Удари го поне 100 пъти, за да стане истински
Козунакът трябва да се меси от облечена само в ефирна рокличка млада и силна девойка, докато гърбът й не стане вир вода, твърдят познавачи от село Горна Бела речка
/ брой: 91
Никой от православните християни не може да си представи Великден без традиционния козунак. Историята му започва в началото на ХIV век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия e познат като панетоне и твърди се, че се приготвя по такъв специален начин, та да издържа до 6 месеца. В Русия великденският сладкиш се нарича кулич. В Украйна му викат паска. Смята се, че в България козунакът се появява някъде около 1915-1920 г., като дотогава за празника също са месели хлябове, наричани в различни райони на страната колак, пармак или кравай. Сладкият обреден хляб всъщност символизира тялото на Исус Христос така, както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Постепенно обаче религиозният аспект на козунака губи от първоначалното си внушение и се превръща в част от хранителните навици на българите. Този вкусен тестен сладкиш вече може да се намери целогодишно в търговската мрежа. От специалното козуначено тесто се правят и други лакомства като рула и кифли. И понеже се смята, че приготвянето на козунака изобщо не е лесна работа - изисква много време, здраво месене и специални условия, повечето хора предпочитат да си купят готов. Но някои все пак залагат на домашно приготвения.
Правила съм много козунаци, като съм ползвала най-различни рецепти, споделя чаровната музикантка Йоланта Делибозова, позната и като духовита водеща на няколко кулинарни предавания. Заедно с приятеля и колегата й Ники Куманов, който е цигулар в Софийската филхармония, творците разкриха някои от тънкостите по приготвянето на традиционния за Великден сладък хляб. И го направиха не къде да е, а в живописното село Горна Бела речка, запазило автентичните традиции на предците ни, разположено на няколко километра от Вършец.
В една от стаите на сградата, където преди е било началното училище, а сега се разполага кметският наместник, музикантите споделиха най-добрите пропорции за тестото.
За една доза са необходими:
- 7 яйца;
- 420 г захар (кафявата придава по-екзотичен вкус на козунака);
- 300 мл прясно мляко;
- 80 г прясна мая;
- сок и настъргана кора от 1-2 лимона;
- 2 ванилии;
- 1/4 ч.л. сол;
- около 1250-1400 г брашно;
- 350 г мазнина (2/3 масло и 1/3 олио).
Най-напред маята се смесва със 100 мл топло мляко - не бива да е студено или прекалено горещо, за да не се пресече тестото, уточнява Ники Куманов. А Йоли не пропуска да покаже и един от нейните хитри трикове - ако се прибави 1 л. захар, маята светкавично се втечнява и не е необходимо да се бърка с вилица. Музикантката разкрива, че обича да бърка всичко с ръце. Повярвайте на пръстите и дланите си, изцапайте се хубаво и тогава ще усетите вкуса на готвенето, призовава Йоли присъстващите на правенето на козунак в "полеви условия".
След като млякото и маята се "подхранят" със захарта, трябва да се добави малко брашно. Всичко се разбърква на гладка каша с гъстотата на плътно палачинково тесто. Полученият квас се покрива с кърпа и се оставя на топло да втаса.
Докато Йоли и Ники споделят тези тънкости, местните жители и гостите на Горна Бела речка ги допълват с малки тайни, които знаят от личен опит или от бабите и дядовците им. Настроението се покачва от различни шеги и закачки, свързани с традициите по приготвянето на трапезата за Великден. Козунакът трябва да се меси от облечена само в ефирна рокличка млада и силна девойка, докато не й стане вир вода гърбът, провиква се някой от присъстващите. Е, и ние ще месим нашия с не по-малък хъс, отговаря му друг познавач на тайните по приготвянето на козунак.
Смехът и веселото настроение се редуват от въпроси и уточнения на мераклии да си направят лакомството сами, като доста хора дори си водят бележки. И чинно записват следващата препоръка на музикантите-кулинари:
Разбийте добре яйцата със захарта и към тях добавете останалото мляко, сока и кората на лимона, ванилията и солта. Сипете шупналия квас и разбъркайте добре. В голяма тава, леген или където ще месите, сипете около килограм брашно. Сега ползваме италианско, че в България почти не останаха хубави брашна, кахъри се Йоли. Но не се обезкуражава и продължава да нарежда: оформете кладенче и сипете яйчната смес вътре. Започнете да месите тестото, като постепенно прибавяте по малко от останалото брашно. Трябва да се получи меко тесто, което да не лепне по ръцете ви. Те сами ще усетят кога то е готово.
И сега пак го оставяме да втаса, нали?! - провиква се отново разбирач от публиката. Всичко знаете вие, няма с какво да ви изненадаме - усмихва се Йоли.
И след заръките да не се отваря много-много вратата на стаичката, за да не излезе топлината, осигурявана от две големи електрически печки, приготвянето на козунака продължава с пълна сила.
Стопеното масло и олио се смесват и на етапи, с непрекъснато примесване, започват да се прибавят към тестото, докато се поеме цялата мазнина. Месенето свършва, щом усетите как тестото става жилаво и започват да се получават въздушни мехури.
Обикновено правя половината доза, за да ми е по-леко на ръцете, докато меся, тъй като нямам кухненски робот или машина за хляб. Ако вие имате, може да направите целия процес в нея, като след основното омесване наливате на малки части мазнината - не пропуска да даде заръки за модернизиране на приготвянето на козунака Йоли. Тя уточни, че от това количество тесто, получено с изброените продукти, обикновено стават от 4 до 6 козунака.
Внимавайте масата ви да е достатъчно издръжлива, за да може да понесе поне 100 яки тупвания на тестото в нея, съветва Ники Куманов. И голямото блъскане започва, като в тази тежка работа на музиканта помагат доста от хората, събрали се в бившата сграда на училището в Горна Бела речка. Градусът на доброто настроение се покачва. Още повече че сега една от главните роли в процеса е отделена и на човек, който да внимава челото на месещия тестото своевременно да бъде попивано от избиващата по челата пот.
Е, разбихме тестото от тупаници, но така козунакът става най-истински, на конци, усмихнато въздъхват всички участници в създаването на най-вкусния великденски сладкиш. Омесеното тесто се поставя в голям червен леген, покрива се с кърпа и се оставя на топло да втаса за 2-3 часа...
Накрая козунакът на Йоли, Ники Куманов и цялата весела компания, направен с млякото от леля Грозда и яйца, подарени от леля Сийка, бе усукан на плитки и опечен в селската кръчма на село Горна Бела речка. Тези, които не са имали късмета да го опитат на място, имат шанса сами да си направят същия за Великден.
Светли празници и да ви е сладко!