Творчеството е младост

Роден е в Перник на 26 април 1926 г. Завършва гимназия и постъпва на работа в Мини Перник. Ръководи пернишкия литературен кръжок, дал такива дарования на родната литература като акад. Румен Скорчев, Константин Павлов, Димитър Инкьов, Иван Карик, Петко Колев, Георги Маринов... Автор е на шест книги за отец Паисий, на драмата "Кракра" и моноспектакъл за Св. Иван Рилски.

На тия години човек трябва да следва природата си. Но всъщност той това и прави: следва природата си! А тя е граовска; жилава и инатлива! И като прибавим и баба му Магдена - нещата се изясняват: порода граовска. Така той става неуловим и за критиката: книга след книга, и все полезни и талантливи; с годините серията не спира.
"Улавяме" го в едно обаче: тия книги имат общ корен - Перник и перничани. И Паисий! Който също се оказа от пернишкото село Кралев дол. Това се оказа тема на живота му. Преди това - къде системно, къде спорадично, Цанко ни запознаваше с гениални наши земляци - учени, инженери, работници. Но и много хора на изкуството.
Почти всичко, излязло изпод перото му - от "Мъже под земята" до "Пернишки тетрадки", е пропито от любов към Перник и героите му. Рядко е подобно сливане, такова единство на възгледи и гражданско поведение... ("Пернишки тетрадки" се появи много навреме: когато е силно застрашен имиджът на родния и скъпия на сърцето ни Перник. Нека младите да знаят, за да не се срамуват - преди тях какви люде са живели в този град. Не че не ги е имало разбойниците-хулигани, но духът, който е надвивал, е бил духът на интелектуалното, на възвишеното... Дали не преувеличавам? Дали не търся заслон и за самия себе си? Перник... Кажете ми друг град, който да носи името си от векове? Да не го е променял, ако изключим временното Димитрово? Варна има своето Одесос, Пловдив - Пулпудева или Тримонциум, Несебър, Созопол, и т.н., и т.н. Връстник на Троя и Рим!...)
Но да разгърнем страниците на "Пернишки тетрадки".
Цанко Живков, макар начесто да споменава собствената си персона, някак се поскрива зад своите герои. Разказва той с увлечение, страстно, на места дори прекалено патетично, за Румен Скорчев, за Иван Карик, за Лиана Даскалова и Димитър Инкьов, за Йоцо, за съученици и колеги, за хората от кръжока, за ония, с които съдбата го е срещала, за художници и поети от родния Перник. Себе си той рисува повече като спътник. Но, ще кажете, така и следва да бъде. Нали той е свидетелят. Подобна книга ни кара да се замислим: добре де, наистина значимите събития определят смисъла и значимостта на летописа. Но ако свидетелят и описателят на тия събития беше един безкрил и безстрастен съдник? Щяхме ли да имаме "Записките", ако не беше Захарий със своето остро и будно перо? "Пернишки тетрадки" е покана към всички пишещи от нашия град. Защото всеки носи по една такава тетрадка...
"Стара истина е, че всяка книга в известна степен прилича на своя автор; че създателят й, без дори да иска и съзнава, оставя по страниците й и между редовете следи от своя образ и душевна нагласа, впечатления, придобити от детството и младостта си, от окръжаващата го семейна и природна среда. Така е и с Паисий..." (Цанко Живков)
За творчеството акад. Михаил Арнаудов, доживял до 100 години, изрече кратко и ясно: "Творчеството е здраве!" Цанко е доказателство за това. С една "добавка" - творчеството е младост. И още - радост от живота.
Няма по-горещ патриот на Перник. В компютърната ми папка "Перник" Ц. Живков е основен файл. Там са работите му (достойни за докторска и професорска титла!) за Паисий, за Кракра, за свети Иван Рилски, за плеядата пернишки миньори и металурзи. Книгите му за и на Григорий Петров, за които му благодари руският консул във Варна...
Писали сме-говорили за Хайтови и Радичкови герои и региони, прехласвали сме се по габровските вицове и закачки. Цанко Живков пръв наруши статуквото, извади на сцената нови герои - до Стамен Григоров, патентовал бацилус булгарикус и пеницилина, и Никола Димков, автора на проекта за ООН, постави легендарния тракторист от село Ноевци Иванчо Велинов и бусинския гений, грънчаря Петър Гигов, до Гюрга Пинджурова са героите на труда Евгени Стефанов и Манол Гатов, Ласерман и Александър Рангелов; бригадата на прочутия някога Георги Карауланов...
В издирването на фактическия материал Цанко прояви скаутската си природа. Не стига това, но той ни увлече и нас, група ентусиасти, повярвали му безрезервно. Отведе ни до Коркина - прародината на Кралевци. В тия книги той се изяви и като историк, но и като етнограф и народовед.
"Изгубеният век" е мъжествена равносметка за изминалото столетие: две балкански и две световни войни, две въстания (Войнишкото от 18-а и Септемврийското от 23-та година) един 9 септември от 1944-а... Емоционално оцветен от лични преживелици и драматични събития, обвързващи лично с обществено битие, този своеобразен дневник носи поуките и посланието на цяло поколение. Статии като "Сръбският Видовден", "Българският социализъм пред съда на историята", "Предателство и себепредателства" (полемика с Илчо Димитров), "Чудното спасяване на евреите", чудесната статия за Точно Жечев, "Договор в черно", "За българина оптимистично", "Песен за човека"...
Книгата "Изгубеният век" е изстрадана и промислена. Звучи като "Изгубеният рай" на Милтън. Може би авторът е търсел тази реплика? Но нека чуем онова, което сам ни доверява в предговора: "...Писана е тази книга и поради непреодолимата потребност да изтръгна от кръвта си отровните утайки на онова, с което бяхме принудени да живеем..."
Но не мога да отмина и това, че той издаде посмъртно три великолепни книги на без време отишлата си съпруга Росица Петричева. А преизданието на "Евгений Онегин", в превод на тъста му Димитър Петричев, беше истинско събитие за Пушкиновата 210-годишнина!
Знаменателен е фактът, че отбелязваме тази негова годишнина в навечерието на Великден. И че мога да му кажа "Христос воскресе", без ни най-малко съмнение, че няма да получа съответния отговор! Накрая ще кажа и едно самопожелание: Да ни радва и ободрява още дълго по цанкоживковски!


 По следите на Паисий с Румен Скорчев в с. Коркина

 Цанко Живков с приятели и събратя по перо Воймир Асенов, Петко Братинов, Андрей Андреев и Тодор Коруев (от ляво на дясно)
Снимки авторът