Цифри за страх

Икономическата ситуация в България става все по-тревожна. За пореден път повишиха драстично цената на електроенергията, водата, природния газ. Побързаха да вдигнат и цената на топлоенергията. Много важно е това да бъде обявено през лятото, та да имаме време да пробием още една дупка в колана си. Посегнаха и върху цената на хляба. Изобщо цените на стоките не спират да растат, което ще рече, че цената на човешкия живот поевтинява. Неумолим, макар и неписан човешки закон, който ни гледа безизразно и от упор. Работните заплати и пенсиите не мърдат - ще рече, че доходите ни все повече намаляват.
Ама си мълчим пред работодателите, защото какво ще правим, ако не ни ги даваха и тези пари, макар че мнозина от тези наши работодатели не се грижат нито за социалните, нито за здравните ни осигуровки. Нали ни отпускат някакви средства за живот все пак? Всичко поскъпва, само човешкият труд върви на безценица. Така е в редица частни фирми, така е и в църквата. Имаш ли брат дългобрад владика, заплатата ти ще припка пред инфлацията. Ако си обикновен клисар, си един от мнозинството, изпаднало на дъното с обезценен живот. Получаваш 260 лв., които не са променяни нито със стотинка от години.
Клисарите много-много да не знаят, защото цифрите от статистиката са страховити. 420 000 българи са се регистрирали в бюрата за безработни през първите три месеца на т.г. Едно време с цифрите у нас се отчитаха успехи в тежката и в леката промишленост, в търговията, в селското стопанство. Цифрите бяха повод за гордост от националния икономически просперитет. Днес управляващите използват цифрите, за да свиват като с менгеме сърцето на българина. Те са безупречната мярка на сегашните властващи за всяване на страх сред населението. Около 718 000 семейства например живеят под минималната граница на бедността. А само за едно тримесечие броят на тези мизерстващи домакинства, които само те си знаят как свързват двата края, се е увеличил с 3%. От 2000 г. насам животът бил поскъпнал двойно, или, ако си послужим пак със стряскащите цифри - с 93,7%. Пак зависи от коя страна го погледне човек този живот. Някой би казал, че тъкмо според тези статистически цифри не само че не е поскъпнал, но дори е неприлично поевтинял. И продължава да се обезценява. Жалкото е, че няма как да отидеш и да си го купиш от някой от увеличаващите се магазини втора употреба.
Виж, това за връзването на двата края и за разпуснатата мизерия все повече семейства започват да го разбират. Защото все по-малко от нас ги намират и успяват да ги вържат. И как да стане това, след като ни е спуснат аварийно-спасително само единият край. Другият го стискат някъде отгоре онези, които ограбиха парите на тази държава, а сега държат властта и са убедени, че са недосегаеми. Хайде иди, че вържи тези две дяволски опашки.
Единственият изход е да бъдат бутнати ония отгоре, но не за да дойдат други като тях, а за да вържем най-после тия два края, които сега все ги гоним, а все не можем да ги стигнем.