Убеждаваме младите, че е модерно да ходят на театър

ЕВГЕНИЙ БИКОВ e роден на 17 септември 1978 г. Завършва през 2003 г. Толиатинския институт за изкуства в родния си град, специалност "Артист за драматичен театър и кино" в класа на н.а. Русия Н.С. Дроздова. Актьорската му кариера започва в "Колесо - Глеб Дроздов", където сега е зам.-директор на трупата, която тези дни гостува в София и Казанлък с две от знаковите представления от репертоара на театъра, както ДУМА писа.


- Театър "Колесо" не за първи път гостува в България, нали така, Евгений?...
- Историята на трупата ни от доста години е свързана със страната ви. Доколкото зная от разказите на по-възрастните ми колеги, още преди 23-25 години художественият ръководител и основателят на театъра ни Глеб Дроздов е представил за първи път нашите спектакли в България. И още тогава публиката тук се е влюбила в "Колесо". След това започна и дружбата ни с театъра "Любомир Кабакчиев". Тоест не само градовете Толиати и Казанлък са побратими, но и трупите ни си сътрудничат от доста време. Нашите колеги от българския театър също са гостували у нас, и ние сме участвали в много фестивали в страната ви, както и на Празника на розата в Казанлък. И ето че в историята на съвременна Русия за четвърти път ще представим пред тукашната публика спектакли на "Колесо".
- Защо избрахте това да са именно "Любов, любов, любов" и "Оскар и Розовата дама"?
- Искахме да покажем постановки в различни жанрове, както и посоките, в които работи днешният руски драматичен театър. "Любов, любов, любов" е класически спектакъл по две известни произведения на А. Чехов - "Предложение" и "Мечка", режисиран още през 1993 г. от Глеб Дроздов така, както се играе истински руски водевил. На сцената звучат песенни куплети, зрителите виждат и определени шеговити нюанси на актьорската игра, артистите са облечени в специфични костюми... А драматургът на "Оскар и Розовата дама" Е.Е. Шмит е много модерен сега в Европа. Ние също се опитваме да бъдем в крак с времето и постановката на пиесата бе премиерна за нашия театър през този сезон.
- Според гласуването в интернет пиесата "Оскар и Розовата дама" е на I място сред най-популярните. Как си го обяснявате?
- Зрителите, гледали постановката, са видели необичайно произведение. Радвам се, че театър "Колесо" може да го представи пред българската публика. По този начин и актьорите от трупата ни ще имат възможността да видят как в Европа реагират на тази пиеса, как се възприемат именно подобни спектакли. За изключителната популярност на постановката допринася и фактът, че в нея участва н.а. на Русия Наталия Дроздова, чиито изяви в Толиати, в областта, а и в цяла Русия са следени с голям интерес и са много чакани. Целият актьорски състав в спектакъла е сполучлив, а работата им с режисьора приличаше на роман, в който има невероятна любов с всичките й сложности и обрати, но най-важното - с прекрасен резултат. Постановката стана не просто сполучлива, но и неординерна. Лично аз не участвам в този спектакъл, но първото, което казах след премиерата, бе, че това е необичайно завъртане на "Колесо". Трупата ни по-скоро е привърженик на класическите драматургия, режисура и игра. А "Оскар и Розовата дама" е друг тип спектакъл. И на мен много ми допада, че театърът ни започна да се развива в такъв европейски стил. Мисля, че и публиката го оценява. Пиесата на Е.Е. Шмит наистина е много тежка, зрителите излизат от залата с насълзени очи. Но финалът, когато артистите излизат на сцената и вдигат ръцете си нагоре, вдъхва надежда, че животът, независимо от всичко, продължава.
- Какво е мястото на "Колесо" в театралния живот на Толиати?
- Мога да кажа, че нашата трупа е сред главните театрални формации в града, където има и младежки театър, и куклен, и доста самодейни театри. Всъщност, театрите не са много, но театралната публика е многобройна. Винаги се учудваме на непрекъснато увеличаващото се количество зрители, гледали спектаклите ни през сезона. И разбираме, че театралното изкуство е търсено, хората се нуждаят от него. Независимо от завладяващите филмови премиери и 3D продукциите, публиката предпочита живите спектакли.
- Според вас какво отличава трупата ви от останалите театри, освен че предлагате на зрителите най-вече класически постановки?
- По-скоро класически е начинът, по който  работим върху спектаклите и над ролите, следваме системата на прочутия Станиславски. По-голяма част на трупата са ученици на Глеб и Наталия Дроздови, не спираме да попълваме състава на "Колесо" с млади актьори и следваме традициите, установени от основателя и спазвани от сегашното ръководство на театъра ни. 25 години не са кой знае колко много за един театър, но не са и малко. Публиката ни познава, но и с нетърпение чака всеки наш нов спектакъл. А това е изключително важно.
