Умните винаги са надделявали над глупостта

Петър ЦОКЕВ

Илко ИЛИЕВ е роден на 21 юли 1945 г. в  Горна Оряховица. Завършва Естрадния отдел на БДК - София (днес Музикална академия), специалност саксофон и кларинет. Участва като изпълнител и аранжор в Прегледите на джазовите оркестри в България - 1977/84 г. и джаз-фестивалите в Дрезден (1981, 1984), Прага (1985) и Париж (1986). Член е на The European Jazz Community (Peter von Bartkowski Edition, Germany).
През 80-те години записва свои песни и аранжименти в БНР и "Балкантон". Автор на музика за куклените театри във Варна и Габрово, както и на два аудио компактдиска: "Очакване" - 2002 г. и By Ilko - 2004 г. Автор е на книгите "Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика" (1996) и "Тъга по слънчева вода" (2005), публицистика.
През 1998 г. написва "Българска сюита за струнен оркестър и кларинет". "Фантазия за пиано и струнни инструменти"  е неговата най-нова творба (2008). Написана е под влияние на теоретични разработки от книгата на Христо Питев "Композиция със свободни елементи и форма", както и от личните им контакти.
От 2007 г. до 2009 г. дирижира новогодишните спектакли на италианския цирк MEDRANO. Свири на среща с папата в Рим. През май 2010 г. получава "Златна лира" на СБМТД - София за високи художествено-творчески постижения.


