дисбаланс на интересите. Не е осигурила ефективни национални средства за защита от нарушения на Конвенцията, допуснати от представители на различни национални органи и институции - от поземлени комисии през общинска администрация до съдии, полиция, емигрантски служби и прочие. Усилията на Министерството на правосъдието от края на 2010 г. са съсредоточени не в елиминиране или поне редуциране на причините, даващи повод за осъдителни присъди в Страсбург, а в създаване на своеобразен "национален филтър", чиято цел е ограничаване броя на жалбите до международния съд. Подобен подход никак не е изненадващ за правителството на Бойко Борисов, който на 11 септември 2002 г. в качеството си на главен секретар на МВР заяви пред национален ежедневник: "Ние знаем как да се оправим с адвокатите, които искат да ходят в Страсбург. Веднага им изкарваме нещата и те се отказват вече да ходят в Страсбург".
Повод за екстремните усилия на правосъдното министерство са издадените две пилотни решения на ЕСПЧ, констатиращи прекалена продължителност на наказателната процедура (вече има постановени 81 решения и още 41 чакат решаване) и на гражданския процес (постановени 49 решения срещу България, 43 чакат решение), както и липсата на национален механизъм за компенсиране на потърпевшите. Все още се обмисля идеята ощетените от бавното правосъдие българи да могат да подават жалби до нова административна структура в рамките на  правосъдното министерство, която да изплаща обезщетения от специално създаден за целта фонд. И в този случай обаче държавата ще работи на принципа "отбиване на номера" за пред външния свят, доколкото отново няма да се търси отговорност на прокурори, нито на полицейски служители, водили разследвания по порочен начин. Няма да има осъдени магистрати за това, че необосновано дълго са отлагали дела. Те ще продължават да остават анонимни за нас гражданите, макар че точно ние всички плащаме обезщетенията, присъдени на жалбоподателите в Страсбург, и от нашите данъци ще се пълни фондът, който ще плаща за забавени процеси, превръщайки ни солидарно отговорни с (без)отговорността на държавата.    

Арбитражният съд в Париж - допълнителен бонус към приватизационните сделки

Делата, водени срещу България в Арбитражния съд в Париж, не са толкова многобройни, като в ЕСПЧ, но затова пък материалният интерес и предявените претенции за финансови обезщетения са впечатляващи.
Гръцката "Интраком" осъжда държавата за спортния тотализатор. Присъденото обезщетение е 6,5 млн. щатски долара, които сякаш не са платени и до днес.
Гад Зееви, купувач на Авиокомпания "Балкан", печели дело срещу България заради това, че английският вариант на текста на приватизационния договор се различава от българския. Парижкият съд му присъжда 10 млн. USD обезщетение.
Чешката компания "ЧЕЗ" АД, собственик на електроразпределителните предприятия в Западна България, осъжда държавата през 2009 г. с мотив, че след приватизацията е идентифицирала укрити задължения, непоказани в счетоводните баланси, правени от Делойт и Туш. Исканото обезщетение е в размер на 8,6 млн евро. Арбитражният съд в Париж присъжда 4 млн. евро. Подобно дело води и австрийската ЕВН, което още не е финализирано.
"Вива Венчърс", купувач на БТК, осъжда Агенцията за приватизация заради неточно адресирана жалба и неспазване на трудовата заетост след приватизацията на 600 000 USD.
Консултантската компания "Артур Андерсън" през 2001 г. също е завела иск срещу държавата пред съда в Париж, недоволна от размера на комисионните, изплатени й от Агенцията за приватизация след сключване на сделките за продажбата на  "Нефтохим", "Петрол", "Свилоза" и "Неохим".
Гръцката компания "Продефтики" осъди страната за 8 млн. евро заради спряно през 2008 г. еврофинансиране за ремонт на път, а Брюксел ни съди заради монопола на летище София. България е поставила ограничителни условия, препятстващи равния достъп на фирми за кетъринг, обработка на багаж, обслужване с горива и масла, каквито е длъжна да осигури като страна, собственик на летище с годишен пътникопоток над 2 млн. човека.
Парижкият арбитражен съд осъжда България, но в крайна сметка финансовият еквивалент на присъдите плащат всички български граждани. Странно защо българската държава ни прави съотговорни с нея, макар в случая с Гад Зееви, с "Вива Венчърс", с ЧЕЗ, виновниците да са идентифицируеми. Няма как да не се знае кой е правил превод на договора в първия случай, кой е изготвил въпросната жалба във втория, а що се отнася до последния - одиторът е публично добре известен. Странно защо тогава държавата не предявява регресен иск към тези лица, а натоварва с отговорност нас, нищо неподозиращите и нямащи отношение към приватизационните сделки граждани, принуждавайки ни да плащаме чиновническото безхаберие и некомпетентност. Не е ли това неглижиране на собствените граждани, на онези, от чиито данъци съществуват структурите на държавата, за сметка на "вълшебните" чужди инвеститори, които сътвориха "чудеса", стъпвайки в страната.