- А може ли да направите своеобразен портрет на зрителите, които идват да гледат постановките на трупата ви?
- Най-често това са образовани, интелигентни хора на средна възраст - от 27 до 45-годишни. Но задачата на "Колесо" е да привлече в театъра и по-млада публика. И ние знаем как да го направим. Още повече че ни предстои 25-и сезон, като голяма част от събитията, посветени на юбилея на трупата на Глеб Дроздов, са насочени именно към младите. Смятам, че успяваме да ги убедим, че да ходят на театър е модерно.
- Как оцелява в днешното трудно време трупата ви? Кой ви помага?
- "Колесо" е общински театър. Но, знаете, парите никога за нищо не стигат. Директорката на трупата ни - Н.С. Дроздова - е толкова известна и харизматична личност, че и местните власти, и областната управа, и бизнесът са обърнати с лице към театралното изкуство. Тоест има кой да ни помогне при нужда.
- Доколко държавата, според вас, трябва да допринася за стремежа на хората към културата - в частност и към театралната?
- Виждам, че държавниците започнаха да обръщат все по-голямо внимание на изкуството - най-малкото се възстановяват сгради, в които работят творците, както и доста културни институции. Но смятам, че това не е достатъчно. Винаги има проблем с намирането на средства за нови постановки. Защото парите, които получаваме от общината, са недостатъчни и трябва да търсим собствени пътища за финансиране на спектаклите. Мисля, че държавата трябва да обръща по-голямо внимание на културата и изкуството. Зная, че се създават различни програми и проекти в тази насока. Плачевно е, че всичко се движи с изключително бавна скорост.
- Как съчетавате длъжността на заместник директор на "Колесо" с актьорските си изяви? Фактът, че сте много млад - само на 33 години, пречи ли ви да сте едновременно администратор и активен артист или може би, напротив, помага?
- Актьорската професия е уникална в смисъл, че винаги са ни учили да бъдем много организирани, да следваме логиката на нещата, да не вършим нищо на празен ход, да не правим излишни движения - на сцената това е недопустимо. Автоматично тези постулати се пренасят и в живота - с каквото и да се занимаваш извън спектаклите. А че съм млад и съм на ръководна позиция, е много готино. Защото виждам, че колегите от трупата, които са по-малки или са на моята възраст, ми вярват и ми се доверяват. Всички ние обичаме много директорката ни - Наталия Степановна, и се стремим да не изложим авторитета й и да запазим нейното величие, колкото и високопарно да звучи.
- Поддържате страница за театъра в социалните мрежи...
- Продължих да го правя дори и след като станах зам.-директор на "Колесо". Театралната страница в интернет за мен е нещо лично, чрез което разказвам какво се случва в театъра, а това се следи и от хората в чужбина. С удоволствие качвам в мрежата снимки от спектаклите, споделям новини за премиерните постановки, правя своеобразни анкети, организирам гласувания, отговарям на въпроси, споря със зрителите и зная, че публиката се радва и го очаква.
- В спектакъла "Любов, любов, любов" играете ролята на възрастния баща на кандидат-булката. Лесно ли ви беше да се превъплътите в този образ, като се има предвид, че в живота сте двойно по-млад от героя си?
- Минах през много добра актьорска школа - моите учители са Г.Б. Дроздов и Н.С. Дроздова, които винаги са ми казвали, че трябва да търся и, най-важното, да открия характера на героя. Преди мен ролята бе играна от звездата на театралната сцена в Толиати Игор Косилов. Затова ми беше много трудно да поема щафетата именно от толкова известен актьор. Дори споделих притесненията си с него, а той ме успокои, че ще се справя. А и образът на бащата на булката е изграден така, че младостта ми донякъде и помага. Защото не играя немощен болен старец, а много енергичен татко, който се наслаждава на живота и непрекъснато крие от дъщеря си, че обича да си пийва, тъй като му е скучно. И когато идва кандидат-женихът да иска ръката на дъщеря му, това за него е страхотно събитие и той се радва, и вика... Даже произнасям на български фразата: "Гълъбче мое!!!"
- Каква публика идва на спектаклите ви в България - местни хора или повечето са руснаци?
- Като реалист ще ви кажа, че ако бях българин и видя афиш на трупа от Толиати, ще дойда на спектакъла, само при положение, че съм много запален по руския театър. Зная, че на представленията ни в страната ви идват най-вече хора, които някога са живели или учили в Русия и много добре знаят езика. Но ние доста внимателно се готвихме за представленията тук и специално за вашата публика научихме няколко ключови шеговити фрази на български...

Снимки www.teatr-koleso.ru