У нас липсва адекватно отношение към наградите

МАРТИЧКА БОЖИЛОВА завършва НГДЕК, а след това - право и богословие. Специализира и в един от водещите европейски кинокурсове - Eurodoc. Заедно с операторите Борис Мисирков и Георги Богданов основава продуцентска група "Агитпроп", благодарение на която се раждат филми като "Георги и пеперудите" и "Проблемът с комарите и други истории" на режисьора Андрей Паунов, както и "Коридор № 8" на Борис Десподов, които имат множество международни награди. Самата Мартичка Божилова е носителка на световната награда за продуцентство "International Trailblazers" в Кан. След броени дни българските зрители ще имат възможност да видят един от последните й проекти - музикалния филм "Балканска мелодия", мащабна копродукция между България, Швейцария и Германия, с участието на БНТ и Националния филмов център, както ДУМА вече писа.

- Филмът "Балканска мелодия", на който сте продуцент от българска страна, ще открие тазгодишната "Киномания" в зала 1 на НДК на 8 ноември. Как се стигна, г-жо Божилова, до създаването на лента, разказваща истинската история на "Мистерията на българските гласове" и на откривателя на хора Марсел Селие?
- Никой досега не беше посягал към истинската история за това как мистичната музика и уникалното звукоизвличане, характерни за нашите женски фолклорни гласове, са били открити за света. Виновникът за това е швейцарецърт Марсел Селие, който през онези години на желязна завеса с дух на авантюрист е обиколил България и Румъния и е записал уникалната музика. Обикалял е с един мерцедес и с приятелката си, усетил е потенциала на балканската мелодия. Имал е и нюх за комерсиалната страна на нещата. Той създава и регистрира марката "Мистерията на българските гласове", като продава милиони албуми и печели "Грами". Марсел сега е на достолепна възраст и беше въпрос на крайно време за швейцарския режисьор Щефан Швитерт да развие идеята на филма и да снимаме в България и Румъния по стъпките на Селие, следвайки неговия разказ от първо лице.
- Къде още може да се види този филм?
- Лентата има кино- и видеоразпространение в Швейцария и Германия, където режисьорът Щефан Швитерт, който е майстор на музикалния филм, е звезда, а "Мистерията" и румънският панфлейтист Георге Замфир - главните герои, са добре познати. След като филмът открие "Киномания 2012", заедно с рядък и уникален концерт на хора, предвиждаме разпространение на продукцията и в българските кина.
- Повечето хора обръщат голямо внимание най-вече на участниците в такива творби и евентуално на режисьора. А каква е ролята на продуцента в подобни филми?
- Естествено е да се обръща повече внимание на главните герои и на режисьора. Ролята на продуцента, обаче, е най-важна. Ние поемаме цялата отговорност филмът да се случи.
- За повечето кинотворби, зад които заставате, намирате чужди инвестиции. Копродукциите ли са начинът български творци да се реализират както трябва?
- Това е един от начините и е въпрос на избор. За мен е важно, когато пристъпя към нов проект, да знам, че мога да дам шанс той да бъде видян от максимално голяма европейска и световна аудитория. Продуцентската компания "Агитпроп" е специализирана да "закара" българските таланти и сюжети до останалата част на света.
- Ако речем, че холивудските продукции са предимно комерсиални, а руските хващат за душата, в този ред на мисли - какво е мястото на българското кино?
- Българското кино не бива да прилича на никое друго, освен на себе си. Няма рецепта за това, освен да бъде искрено и автентично, за да повярва зрителят в това, което гледа. У нас все още няма достатъчно критична маса от филми, които да създадат естествено разнообразие в жанрове и стилове, така че да се открои вълна или вкус към определен тип продукции.
- Факт е, че наши филми печелят доста международни награди, но до една от най-престижните - "Оскар"-а, бяхме най-близо май през 2009 г. със "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Лентата на Стефан Командарев така обаче и не попадна в челната петица на номинациите за отличията на Американската киноакадемия. Какво според вас не достига на българските филми, за да пробият "бронята" на такива престижни отличия?