- През 60-те години в Габрово вие сте единственият ученик, включен наравно с професионалистите в първия щатен естраден оркестър на града, който днес се споменава като легенда. Още тогава ли се оформи окончателното ви решение да следвате в Музикалната академия?
- Всъщност годината беше 1964-a. Бяхме поканени от "големите", заедно с Христо Василев - тромпет, като млади и перспективни музиканти от ученическия ни оркестър, с който само няколко месеца по-късно през май с.г. взехме първо място в проведения тогава Републикански фестивал на средношколската и студентската младеж в София. Бяхме абсолвенти и вече участвахме в щатния оркестър "КО". Но решението да следваме в Музикалната академия (по това време Българска държавна консерватория) дойде по-късно.
- Вече половин век присъствате в музикалния живот на Габрово и на страната като джаз и попизпълнител, но никога не сте се задоволявали само с това. Оттогава до днес сте били организатор и ръководител на ученически естраден оркестър, "Оркестър Севлиево", на частен оркестър от бигбендов тип "В15+", солист на "Суинг дикси бенд - Габрово" и "Биг-бенд - Варна"; автор на музика за куклено-театрални представления и на няколко книги. Изглежда, че само на сцената ви е тясно и следвате творческата си природа?
- Да, освен това се изявявах и като аранжор - много вълнуващо занимание според мен. Създадох и два компактдиска с преобладаващо авторска музика. А творческата природа е нещо, което идва на човек отвътре и той може да я прояви по много начини. Стига да поиска и да е подготвен!...
- Още като един от най-младите участници в габровския естраден оркестър "КО" вие изнасяте концерти с професионалисти като Коста Цонев, Грета Ганчева и Йорданка Христова, тогава изгряваща музикална звезда. По-късно участвате в сборен софийски биг бенд - с талантливи джаз изпълнители като Йълдъз Ибрахимова и Васил Петров. През 80-те години защитавате престижа на българското изкуство с участието си в XI-я международен диксиленд фестивал в Дрезден, в Салона на традиционалния джаз в Прага, в Jazz Band Ball в Париж и т.н. Кои от тези формации и творци са изиграли стимулираща роля за изграждането ви като съвременен музикант?
- Вниманието и интересът ми е бил насочен към всеки, чиято музика ми харесва и от когото съм могъл да науча нещо. Но практиката ми в Габрово бе най-голяма. "Съвременен музикант" обаче е спорно понятие. Не най-стойностното в изкуството е най-модерно. Често "съвременното" може да се окаже и добре позабравено старо.
- Вашият "Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика" (1996) е ценно енциклопедично издание на български език, в което са систематизирани всекидневно употребявани понятия в различните стилове и жанрове. В онези бедни години появата му на книжовния пазар не беше ли риск за вас?
- Чрез този справочник исках да бъда полезен с опита си на по-младите колеги. Все още английската терминология в музиката не се знае добре у нас. За разлика от разговорния език например. В музиката традиционен за Европа е италианският език. Но съвремието налага и други изисквания... А след като човек има желание да си плаща за своите мераци, рискът остава на заден план.
- А допускахте ли тогава, че вашият "Справочник на английската терминология..." ще има такъв успех, че ще присъства и във фондовете на такива авторитетни книгохранилища като Конгресната библиотека във Вашингтон, Ню Йоркската публична библиотека и Лондонската кралска библиотека?
- Моят справочник бе избран от Националната библиотека да бъде пратен на тези три места по линия на международния книгообмен. Нямах и най-малка представа, че такова нещо може да се случи. Бях много изненадан и горд. Дано книгата да изпълни предназначението си.
- Пълноценната ви принадлежност към пулсиращия културен живот и вашите разнообразни творчески интереси ви предизвикаха да нагазите и във водите на публицистиката и есеистиката - да напишете книгата си "Тъга по слънчева вода" (2006), а успоредно с нея и автобиографичната повест "Шантави истории", която все още очаква своя спонсор. Как гледате на тези свои изяви?
- С тъга, защото съм бил по-млад. И с вълнение - заради това, което съм написал. Там има неща, на които се учудвам как са ми хрумнали, колко точно са казани. Струва ми се, че сега не бих могъл да се изразя по-добре или поне по същия начин.
- В оригинално издание, посветено на американския и европейски джаз, немският автор Петер фон Бартковски е отделил място и на българския в периода 1944 до 1999 г., а Габрово отбелязва с няколко имена, между които е и вашето. Ласкае ли ви това?
- О, това е страхотно признание! И за изброените личности, и за усилията на целия   тогавашен оркестър да достигне европейско равнище. Според мен има изпуснати имена и на други заслужили габровски музиканти.
- Габровският диригент, композитор и музиковед Христо Питев преди две години издаде книгата "До Питагор и напред" с нова теория и практическа система за организация на тоновете, която стъписа доста авторитети и ги накара да я приемат с консервативно високомерие. Но вас лично тя ви вдъхнови да експериментирате и напишете след него своята "Фантазия за пиано и струнни инструменти", изпълнена в края на 2011г. от Габровския камерен оркестър. Какво ви подтикна към написването на тази творба? 
- Подтикна ме желанието да проверя на практика тази теория. Периодичните ми срещи с Христо Питев и компетентните отговори, които даваше на моите въпроси, ме заинтригуваха. В мен остана онова любопитство, съпътствало човека от край време - да влезе в девствената пустош и да открие какво има там. Бях стигнал точката, откъдето едно такова пътешествие не изглеждаше вече невъзможно. След това се увлякох.
- Какъв е най-важният урок за вас като човек и творец, който животът през 90-те години и началото на XXI век принуди да работи в Италия?
- Че светът е многообразен. Възможностите за просперитет - големи, но отговорността е само твоя. И че "камъкът тежи на мястото си". Бедата е, че въпреки отворените граници нашенецът предпочете да остане вътре в себе си в "долината на глинените гърнета". Само икономическата принуда можа да го накара да се размърда и потърси материалното в чужбина. Въпросът е кога ще се разкрепости духовно!
- Коя е най-голямата ви духовна тревога днес и коя - най-силната ви опора, утеха и надежда?
- Тревогата за скъсаните връзки между поколенията - слаба възможност за обмен на опит; липсата на духовни ценности или изместването им встрани. Оттам изкуствено създадени псевдоценности! Нихилизмът? Опората е в надеждата, че през каквито и катаклизми да е преминавало човечеството, винаги умните са надделявали над глупостта, а знанието - над посредствеността. Вярата, че утрешният ден ще е по-красив от днешния. Че "светът е оцелял - защото се е смял"!