22 Септември 2019неделя20:20 ч.

Бойко Маринков:

Турската дипломация е много сериозно формулирана

Отношенията с Израел ще се определят от поведението на Израел към опита да се пробие блокадата на Газа, заявява историкът

/ брой: 129

автор:Дума

visibility 1381

Интервю от "Всеки ден"

Д-р Бойко Маринков е научен сътрудник в Института по балканистика към БАН, общински съветник в СОС от БСП и заместник-председател на постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания и член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност.

- Г-н Маринков, колко далеч трябва да се върнем в историята на отношенията между Турция и Израел, за да дадем задоволително обяснение на случващото се в последната седмица?
- Трябва да се връщаме в 1491 г., когато евреите са изгонени от Испания и еврейската общност тръгва към Европа в две посоки към Германия и към Османската империя, получавайки свободен достъп. В Солун и някои средиземноморски градове в империята се установяват доста големи еврейски общини. Ако говорим за отношения между Държавата Израел и Турция, те започват някъде 1961-1962 г. - след свалянето на правителството на Демократическата партия, когато са крайно изострени отношенията между Турция и арабските страни.
Турция се възприема като проамериканска и антиарабска позиция, особено от съвременните арабски националисти. Нещата започват да се променят след 1965-1966 г., когато идва на власт правителството на Сюлейман Демирел и Партията на справедливостта. Започва нов прочит на отношенията с арабските страни. Отношенията с Израел са силно прикрити, нямат особена активност и за някакъв нов етап в турско-израелските отношения можем да говорим едва през 90-те години. Последните 20 години се наблюдава активизиране по всички възможни линии - търговски, икономически, стратегически, енергийни, научен обмен.
- Настоящият инцидент от какво се поражда и накъде върви?
- Инцидентът беше на 31 май, оттогава минаха точно 7 дни и виждате, че откакто е хвърлен камъкът, неговото влияние се разширява. Да започнем с това кой го предизвика, кой всъщност финансира тази операция. Беше организиран един конвой от 9 кораба. В инцидента от 31 май участваха 6. Организацията и финансирането беше организирано от един фонд за хуманитарна помощ, който възниква в началото на 90-те години, нейният ръководител е Гюлен Йълдъръм. Тази фондация се занимава с хуманитарна помощ, с подкрепа, обучение и т.н. Най-интересното е, че нейните контакти са много силни с проислямски и джихадистки организации. Те имат свой филиал в Газа. Тази организация проведе редица срещи с ръководството на "Хамас" още през 2008-2009 г. обикновено в Дамаск или на други места извън палестинските територии. Предполагам, че част от координацията е направена в Турската Кипърска република, защото там за Израел контролът е най-труден. Именно тази организация нае "Мави Мармара". Тя пое и отговорността за всичко това, но най-интересното е, че нейните действия получиха изключителното, реално, програмно и политическо доверие от най-висшите среди на турската държава.
- Официалната турска власт се качи на гребена на събитията или участва и в подготовката им?
- Не, държавната власт не е участвала. Имаше реакция на правителството и на президента веднага след 31-ви. Организацията нямаше нужда от някаква особена подкрепа. Подготовката на "Флотилията на свободата" започна преди половин година, преди 2 месеца израелското разузнаване вече знаеше за нея, а преди 1 месец беше дадена публичност на тази акция. Има няколко факта, които останаха без внимание. На 25 май - т.е. 6 дни преди да тръгнат 6-те кораба от "Флотилията на свободата" - в Истанбул се проведе заседание на комисията на ООН по палестинските въпроси, на която турският външен министър Давутоглу изнесе една много остра и много сериозна реч. Той тогава реално постави условието да бъде допусната "Флотилията на свободата", че оттук нататък отношенията с Израел ще се определят от поведението на Израел към опита да се пробие блокадата на Газа. Пропагандно турската държава се включи във "Флотилията на свободата" седем дни преди началото на самия поход. Разговорите на Давутоглу с държавния секретар на САЩ на 31 май, речта на президента Гюл на 1 юни, изявлението на премиера Ердоган на 3 юни - това е една каскада от пропагандни изявления.
