Няколко думи
Цвят лилав
/ брой: 237
Тези дни София е само цвят лилав, както се пее в познатата песен. Той обаче не е нежно люляков, а е цветът на мръсния въздух, обогатен с фини прахови частици. Лилав изглежда поне на картата на сайта airbg.info - гражданска инициатива, създала независимата мрежа от хиляди измервателни станции в цялата страна. В него всяка станция свети със собствен цвят, в зависимост от нивото на замърсеност. А лилавата багра е най-страшната и означава, че въздух много няма. Показателно е, че столичани търсят нюансите на цветовете в картата на една неправителствена организация, за да се информират за околната среда. Официалните държавни или общински данни от хилавата мрежа от станции са на втори план - неизвестни и несъбуждащи нужното доверие.
За ръководството на общината наситеността на разните там краски обаче не е толкова опасна и стресираща. Те се задоволяват само да призоват хората: Слезте от колите, спешно си купeте нови (!) или се качете на трамвая, загасете печките". И толкоз. Който чул, чул, други мерки не са нужни. Единици вече помнят, че имаше и някакъв там зелен билет, появил се еднократно точно преди една година. Ама какъв беше, за какво се пускаше, в кой програмен документ се предвиждаше ползването му? Очевидно, в общината също напълно са го забравили.
Само онези със силна памет знаят, че зеленият билет се развяваше като знаме на спасението от мръсния въздух. В близкото минало той беше символ на това, че от "Московска" 33 имат интерес към доброто здраве на столичани. Че дори бегъл знак за лоши атмосферни условия в града ще ги накара да пуснат евтин транспорт поне за ден. Уви, дори тази емблема на управленската "мощ" не намери своето място в борбата с изгорените въглища, кабели, дограми, коли с ниски екостандарти и прочие замърсители.
Впрочем, за зелен билет вече е късно. Той трябва да е предпазна мярка срещу кислородния геноцид. Единственият начин общинската власт да оцелее в позорното си бездействие е спешно да пусне бял билет - безплатен. И да се моли мъглата да се вдигне скоро, за да се спаси от нарастващото обществено напрежение, изливащо се досега само виртуално.