Цветелина Пенкова: Липсва яснота в националните ни цели

Постигането на консенсус около финансовите параметри на Съюза за следващите 7 г. е изключително важен сигнал към европейските граждани, държавите-членки и бизнеса, които вече имат ясен ориентир какъв ще е общият европейски бюджет, коментира евродепутатът от левицата Цветелина Пенкова. Тя подчертава, че преди срещи на върха добрата практика предполага да е постигнато национално съгласие около основните цели на страната, които премиерът да представи и защити в европейското семейство. Пренебрегването на парламента в такива моменти на горещи преговори отслабва националната позиция, категорична е тя.

"Няма как да оценим отпуснатите за България общо 29 млрд. евро като постижение, тъй като нямахме предварително поставена цел, която да е публично оповестена или да е резултат от национален политически дебат. Средствата номинално са завишени, но условията за тяхното отпускане са кардинално променени и това ще създаде препятствия пред България. Това не са пари в "чекмедже", а потенциален обем от средства. От държавата зависи доколко ще съумее да ги инвестира адекватно", обобщи Пенкова. Тя допълва, че голяма част от общата сума е по Многогодишната финансова рамка (МФР) и се определя по споразумение между ЕК и България, както досега. Другата част е от новосъздадения Фонд за възстановяване. 

"За да се възползва максимално от средствата от Фонда за възстановяване, България трябва да изготви национален план за възстановяване на икономиката след настоящата криза. В него трябва да бъде описана националната програма за реформи и инвестиции", категорична е евродепутатката. Има 3 стъпки за одобряването им. В първата, в рамките на 2 месеца, националните планове се разглеждат от ЕК, за да се установи съвместимостта с препоръките за реформи, определени от Европейския семестър. Пенкова припомня, че последните доклади за България са критични и подчертават структурни проблеми в икономиката и управлението. Следващата стъпка е евентуално одобрение от Икономическия и финансов комитет на Европейския съвет, където заседават всички държави членки. Накрая Съветът финално трябва да даде "зелена светлина" за всеки национален план, за да бъдат отпуснати финансовите средства. 

"Обвързването на финансирането с механизъм за върховенство на закона позволява на Съвета да блокира средства с квалифицирано мнозинство. За съжаление, България се нареди до Полша и Унгария като проблемна държава и липсата на реформи в борбата с корупцията и върховенството на закона са обективен риск. Отпускането на средствата по възстановяване (извън МФР) ще зависи от това до каква степен представеният от България план ще бъде приет от ЕК и останалите държави членки", посочва Пенкова. Според нея следващата финансова рамка на ЕС е подчинена на зелената идея и на дигиталната трансформация. "Държавите ще трябва да изготвят национални планове, които ще се оценяват от ЕК. България вече изостава в това отношение, липсват яснота и диалог за националните ни цели", смята Пенкова.