Цялата мъдрост на народа е в нашия фолклор

Атанас Хаджиев е роден на 24 март 1974 г. в Кърджали. Завършва музикалното училище в Стара Загора, и АМТИИ - Пловдив, с кларинет. Като малък започва да учи цигулка в родния си град, след това баща му го запалва за кларинета, на който самият той свири. Атанас признава, че дължи много на своите учители - Петър Филипов в Детската музикална школа в Кърджали, Ангел Бонев в Стара Загора и Борис Петков в Пловдив. Завършвайки академията, осъзнава, че е добре да започне да свири на саксофон, тъй като има по-големи възможности за реализация. Работата в класическата музика в България беше малко, нямаше свободни места и търсех начин някъде да започна да свиря, разказва Атанас. Купува си саксофон и започва да се учи сам. Свирил е с група в Турция, на круизни кораби, по Скандинавия. Там започва и да пее по малко, което, по неговите думи, също му дава известна закалка. Последното пътуване е до Южна Корея, където свири с групата 7 месеца, после във Финландия и Швеция. Постепенно осъзнава, че прелива от пусто в празно и че този начин на работа и живот не е за него. Преди десетина години решава да се установи в София. Запознава се с Михаил Йосифов, Христо Йоцов, Ангел Заберски, с които си партнира от време на време. Основната му работа е в Биг бенда на БНР, в който свири на баритон саксофон. Участва и в различни проекти с Мишо Йосифов, със "Сентиментъл суингърс" и други музиканти. Част е от групата "Пампор", която се състои от 7 души, а самият той свири на гайда, саксофон, кларинет и електронен духов инструмент.