- Българското кино има нужда от освобождаване. В дългите години на преход то беше обвито в непрозрачност и недостъпност. През това време загуби аудиторията си и своя престиж. От друга страна, възникна ниша за експерименти и откривателство, в която се родиха филмите на "Агитпроп", например, и направиха огромен пробив по света. В последните години много други дебютанти постигнаха големи успехи. Опасността се крие в риска киното отново да се затвори в тесен и непрозрачен кръг поради липсата на пари и ясни правила. Битката за алтернативни източници на финансиране на киното ни трябва да бъде доведена докрай. Независимото кино без пряко участие на държавата трябва да бъде насърчено чрез естествени пазарни механизми. Все още предстои раждането на българския филм - без значение игрален или документален, който ще направи големия дългоочакван пробив и ще завладее милионна публика у нас и по света, или ще спечели "Златна палма" или "Оскар".
- Доколко са важни наградите в киното? Как според вас въздействат те на авторите на даден филм - като стимул да се направят още подобни ленти или като успокоение/доказателство, че талантът им е забелязан?
- Много е приятно, когато получиш наистина престижна награда или оценка. У нас няма адекватно отношение към тези неща и има естествени причини за това. В някои страни хората отиват да гледат даден филм, защото е получил определена награда или е препоръчан от критиката в "Ню Йорк таймс". Нашият филм "Георги и пеперудите" например спечели наградата "Сребърен вълк" - една от най-престижните в света, вследствие на което беше селектиран в колекцията Топ 20 на световното документално кино и все още е там. Тук наградите, включително и на родната киногилдия, все още търсят своето ясно значение и нямат нужния престиж и публичност.
- Ако трябва да избирате между документалното и игралното кино, на какво ще заложите - като продуцент и като обикновен зрител?
- Аз съм направила избора да продуцирам документално кино с високо качество, чувство за хумор, провокация към зрителя. Това все още ми дава огромно удовлетворение. За мен това не е работа, а мисия за създаване на нова публика от мислещи хора, които искат да променят нещо в света около тях. Като зрител гледам поравно документално и игрално кино. Опитвам се да балансирам между филми на любими и познати режисьори и актьори и филми, които да откривам сама.
- Когато сте в киносалона или вкъщи, успявате ли да се абстрахирате от продуцента във вас и да се насладите (или обратното) на лентата като всички останали?
- Опитвам се. Разбира се, това е трудно, тъй като киногилдията като цяло в света е много малка. Ние се срещаме по няколко пъти в годината на големите фестивали и пазари, знаем какво се случва и кой какво е направил напоследък. Но не пропускам да се удивлявам на човешкото вдъхновение и на новаторството. Винаги има какво да ми достави удоволствие и да изпитам благородна завист, като видя някоя моя идея, която е осъществена от друг - и то добре.
- Ще си позволите ли да споделите няколко имена на любими актьори - български и чуждестранни?
- Невена Коканова, Иван Иванов, Христо Шопов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Снежина Петрова. Чарли Чаплин, Никита Михалков, Ед Харис, Мерил Стрийп...
- Назовахте едва 3 жени... Може ли да се каже, че киното е по-скоро мъжка професия?
- Да, но това не ме притеснява. Допреди 5 години ме представяха като почти единствената жена-продуцент на документални филми на Балканите. Светът се променя бързо.
- Какво за вас, като продуцент, е по-важно - идеята за бъдещ филм да се хареса лично на вас или да усетите, че лентата ще се приеме добре от зрителите, а може би също така да предположите, че кинотворбата може да спечели някоя престижна награда?
- По-скоро първото и най-важното, което търся, е човекът, който стои зад идеята. Дали гори в нея, дали е достатъчно мотивиран и готов да преминем заедно през всички многобройни и понякога дългогодишни приключения, за да постигнем най-доброто за един филм.
