Умничък, талантливичък, гениалничък

Просветното министерство обеща този път да въведе истинска скала за оценяване на знанията, които абитуриентите показват в държавните матури. Обеща и... се отказа. Оценяването остава такова, каквото бе в последните две години - избуташ ли 23 точки, изкарваш тройка. Тези 23 точки са равнени по средния резултат на предишните випуски. И никъде по света с тях тройка не можеш да хванеш. А МОН най-сетне бе решил да въведе критериите за обема знания и умения, които един зрелостник трябва да има при завършването на гимназия. От какво се уплаши МОН? Че ако въведе реална оценка на знания, а не стъкмистика, двойките ще станат повече и ще рипнат недоволните родители? Недоволни от какво - от това, че ще спрем да лъжем за реалното ниво на знанията на децата ни?
И какво излиза? Вместо най-сетне като хората да заковем критерии за знания, ние ковем звания - дипломиран среднист. Щото ни е по-лесно вместо да сложим летва, която да дърпа мнозинството от децата нагоре, да даваме лесен тест, да си държим масовия ученик на ниско ниво, но да изкарваме, че е умничък, талантливичък, гениалничък. Ама той не е, в това е проблемът. Когато седне на вузовската банка в първи курс, преподавателят се хваща за главата и започва да го учи наново на гимназиалния материал. След година чак се сеща, че го е приел да го прави висшист. А накрая и в университета му пишат една тройка да го избутат благополучно към обществото - умничък, талантливичък, гениалничък.  
И докога ще се лъжем така? Те ни лъжат, че учат, ние ги лъжем, че ги оценяваме. И после - умните деца изтичат през терминал 2, щото нямат адекватна среда тук. А тук... адвокатът те пита що е закон, хуманитарят не знае защо България тачи някакво си Лондонско четвероевангелие, а зъболекарят ти вади горния зъб вместо болния долен кътник.