- Как се запалихте по гайдата?
- В един момент нещо отвътре ми дойде като естествен порив, Божа работа, че искам да си взема гайда. Веднъж, когато бях в Банско, планината може би ме провокира. Купих си гайда от Родопите, направи ми я известният майстор Костадин Илчев. Страхотна медитация е, обаче в началото много трудно ми беше - борех се с нея, тя ми се дърпаше... Като дойде чисто нова, така звукна вкъщи, че щеше да падне къщата. Обаче тъй като не свирех редовно, не ми се даваше. Но сега започнах по-често да ходя с нея в планината и си свикнахме. Гайдарят на Валя Балканска - Петър Янев, ми е казвал: Гайдата е като жената, трябва да внимаваш как я пипаш, да не те изложи. Ти, казва, ще го хванеш това нещо, обаче внимавай.
- В Банско ходите с гайдата из Пирин, но когато сте в София, коя планина хващате?
- Живея в един град до София - Нови Искър, при кумаришките шопи. Те са малко странни хора, чапрашък, но са добри. Там, в Стара планина, се разхождам, правя си преходи, винаги с гайдичката, попявам, посвирвам. Много ме зарежда това нещо.
- На джаз фестивала в Банско това лято свирихте с американката Чайна Моузес и нейния френски бенд. После се наложи да заместите саксофониста на Хюбърт Табс, който не можа да дойде. Но с Чайна предварително се бяхте уговорили. Как стана връзката?
- Някой ме е препоръчал, струва ми се, че е един сръбски музикант, на когото искам специално да благодаря. Вероятно ме е чул предишна година в Банско. Чрез д-р Илиев Чайна ме покани, слушах в ютюб техни записи, изпратиха ми нотите и много добре си паснахме. Голямо щастие беше да свиря с тях!
- Много хора се оплакват, че държавата не им помага, че нямат пари, за да осъществят един или друг проект... А вие, музикантите, постоянно създавате нови проекти. Има ли нещо, което може да ви попречи?
- Не, само ние можем да си пречим. Много хора ги мързи, не им се работи, защото за да изградиш, трябват усилия. Много по-лесно е да отвориш телевизора и някой да те омотава с политики, да те зомбира. Че няма пари е истина, но не може да бъде оправдание. Ако трябва, през девет села в десето ще отидеш и ще намериш вода да пиеш. Всеки българин трябва да осъзнае, че само ако бъдем активни, ще си оправим държавата. Не може да чакаме някой да дойде и да реши нашите проблеми. Трябва да се стегнем и да работим, да се уважаваме, да се обичаме, да си помагаме.
- Това, че пазарът у нас е малък, поставя ли ограничения пред развитието на музикантите?
- Вярно, малък е. Обаче животът... дори и богатите плачат - милиони, милиарди, и един ден човек си заминава от тази земя, къде ще го носи... Малка държава сме, но това е реалността - или я приемаш, или не. Затова някои хора си хващат шапката и отиват другаде, с надежда. Евала за смелостта! Но и тук ще се разкършат работите. Може би трябва да се осъзнае от управляващите, от културното министерство, че културата на една страна прави хората благоденстващи и от културата тръгва икономиката.
- Често чуваме: Пари ми дай, акъл не искам...
- Но ти трябва да имаш акъл, за да изкараш пари, първо трябва да дадеш, за да получиш. Има си природни закони и който ги знае и му е просветнало, нещата му вървят. Няма как да си кофти човек и да правиш хубава музика, като носиш отрицателна енергия. Няма как да не обичаш и да те обичат.
- Занимавате ли се с композиране?
- Започнах да чувствам такива вътрешни пориви и вече имам няколко мои песни - някакви хрумвания, до които съм се докоснал, с група "Пампор" ще се движим в тази посока. Мечтата ми е да обиколим света и да представяме България. Не ми прави добро впечатление, когато българи излизат и пеят само на английски. Няма защо да се срамуваме, да не уважаваме традициите и корените си. Естественото е да излезеш и да изпееш една хубава песен на български, след това изпълни нещо на английски, но не може само на чужди езици да пееш. Не съдя хората, но аз съм израснал в Кърджали, слушал съм Ибряма - учили са заедно с баща ми, - той винаги е себе си. Не иска да копира никого, свири нещата, които е преживял. И така трябва да бъде, защото всеки си има уникални изживявания, свои натрупвания в живота. Искам да вмъкна фолклора в нещата, които правим, това е българската култура. Когато излезеш в чужбина - джаз ли ще свириш на американците? Като удариш една ръченица, копаница, хоро, те остават очаровани. Човек трябва да бъде себе си, Господ е дал на всеки толкова много, че стига да иска, може да постигне всичко.
- Имате семейство...
- Да, имам две дъщерички - на 5 и на 10 години. Започват да проявяват интерес към музиката, голямата хваща китарата, малката се опитва на синтезатор.
- Съпругата ви и тя ли е музикантка?
- Съпругата ми е юристка. Много е търпелива с мен, имам голяма подкрепа в нейно лице. Балансът в личния живот е много важен, защото музиката иска голямо отдаване. За да можеш да мислиш творчески и да създаваш неща.
- На какво се стремите да учите дъщерите си?
- Искам да ги науча да знаят какво е истинско изкуство, истинска литература, да уважават стойностните неща. Такова духовно възпитание искам да им дам, не само да стоят пред компютъра и да играят игри. Да четат българска, руска, френска литература. Искам да не се срамуват, че са българи, да си обичат родината, искам да ги науча на патриотизъм, но не на краен национализъм. Да обичаш собствения си народ и държава, да обичаш и другите, но да знаеш, че ти си уникален с това, че живееш тук. И можеш да го изразиш по някакъв начин - дали ще пишеш поезия, ще гледаш крави, ще правиш сирене или ще свириш на инструмент.
- Часовете по музика в училище са доста намалени. Смятате ли, че това се отразява на възпитанието на децата?
- Когато бях в четвърти клас, дойдоха в училището и ни взеха да учим народни танци, играл съм в народен ансамбъл. Цялата мъдрост на народа е в нашия фолклор. Има ли някъде по света такава ръченица! Защо не избраха нещо друго да лети в Космоса, а дойдоха и взеха "Излел е Дельо хайдутин"! И навремето имаше дискотеки, но се акцентираше на българското. Сега духовното е малко в криза, но смятам, че пак ще дойдат добри времена. Учителите имат важна роля, трябва да учат децата, че са българи и трябва да знаят първо своята история, после ще учат на другите историята. Видях се в планината с една жена, която живее в Берн. Казва: Швейцарците са върли националисти, но не гледат в паницата на другия. Държат на своите неща, на всяка къща се вее швейцарският флаг и може да ги критикуват, но те си знаят, че това са те. И ние трябва да имаме себеуважение. Не може сами да не се уважаваме и да чакаме другите да ни уважават.
- Обиколили сте доста свят, обичате да пътувате из България - как усещате разликата?
- Навсякъде е толкова интересно, красиво и неповторимо - и във Финландия, и в Норвегия, каква природа! Но финландците ми се сториха най-спокойни, широки... И норвежците. Навсякъде е хубаво, стига човек да обича хората, да е контактен и да има правилната нагласа. Ние сме по-емоционални, самият ни начин на говорене, балкански, е особен...
- С какво основно се различават възгледите на човек, когато е по-млад, с присъщия наивитет и спонтанност, и когато е по-улегнал, с повече познания за живота, от натрупания опит?
- Всичко си има своя чар, страхотен и уникален. Детството е много силен период - това, което е видял като малък, може би цял живот остава в човека неповторимо. Спомням си моменти от детството - когато съм гледал Чарли Чаплин например, и музика като слушах, с такава чиста нагласа съм го приемал. Според мен децата най-чисто виждат. И може би, когато прехвърлиш 70-80 години ставаш пак като дете...
- Според вас защо сме на този хал? И все нещо не ни се получава...
- Като цяло българите сме смирени хора, не сме лош народ, приемаме другите, открити сме, гостоприемни. Но по-единни трябва да бъдем. Делим се, правим си някакви завистливи номера. Индивидуалисти ли сме, нямаме чувство за общност ли... Както се казва, трябва да се хванем на едно общо хоро и да го играем. Трябва да си повярваме и да направим нашата държава да блесне. А не само да повтаряме: Тук нищо не става. Как да не става, всичко ни е дал Господ. Но има някаква инертност, хората трудно си променят навиците, а промяната е голямо нещо, да осъзнаеш: добър човек ли съм, как мога да си оправя живота към по-добро, не да чакам друг да ми го нареди. И съм сигурен, че нещата ще потръгнат. Боли ме, че се оплитаме в някакви всекидневни политиканствания и интриги... Разделят хората на сини и червени, на "Левски" и ЦСКА... Явно не сме си научили урока. Но ще го научим, аз съм сигурен!


Атанас Хаджиев (в средата) с Тома Спространов и лидера на Олд голд бенд Генчо Въртовски на Банско джаз фест
Снимка авторката