- Доколко според вас държавата трябва да е ангажирана с финансирането на филми? Бихте ли споделили впечатленията си и мнението как е по света, каква е ситуацията в България и как трябва да бъде?
- От вички страни в Европейския съюз България има най-неясна и неработеща културна политика за кино. На киното ни му липсва престиж. В момента сериалите се рекламират като кино. Държавата трябва да поеме своето задължение и да гарантира производството на достатъчно разнообразно кино като културен продукт и документ, изразяващ времето, в което живеем. Това може да стане само чрез създаване на фонд за българско кино, какъвто има във всяка европейска държава. А за комерсиалното, зрителското кино, трябва да се създаде система от механизми и облекчения, които да насърчат частните инвестиции във филми.
- В това ли е изходът от кризата в българското филмопроизводство?
- Това би трябвало отдавна да се е случило. Но не може да е единственото решение. Има нужда от визионерство и повече ентусиазъм, за да се промени цялото статукво. Трябва да се появят и регионални фондове - например в София, Варна... Да има т.нар. допълващо финансиране тогава, когато филмите са във финална фаза и се вижда, че имат потенциал да се включат инвеститори с последните 15-20%, които липсват в бюджета. И не по-малко важно е професионалното обучение в киногилдията. Това е бързопроменяща се област и трябва непрекъснато да следиш какво ново се случва, къде се случва и къде е нашето място. От години преподавам в професионални тренировъчни програми за документално кино в Европа и съм сигурна, че малко повече подкрепа и насърчение за участието на наши професионалисти в такива програми би довела до съществена разлика в средата, отношението и очакванията към българското кино.
- Кога в България ще има ясни правила за финансирането и създаването на филми? Или може би те вече съществуват и само трябва да имаме търпението да дочакаме плодовете им?
- В това отношение съм умерен песимист - правим една крачка напред и след това две назад. Кинаджиите в България много често са поставяни пред липсата на избор. Въпреки това винаги съм била убедена, че добрите филми и добрите професионалисти винаги намират своя път да реализират проектите си и кой да ги подкрепи.
- Видя се, че българската публика бе доста заинтригувана от такива наши филми като "Лора от сутрин вечер", "Мисия Лондон", "Операция "Шменти-капели"... Какви са пречките да се произвеждат повече подобни ленти?
- Има много пречки, но съм сигурна, че това трудно ще откаже колегите и мен да правим филмите, в които вярваме силно и които са очаквани от публиката. Фактът, че гореизброените продукции не могат да покрият разходите си и да излязат на печалба от кинодистрибуцията си, казва много. България е малък пазар. Трябва да мислим за пробиви навън, но също и за промяна на монополния модел за кинодистрибуция у нас.
- Според някои изчисления пазарът трябва да е от население над 160 млн., за да може да има възвръщаемост на инвестицията в киното. Означава ли това, че българските филми, ако разчитат само на родната публика, никога няма да са на печалба?
- Винаги може да има изключение от правилото, но като цяло е така. Киното не е само бизнес, а важна част от културата на една нация, колкото малка и бедна да е тя, и трябва да бъде подкрепяно по адекватен начин.
- Каква е ролята на фестивалите за, така да се каже, благополучната съдба на един филм?
- Фестивалите са новата и много важна дистрибуторска платформа за нашите филми. Те имат многохилядна публика, която плаща билети и гледа най-новите продукции. Фестивалите са начин един малък филм от една малка страна, сниман на български език, да бъде забелязан и даже да получи невероятно голямо влияние. Но съм далеч от мисълта, че всеки филм трябва да се реализира непременно на фестивал. Всъщност това никак не е лесно и е за филми, които допринасят за развитието на киното като изкуство.
- А какво лично за вас е киното - индустрия, изкуство или е един от начините хората да се забавляват, да прекарват свободното си време?
- Трябва да има кино, което се гледа с пуканки и бира. Трябва да има и кино, което развива визуалния език и въображение. Трябва да има и кино, което провокира да мислиш и да се ангажираш, което увеличава познанието за света и вдъхновява.