Цветя и рози
/ брой: 17
Всичко в България е цветя и рози, уверяват ни управляващите. Основания за вот на недоверие, свързан с екологични проблеми, нямало. Реалността обаче показва друго.
Цветя и рози не растат около безбройните бунища, изникнали в села и паланки. Там има отрови, бурени и смрад. От време на време и пожари. Хората протестират. Отново и отново. Никой не ги чува. Фирмите продължават да си складират незнайно какво, незнайно откъде, за незнайно какво...
Цветя и рози няма и в реките. В Марица не плува риба, плуват трупове на живинки, изтровени от пазарджишка фирма. Иронично, но виновникът май е "Екоинвест". Екомисленето на компанията обаче явно е заминало в реката на егоцентризма, а концентрацията на идеи е в инвестициите към личните и фирмени банкови сметки. Ако ще и това да става за сметка на спестени средства от екозагриженост.
Цветя и рози няма и във въздуха - наднорменото ниво на фини прахови частици се превърна във всекидневие. Ако допреди време се смеехме на азиатците с маски на устата, то вече и българите започнаха да се "обзавеждат" по тяхната мода. Не, че това ни спасява от лошия въздух, от асматичните пристъпи, или алергии...
Не мога да те дишам, казват младежите, когато някой ги дразни. Не мога да те дишам, бе един от плакатите, които перничани издигнаха срещу Бойко Борисов тези дни. В случая е и буквално, и преносно. Съвсем наскоро властта им каза - стойте си вкъщи, на студено, без вода. Наум те добавиха "ако може и не дишайте".
За цветя и рози продължаваме да мечтаем. Не бива да вярваме в розовите утопии, с които властта се опитва да ни пробута горчивия хап на екокатастрофата, в която ни е забила. За всяка цветна градина трябват грижи - редовно внимание, превенция срещу вредители и изчистване на плевелите. Градинката на властта също се нуждае от прочистване. Това може да стане с успешен вот на недоверие, а после и с избори, на които да бъдат предпочетени хора с мисъл за другите и експертен опит, а не лични интереси. Затова мислете, когато гласувате.