- Тази каскада резултат от емоционални изблици ли е, или сериозно обмислено поведение?
- Турската дипломация е много сериозно формулирана, при нея емоционалните моменти прикриват една добре планирана стратегия. Очевидно е, че има сериозна стагнация на преговорния процес на Турция с ЕС. Имаме една администрация в САЩ, която след една година не може да раздвижи стратегически важни за Турция външнополитически въпроси. Имам предвид липсата на пробив в отношенията Турция-Армения - турската дипломация заподозря, че не се оказва необходимият натиск върху много силното арменско лоби в САЩ. Междувременно във външната комисия на американския Конгрес бяха инициирани обсъждания на резолюция за признаване на арменския геноцид и през март проекторезолюцията беше сложена на масата. Никакво движение няма и по отношение на признаването на Турската Кипърска република и цялостното решаване на Кипърския въпрос. И в този контекст обърнете внимание на изключително мощното, динамично развитие на отношенията между Руската федерация и Турция. Само за 5 години стокообменът нарасна 4 пъти. 2,5 млн. руски граждани миналата година почиваха в Турция.
При скорошното посещение на руския президент в Анкара бяха подписани редица споразумения, включително за отмяна на визовия режим за руски граждани и за строителството на първата атомна централа в Турция от руски компании.
Имаме едно изключително интересно стратегическо партньорство, което си взаимодейства в следния регион - Средиземно море, Черно море и Каспийско море. И Русия, и Турция имат своите интереси там. Това взаимодействие, което се реализира в момента, е част новите интереси на турската външна политика.
- Как трябва да разбираме в този контекст изключително гръмко афишираната пропалестниска позиция на Турция?
- Турция в момента се опитва да се превърне в говорителя на палестинската кауза. В този контекст трябва да се разглеждат и проведените през 2008-2009 г. преговори на високо равнище със Сирия, балансът, който се търси в отношенията с Иран, блестящите отношения с Египет и т.н. Наблюдаваме сериозен опит да се напише една нова средиземноморска стратегия. Не трябва да забравяме, че в момента Турция е страна в Г-20, с амбицията да влезе в Г-10.
Прегръщането на пропалестниската кауза неизменно минава през противопоставяне на Израел. То започна от Международния икономически форум в Давос, като в следващата година и повече непрекъснато бяха търсени поводи за конфронтация.       
- Какво печели Турция от сблъсъка с Израел, при положение че това индиректно я противопоставя на САЩ?
- Турция държи чрез конфликта да завоюва един нов подход, ново поведение, нова легитимация, защото между нея и Израел в последните 20 години съществува едно макар и неафиширано, но силно партньорство в редица области. Турция очевидно е регионална суперсила. В последните 10 години тя изгражда отношенията си чрез един пояс на приближаване, на решаване всички възможни, включително и не особено известни, конфликти със съседни страни.
В този случай имаме две страни, в които събитията се развиха много драматично в последните 8-9 години - Иран и Ирак. Ясно е, че съдбата на Ирак е в друга плоскост. Кюрдската автономия в Ирак ще се следи до съществуването на независим Ирак - лидери, изявления, разположение на военни части, добив на петрол и т.н. Интересът към кюрдската проблематика ще става все по-силен, а за държавната сигурност на Турция това е между трите първи приоритета. Ако говорим за оформяне на една по-независима позиция към САЩ, трябва да припомним обсъждането на 1 март 2003 г., когато беше поискан от Турция безпроблемен достъп на американската атака срещу Ирак и резолюцията беше отхвърлена. В този момент току-що идващата на власт Партия на справедливостта и развитието декларира една независимост, но в разумни граници на външната политика по отношение на САЩ.
- Това, което направиха само преди няколко седмици Турция, Бразилия и Иран, правейки САЩ и останалите пет държави, които се занимават с иранската ядрена програма, да изглеждат доста глупаво, не минава ли извън разумните граници?
