TV-революция

У нас всичко се случва "онзи ден". Моето всекидневие не прави изключение. Та онзи ден по телевизора двама млади мъже правеха революция. Вместо да правят любов, ми се ще да допълня, но това не го бройте, защото времето е друго. Сега се прави революция по телевизора, а самите журналисти се изживяват като кореспонденти от фронтовата линия. Като Хемингуей. За да може баба ти и дядо ти да се похвалят пред комшиите, че са те давали по телевизора. Да ме прощават младежите, но не запомних имената им, но запомних имената на техните "опоненти", ако снизходителното наблюдение над "бунтуващите се" екземпляри може да се нарече опониране. Красимир Райдовски и Евгений Бакърджиев демонстрираха по-скоро научен интерес, отколкото интерес към самата тема на спора. Защото дискусия на практика нямаше. Младежите демонстрираха самочувствие на току-що завършили бакалавърска степен по право и пренебрежение към останалите в студиото, характерно за ранния Сидеров.
Те искаха власт. Без да знаят какво ще правят с нея. Съвсем по Станиславски те влизаха в обстоятелствата, но не бяха чели пиесата. Затова кошмарно зацикляха на една и съща сцена, от която не знаеха как да излязат. Арогантното държание не им помагаше, а напротив - издаваше тяхната обърканост на деца, които не са изпили млякото и не са си научили уроците. Бакърджиев и Райдовски се опитваха да им обеснят всекидневните капани на властта, които те изпитаха на собствен гръб, но самочувствието надделяваше и младите хора с фелдфебелско пренебрежение не приемаха никакви съвети и доводи.
И тези хора искат да ни управляват!?
Във всеки случай мене - не! Време е някой да каже на баронетите, които крещят : "Оставка!", че протестите им, колкото и да са искрени, не стигат горещата точка на събитията от началото на годината, когато хора се самозапалваха. Осем души изгоряха, ако не се лъжа! Рокдинозаврите и прочие културно-масови прояви няма да върнат овъглените души на онези хора. Защото изборите бяха проведени именно, за да се спаси честта на тяхната яростна саможертва, а не заради комфорта на българските юпита. И резултатът е такъв, какъвто е! По тази именно (!) причина трябва да приемем този резултат и да се опитаме да надграждаме опустялата ни след Бойко Борисов държава. После другите и другите - всеки със своите виждания и възможности.
Защото аман от измислени революции и революционери, които ходят на измислените барикади след работно време. И вероятно ще отложат революцията заради лятната си ваканция, понеже вече имат билети и резервации за почивка по Европа или незнам къде още. Ами тези, на които от десетилетия почивката им минава в тясната градинка, където се опитват да спасят зимата със зеленчуци, както са правили винаги. Същите тези, които не пристигнаха с автобуси, за да имитират революция на жълтите павета. Защото протестиращите знамена, гайди, тъпани и свирки не си дават сметка, че макар и искрени в убежденията си, участват в един огромен заговор срещу България, където нищо не е това, което изглежда!
Десет или петнадесет години след първите протести на студентите една моя приятелка си спомняше за възторга, за това как са лежали по гръб на паветата и са вярвали, че променят историята. После са обърна към мен и докато ме гледаше в очите, промълви: "Колко наивни сме били! Как ни изиграха!"
Лошото е, че този път протестиращите сами ще се изиграят. В цялата еуфория на свирки и тъпани никой не се замисля защо останалата част на България не протестира. Нима в малките градчета и селата живеят по-прости хора. Неграмотни, бездарни скотове...!?
Когато чуя някой "мъдрец" да ораторства пред телевизионните камери и да нарича България "тази държава", побеснявам. Как "тази държава", бе маймуно безподобна, ти къде си раждан, твоят род откъде е!? И го отписвам! Каквото и да ми говори, колкото и университета да е завършил, за мен той може само да пасе овце по планините в Гръцко. Без право да минава на север, по нашите земи...
Тази земя, в която живеем, трябва и може да бъде наричана само България и Отечество! Това е първият урок, на който трябва да учим децата си. Вероятно ще бъде по-полезно упражнение от 40-годишно пътуване през Синайската пустиня.
Защото който няма Отечество, той няма нищо!
Такива работи...