Учителят от Джулюница

Вътрешната съпротива и несъгласията с порядките, които се настаниха заради механизмите, използвани от управляващите, правят неудобен учителя от Джулюница, който е бил дори и кмет на  селото, издигнат от ГЕРБ. Низвергнат от своите, намразен заради неодобрението към лидера-премиер, учителят от Джулюница остава без работа. И той поема градинарството. Земеделието го храни. Работи в Англия през лятото няколко месеца, а тук също е в градината - сади и продава зеле, краставици, други зеленчуци. Свободен и независим... На устата му е това, което е в сърцето му. Непримиримостта към несправедливите норми и неумението да си затваря очите са причина да не го вземат на работа в училището. Не по партийна принадлежност, а по съвест...

- Назначиха пенсионери за учители поради липса на други кадри, а мен не ме вземат, защото не играя вече по гайдата на герберите, признава откровено събеседникът ми.

Току-що сме се запознали, а той открито споделя мислите си за некадърността на управниците, за сляпото подчинение, за рушветчийството, шуробаджанащината, калинките в местната и в централната власт.

- Някога имаше един министър "Десет процента". Сега 10 процента е нищожен предел. Сегашните започват от 40-50 процента, няма да се  учудите, ако ви предложат и 90 процента за тях,  останалото - за вас. Такава е днешната корумпирана практика и такива са моделите на днешния морал... Всички го виждат, но страхът да не останат без работа е причина днешната администрация да не излезе на протест. И затова в Търново на протестите сме предимно от Джулюница, Лясковец, от другите села, и най-малко от Велико Търново.

Е, как да подкрепят такъв човек като него в своите редици хората от ГЕРБ? Как да се съгласят с критиките на учителя от Джулюница, бившия кмет от ГЕРБ, който сега може да видите на протестите във Велико Търново да иска оставките на премиера и главния прокурор, на правителството.

- Нямало алтернатива, нямало кой да поеме управлението, всичко щяло да рухне при служебен кабинет, президентът бил прост летец!?

Такива са обикновените прозрения на един  учител, запазил чувството си за достойнство, отдал се на тежък земеделски труд в името на силата и възможността да бъде свободен и истински в годините на българския преход.

Добре е, че ги има и такива примери. Нищо още не е загубено, докато ги има и такива учители в българската градина и частното земеделие, които са коректив на фалшивите угоднически и уродливи  послания, отправени от земеделския министър или от случаен "предан" народен представител от ГЕРБ", от политически коментатор - ренегат, от политолози, които не могат безплатно да бъдат верни на истината. А истината е пред очите ни в последните десетина години. Но доста хора не искат да я видят или дори да я видят, си затварят широко очите за нея!