- Турция и Бразилия - двете са част от Г-20 - дадоха шанс на легитимирането на иранската ядрена програма. Много странно са обвързани нещата в Близкия изток. Турция не може да не съобразява с поведението на един изключително хомогенен, добре въоръжен и мотивиран ирански режим. Турция има стратегически отношения в Азербайджан, но азербайджанската нация има две части - едната е в Азербайджан, а втората - в Иран. Нещата в Близкия изток са много тясно преплетени, за да бъдат решавани с прости формули.
- Каква подкрепа получава външнополитическата линия, която правителството на Ердоган води в момента, в турското общество?
- Турция е категорично монолитна в позицията си. Има леки нюанси. Гледах как е отразено погребението на загиналите от "Флотилията на свободата". Върху ковчезите имаше два флага - турски и палестински. Посрещането на освободените 466 турски граждани и на загиналите деветима беше изключителна демонстрация на ислямското единство. Тук има и друг момент, който тепърва трябва да бъде анализиран. Той е свързан с мита за мъченичеството, защото популярната теза е, че тези 9 души, които загинаха в опит да освободят братята мюсюлмани в Газа, са мъченици на исляма.
- Толкова монолитна ли е подкрепата и на различните политически сили в страната?
- В Турция в момента има 3 основни политически сили. Управляващата Партия на справедливостта и развитието на този етап контролира един електорат от между 35-40% от турските избиратели, разбира се, силно регионализирано. Безспорно сегашното ръководство е добре структурирано, безспорно е лидерството на Ердоган. Желанието да се правят промени в Конституцията и да се отнемат някои привилегии на т.нар. военно-цивилна интелигенция поставя на дневен ред въпроса за големите идейни течения в Турция. Управляващите се определят като неоосманисти. Това течение тепърва ще търси своята обосновка и ще намира своите идеолози. Ще се търсят аргументи, а те се намират и на Балканите, и в арабския ислямски свят.
Второто голямо идейно течение е на неокемализма, което в последните 15 години търпи тежки поражения. То не може да формулира тезата на турския национализъм, изчистен от исляма. Големият пробив, който реализираха Партията на справедливостта и развитието и течението на Ердоган, и загубата на неокемалистите дойдоха след краха на левите идеологии. Т.нар. неоислямисти се настаниха в този сегмент. Те са силни популисти, техните послания са народни. Неокемализмът, който се държи върху структурите на Народнорепубликанската партия, в момента не може да формулира позиции.
- В каква посока виждате краткосрочното развитие на турско-израелските отношения?
- Ще има две тенденции - тенденция за урегулиране на отношения, като ролята на САЩ ще бъде изключителна. Очаквам посещения от всякакъв ранг във всяка дестинация - не само в Турция, но и в съседните й страни, включително и България. Но намирането на някакъв компромис ще е като превръзка върху рана, върху проблем, който има нужда от друг тип решение. Макар в Израел да има критики към правителството, че животът на израелски командоси от едно елитно отделение е бил изложен на риск, има сериозен натиск за твърда позиция относно надигащата се според тях ислямска вълна в Газа. Но нещо, което днес ни се струва невъзможно, утре може да не е така.
 Втората тенденция е свързана с "Хамас". При евентуален пробив на блокадата на Газа какво ще бъде влиянието на "Хамас" - по-силно или по-слабо? Ще има ли възможност Палестинската автономия в лицето на наследниците на Арафат да вземе реванш срещу "Хамас". Или обратно трябва да се държи блокадата, да се държи огромна, млада палестинска маса в едно особено блокадно състояние на мисълта на гетото, на фундаментализма. Всички ще черпят сили от конфликта - както тези, които искат да го решат, така и тези, които искат да продължат линията на конфронтация. Всичко е въпрос на баланс. Нека изчакаме още 3-4 дни и да видим коя от тенденциите ще надделее.

 

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 42

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 55

Няма пострадали българи при земетресението в Албания

автор:Дума

visibility 55

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 325

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 736

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 603

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 486

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 471

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