Турция пред избор в разгара на протести

"Нито президентските избори на 10 август, нито периодът след това ще покажат слабост на Турция, тя ще продължи в бъдещето с надежда, увереност, мир и братство, няма да позволи на куклите, оставени на улицата от враговете на Турция, да накърнят този мир и стабилност. Те се опитват да ни върнат в 1960 г.", казва премиерът Ердоган във връзка с протестите по повод годишнината от масовото недоволство в Турция, станало известно като "протестите Гези". През 1960 г. военните са свалили от власт тогавашния премиер Аднан Мендерес. Днес Ердоган счита, че протестите са "терористичен акт, който иска да наруши нашето спокойствие" и така намира начин да оправдае познатите вече силови мерки на полицейските части, които с водни струи и газ заливат хилядите демонстранти в Истанбул на площад "Таксим", в Анкара на централния площад "Къзълай", както и в центъра на Измир. Общо 25 хил. полицаи на "Таксим", в кварталите Бешикташ, Долма Бахче, Шишли, Окмейдана въдворяват ред, като арестуват десетки млади хора, дръзнали, въпреки предварителните заплахи, да искат оставка на правителството и да изразят неодобрението си от начина на управление. Неоправдано високите осъдителни присъди на участници в протестите (като исканите от турски прокурори 98 години за станалото известно като "момичето с червена кърпа") само наливат масло в огъня на недоволните.
В същото време Абдулах Басфор, имам на Кябе (Каабе) - най-свещеното място за мюсюлманите в Мека, води молитва на повече от хиляда турци в 3 ч. сутринта не къде да е, а на площада пред "Св. София", където се издигат лозунги като "Да се счупят веригите, да се отвори Св. София". Призивите за връщането на статута на "Св. София" като джамия не са от вчера и дори имаше съответна не особено дискретна правителствена подкрепа. Казват, че са събрани дори 15 млн. подписа с цел реализация на тази идея. Все пак премиерът Ердоган не се осмели, както имаше информации, да присъства на молитва в самата черква "Св. София" - най-посещаваният на турска територия музей, който има такъв статут от 1934 г. вследствие на решение на реформатора Ататюрк. Никак не е за пренебрегване фактът, че приходите от този музей са съществена част от приходите на истанбулската община, а и построеният от император Юстиниан през 537 г. най-голям за времето си християнски (византийски) храм е под егидата на ЮНЕСКО. От една страна, музеят "Св. София" символизира светската природа на модерната турска държава, каквато е мотивировката на Ататюрк. От друга страна, днешните призиви за възобновяване на практиката от миналото за редовни молитви в "Св. София" съгласно Корана показват разрастващото се чувство за ислямска идентичност, което политиката на Ердоган поощрява и насажда през последното десетилетие в живота на турските граждани. Това е нов сигнал за дълбокото разделение в турското общество, независимо коя част е повече или по-малко в количествено отношение. Повечето светски или западно ориентирани граждани на Турция в годините на и след Ататюрк наистина пренебрегваха имперското минало на страната си. Свързваха го с упадък и изостаналост от цивилизацията на напредналите държави, но последователната политика през последното десетилетие на екипа Ердоган/Давутоглу в посока на т.нар. "мека ислямизация" и неоосмански амбиции заложи и на масово честване на 561-вата годишнина от османското завладяване на града на Босфора и превръщането на Константинопол в Истанбул през 1453 г. Както казва във връзка с молитвата пред "Св. София" Салих Турхан от Анадолската младежка асоциация - "Св. София е символ на ислямския свят и символ на завладяването на Истанбул и без нея ние не сме заслужили доверието на султан Мехмед" (завоевателят на Истанбул). Без значение, че "Св. София" 900 години е била християнски храм и още 560 г. е била по стечение на обстоятелствата една от най-големите джамии в ислямския свят, т.е. служила е на две религии, а днес е просто музей в името на идея за помирение. Без значение, че джамията "Султан Ахмед", намираща се срещу "Св. София", по-често стои празна от молещи се и също е обект за посещение от страна на милиони туристи от цял свят. В Истанбул, който гърците и днес наричат Константинопол, има повече от 3000 джамии.