Санкциите на ЕК - наказателният отряд на клуба на богатите

От 2007 г. България е член на престижния европейски клуб на богатите. Плащането на годишната такса за членство (за 2011 г. - 811 млн. лв., за 2012 г. - 895 млн. лв.) обаче не е индулгенция за неспазване на  "вътрешните" правила и ние българите имахме, имаме и ще имаме многократни поводи да се убедим в това.
ЕК поиска от държавата да върне 20,2 млн. евро заради нередности при контрола върху помощи, отпускани след 2006 г. по линия на общата селскостопанска политика, заради неефикасна система за идентифициране на селскостопанските парцели.
ЕК наложи глоба на България в размер на 13 млн. лева заради закъсняло изготвяне на правителствен план за размразяване на спрените средства по САПАРД.
Забавяне на допълването на зони към "Натура 2000", както и строителството в защитените територии предстои да бъде остойностено. Министър Караджова заяви, че държавата няма да събаря строежи, освен ако са без разрешителни. Само за регион Варна обаче издадените визи за строителство са 327! А колко са в ски зоната на Банско, в община Царево, по крайбрежието на природен парк "Странджа" и Иракли, предстои да разберем. Едно е ясно отсега, въпросните строежи гарантират дело срещу България в Съда на европейските общности в Люксембург.
ЕК наложи санкция на МОСВ от 11 млн. евро заради шест договора, финансирани по ИСПА, реализирани в Кюстендил, Варна, Смолян, Сливен и Кърджали. Общата стойност на договорите е 55 млн. евро. Проблемът е, че при провеждане на тръжната процедура за изпълнители е възприета практика на "пряко договаряне", която по правилата на ЕС е НЕДОПУСТИМА.
Заменките на гори от държавния горски фонд, които Брюксел тълкува като нерегламентирана държавна помощ за определени фирми и частни лица, ще донесат присъда на България в рамките на 55 до 126 млн. евро. Подобна процедура предстои и за заменките на земеделски земи.
ЕК стартира преди месец наказателна процедура срещу България за нарушения в прилагането на т.нар. "трети енергиен пакет", свързан с либерализиране пазара на електроенергия и достъп до пазара на газ, гарантиращ равнопоставеност на търговците и навлизане на повече доставчици. В случай, че тези пороци не бъдат преодолени, България ще бъде глобена, като размерът на санкцията може да стигне до 10% от оборота на фирмите монополисти, т.е. хиляди евро на ден и съд в Люксембург.
През 2011 г. едва се разминахме с наказателна процедура заради неизградени пречиствателни станции за отпадни води в селища с над 10 000 жители. До края на 2010 година трябваше да са готови 85, но в момента едва в 16 от тях има пълно пречистване, в 31 - частично, а в останалите 38 няма съоръжения (информация на Г. Трезов от МОСВ). Глобата е 5000 евро на ден. Едва ли ще се разминем и с наказателна процедура заради неспазване срока за рециклиране на отпадъците. Към края на 2011 г. 25% от битовите и толкова от строителните трябваше да бъдат третирани така, че да имат последващо приложение. До 2013 г. количествата достигат 33% за битовите и 35% за строителните, а ние още не сме решили проблема с депонирането им.
Новата 2012 г. вероятно ще ни донесе наказателна процедура заради превишени норми на прахови частици във въздуха на 30 големи български градове.
И това едва ли е всичко!
Цената на държавната (без)отговорност е впечатляваща, предвид стандарта на живот на българина. Впечатляващи са и нехайството, и лекотата, с които държавата плаща обезщетения и глоби и не търси персонална вина за милионите евро, излизащи от бюджета. А виновни има. И те са лесни за идентифициране. Аз обаче не желая повече да плащам за грешки на държавни чиновници, които не са си свършили работата качествено и в срок. Нито за техни умишлени действия или бездействия, донесли изгода на трети лица, нарушавайки съществуващи български и европейски правила и норми. Нито за  калпави закони, нито за липсата на процедури и механизми за мониторинг, нито за свръхупотреба на сила от полицията, нито за безконтролни СРС-та. 
А голямото плащане тепърва предстои! И в него, както досега, ще участваме ние, българските граждани. Всеки един от нас! Истински пряко виновните най-много да бъдат освободени от длъжност или да им наложат някоя и друга административна глоба в размер на 100 лева. Цената на държавната (без)отговорност обаче е твърде висока. И макар че за 22 години преход политици и всякакви структури, използвайки властта на медиите, успяха така да ни разделят, че вече трудно намираме нещо, около което да обединим усилия, то сякаш настъпи моментът да заявим, че не искаме да носим чужда отговорност. Още повече - да я плащаме.