Училището ще оцелее и след тази "реформа"

Милко БАГДАСАРОВ е роден в Пловдив на 21 октомври 1957 г. Завършил е математика в Пловдивския университет, информатика в Софийския университет, после бизнес и държавна администрация в УНСС и счетоводство и контрол във Великотърновския университет. Живее и работи в Кърджали, директор е на най-голямото училище в Източните Родопи - СОУ "П.Р. Славейков". Областен председател на БСП в Кърджали, член на ИБ на НС на БСП. Депутат в 42-то народно събрание.

"Ако учител отсъства на 24 май, значи не е за тази работа "

- Вие бяхте депутат, върнахте се обратно в училище, сега от другата страна на барикадата как виждате проекта на новия училищен закон, който върви на второ четене в ресорната комисия? Притеснява ли ви нещо в него?
- Структурата на образователната система. Това е разковничето на този закон. Етапът VІІ-Х клас, който се въвежда, в голяма степен обезсмисля целия закон. В него има много неща, които са дискусионни, различните експерти по различен начин виждат нещата, но един от основните проблеми е тази нова структура, която се предвижда. Да не говорим, че всички вдигаме много шум за професионалното образование, но то на практика не се вижда в този общ закон.
- Как ще стане на практика тази промяна в структурата?
- Нашето образование влезе в съвсем друг етап и трябва да гледаме строго диференцирано и по различен начин на всяка община, на всяко училище, на всяка образователна институция, защото проблемите са строго специфични. Проблемите на големите училища са едни, на училищата в малките населени места са други, на професионалните са трети, на елитните, на частните училища, а законът се опитва да приложи еднаква мяра към всичките. Да не говорим за безсмислицата да се разреши на всички деца да се обучават вкъщи - това за мен е един асоциален динозавър, който не знам докъде ще доведе нашето общество. Вместо да вкараме всички деца в училище, ние им даваме възможност да се изкарат от него.
- Ясно е, че за обучение вкъщи, наемане на учители и прочее имат възможности само богатите семейства...
- Така е, но те ще възпитат едни малки динозавърчета. Или пък да вземем едно голямо циганско семейство с 6 деца, условно казано, от І до VІІ клас, на главата на семейството даваме сумата за обучение на всяко дете по единния стандарт. Има две хипотези. позитивната е, че той веднага купува една хубава лека кола, качва всички тези деца в нея и тръгват - научават историята на България, географията, решават задачи по пътя и тези деца стават едни прекрасни ученици. В другия вариант всички знаем за какво става въпрос.
- Как се отнасяте към акта, че мнозинството в комисията отхвърли предложението 24 май, а по идея на БСП - и 1 ноември, да бъдат неучебни, но присъствени дни за учителите? Аргументът да не се акцентира на тези знакови за училището празници бе, че Кодексът на труда не разрешава присъствени да бъдат почивните дни.
- 24 май и Денят на будителите за мен са такива дни, че ако учителите, образователните дейци, хората на науката не са там, значи те не са за тази работа. Имаше един огромен период в 90-те години, когато в Кърджали само моето училище манифестираше на 24 май. Сега вече виждаме един огромен празник на целия град, но онзи период аз няма да го забравя. И се гордея с това, че нашето училище го премина достойно. Всички са ме подкрепяли - и моите колеги, и родителите, и децата.
- Има ли в Кърджали частни училища?
- Не. Честно казано, в провинцията, в общини от трета категория нататък аз не съм видял да има частно училище.
- Значи този закон с идеята му държавата да финансира частните училища се прави за една малка група заинтересовани, условно казано, около жълтите павета?
- Да, основно се прави за София. но пък по начина, по който е написан, аз не съм убеден, че някой ще иска да го използва, така че това е една безсмислица в закона.
- Защо?
- Защото формулировката е такава, че аз не виждам кой ще се откаже от 8000 евро такса, за да отиде на 2-3 хиляди лева стандарт, плюс някакви суми за храна, за облекло, за транспорт, за някакви екстри.
- Според вас, правилно ли мнозинството отказа да се пишат количествени оценки от ІІ до ІV клас и ги премахва? Отказаха и това деца, които не са усвоили знанията за началния курс да повтарят годината. Факт е, че такива деца сега най-масово отпадат в V клас, когато без базовите знания съвсем закъсват.
- Това го слагам също в групата на многото въпроси, които са дискусионни. Защото ние имаме традиции и трябва да ги спазваме. Сега в момента се опитваме да правим нещо, което в някаква степен ще бъде новост, но какви ще са последиците е трудно да се каже.
- Как гледате на това, че всъщност основни регламентации в училищната уредба всъщност падат от закона и се прехвърлят към образователните стандарти, които постфактум ще се правят от просветното министерство. Не прехвърля ли законодателят своите задължения в толкова важен сектор като образованието към изпълнителната власт?