В разгара на протестите и във връзка с трагедията в мината Сома, и за 1 година от събитията "Гези", и при посещението на премиера Ердоган в Кьолн, Германия, няма как негов съветник, Ибрахим Калин, да не опровергае "спекулациите" за смяна на настоящия статут на "Св. София". Но филмът "Завладяването 1453", както и изложбата "Панорама 1453" са само брънка в онази насоченост, която тревожи светското общество не само в Турция. Все пак на проведената молитва пред "Св. София" призиви за връщане на статута й на ислямски молитвен храм е направил и зам.-деканът на факултета по ислямски науки в университета "Фатих Султан Мехмет". Както се казва, демокрация!
Всички тези събития са на фона на интригата в политическия живот на Турция кога Ердоган ще обяви кандидатурата си за президент и дали след това ще промени конституцията, за да увеличи правомощията си. Повечето висши членове на управляващата ПСР са убедени, че Ердоган ще е следващият президент, "ще продължи да служи на своя народ като президент", самата партия ще спечели повече депутатски места на изборите за парламент през 2015 г. и това ще даде възможност за промени с цел Ердоган да е на власт до 2023 г. и начело на ПСР, а не да е "неутрален държавен глава", както е сега по закон. Поне такива са думите на вицепремиера Бюлент Арънч, който в интервю за "Ал Джазира" заявява, че Ердоган вероятно в средата на юни ще обяви кандидатурата си (преди последните протести беше до средата на май), защото е най-популярният политик в Турция, въпреки опитите да се разклати управлението след "Гези". Арънч вярва в любовта и поддръжката на народа. Независимо от нея, Ердоган отиде преди дни в Кьолн, за да получи подкрепата на свои съграждани, които от години живеят в Германия и се счита, че броят им никак не е за пренебрегване. Там хиляди алауити, немски граждани, дошли преди време от Турция, протестираха срещу Ердоган, но други турци го слушаха в захлас. Алауитите са от онова религиозно малцинство в Турция, което не се е радвало през годините на равноправно отношение. Думите на Ердоган обаче по адрес на Джем Йоздемир - лидер на Зелените в Германия, който има турски произход, че е "т.нар. турски гражданин и не е добре дошъл в Турция", се посрещнаха с раздразнение от правителството на Германия. Турският посланик в Берлин, Хюсеин Карсльоролу, е бил привикан във външното министерство и е бил информиран, че не е допустимо да бъде публично критикуван важен (опозиционен!) немски политик, който винаги е работил в интерес на добрите отношения между Германия и Турция. Опозиционният лидер Йоздемир просто е изразил становище, че визитата на Ердоган не е подходяща в момент на масови протести и трагедията в мината Сома и че не бива да се дискутират вътрешнопартийни въпроси на територията на Германия. Отново, както се казва, примери за дипломати и политици и извън Турция. Да си припомним и мултикултурния модел, който канцлерът Меркел поддържаше, но напоследък се усъмни в резултатността му. Май има защо.
Да не говорим, че пресата в Австрия вече дни наред се занимава с друг казус, засягащ изборите в Турция. Съгласно законите на Австрия получилите австрийско гражданство задължително се отказват от родното. Турците, които никак не са малко в страната на Моцарт, години чакат за австрийско гражданство и не са турски граждани след получаването, т.е. не могат да участват на избори в Турция. Турските власти са измислили някакви "сини карти", чрез които могат да се заобиколят австрийските закони и да се осигури гласуване, когато в Турция има избори. Както се казва, целта оправдава средствата, а във Виена спорят.
В Турция и извън нея всички заинтересовани чакат окончателното решение на Ердоган, но и опозицията не е обявила общ кандидат в президентската надпревара. В публичното пространство се носят имена като дори това на Нобеловия лауреат Орхан Памук, но, както у нас, това са по-скоро слухове за отклоняване на вниманието от същинските преговори. Не че Орхан Памук не е достойно име, просто молещите се пред "Св. София" няма как да го разбират. Политическите решения би трябвало да се подчиняват на логиката на обстоятелствата, а неизвестните в тази ситуация при съседите все още стоят. Ние, както винаги, сме наблюдатели и вярваме, че връзките ни ще си останат в рамките на добросъседството. Турските авиолинии се рекламират у нас със "Здравей София! Да открием Европа заедно!" Мислехме, че ние сме открили Европа отдавна, но и заедно никак не е лошо. Особено ако се спазват европейските ценности и правила. От всички.