- Точно това е голямото противоречие, че искахме с един закон да решим всичко, а сега ни казват, че тоя закон няма да може да реши всичко и прехвърлят важни неща като функция на министерството. В това виждам още една безсмислица на този закон.
- Ако се върнем пак към образователната структура, как виждате този Х клас, който завършва първия гимназиален етап? Какво прави ученикът, когато го завърши, получава една тапия, че е минал общообразователния минимум и идеята е да отиде да работи в практиката. Къде отива с тази тапия, като няма ни професия, ни средно образование?
- Това според мен е най-големият проблем, защото тук няма никаква яснота. Ако VІІ клас по някакъв начин го възприемем като завършващ основното образование, какво правим с десетия клас? И как решаваме въпроса с тази структура в отделните населени места. Защото отсега виждам някои сегашни основни училища, които нямат капацитет дори за основното образование, да мислят вече да продължат до първия гимназиален етап. Откъде ще намерят учители? Те в момента нямат качество на "продукта", който дават в основното образование, а си правят сметката да отидат до Х клас.
- Но ако ги закрием пък заради отнемането на сегашния осми клас и на парите за него, какво става с децата и изобщо със съответното малко населено място?
- Много е различен проблемът за всяка една община. Трябва да гледаме конкретно за всяко селище и за всяко училище. Кому изобщо е нужно да се прави такава промяна, която не решава нищо, а създава нови проблеми. Да не припомням проблема със с. Марково в Пловдивско...
- Какъв е проблемът със с. Марково?
- Ами, там има едно училище, в което учат около 70 деца и естествено, парите за това училище не стигат. На два километра обаче е южният край на Пловдив с 5-6 големи, хубави училища, към които сутрин от с. Марково тръгват едни големи джипове и едни големи беемвета и карат три пъти повече деца. Тези деца следобед ги връщат. Какво излиза? Ние запазваме училището със 70 деца, които нямат големи джипове и беемвета и остават да учат в селото тези, които нямат пари. Проблемът е кое е по-социалното в случая. Аз много пъти го поставям този въпрос, дори пред нас, пред БСП като партия стои този въпрос. Кое е по-социалното - да дадем качествено образование на детето или да съхраним на всяка цена училището в селото и самото село? В същото време демографският проблем е огромен. От една страна, е кметът на селото, който е прав, че хората ще заминат в града и ще се обезлюди още един район. От друга страна, пък защо бедното дете е наказано да не може да отиде като богатите деца да се учи в по-добро училище? Но новият закон нищо не решава от тези проблеми. Напротив - с новата структура ще ги задълбочи.
- Добра идея ли е тази автономия, която се дава на всички училища да определят сами част от учебните планове? Според мен това ще увеличи и без това голямата пропаст между големите училища и тези в малките селища, които нямат шанс да намерят учители, за да предложат по-богат учебен план.
- Това е едната страна на въпроса. Другата страна е, че ние извеждаме на преден план един проблем, но вместо да го решим, отиваме в друга посока. Примерно големият проблем, за който говорим в продължение на много години, е, че с приемането на това, че средното образование ще е до ХІІ клас, ние допуснахме в този ХІІ клас едно обучение, което не отговаря на това, което бихме искали да бъде. И си затваряме очите. Няма какво да се лъжем, в много голяма степен учениците не ходят на училище в последната година. Голямата идея беше този ХІІ клас да го напълним със съдържание. Вместо това да решим, сега тръгваме да пълним и да даваме свобода на другите класове - на ІХ до ХІ клас. Вместо да решим един проблем, ние създаваме други проблеми.
С други думи, това, което трябва да направим за училището, не го виждам направено в този закон. Не виждам да е решен и въпросът с мотивацията. Ако искаме да имаме добро образование, трябва да намерим начин да мотивираме всичките субекти в системата - ученици, учители, родители и общественост.
- Това обаче става с пари.
- Тъкмо това не виждам - да се отделят пари приоритетно за образованието. По средства от БВП, вложени за средното образование, България е на последно място в Евросъюза. И това е големият проблем. Защото ако имаме наистина едно сериозно финансиране и ако знанието е наистина приоритет - нека не искаме 6%, първоначално да започнем от 4,5 до 5% да стигнем, в крайна сметка ще намерим пътищата за развиване на системата в добра посока. А ние говорим само за "оптимизация", разбирай съкращаване. С оптимизация не става, иска мисъл, и то навсякъде, и то конкретно.
- Какво бихте пожелал на колегите си от училищата за празника?
- Да посрещнат щастливо 24 май, да са живи и здрави всичките! Оптимист съм, че ще оцелеем и след тази "реформа". Все пак в нашата система има много хора, които са родени за нея и са отдадени на учениците. Това ни прави различни от останалите.