Управленчески разходи "гълтат" 782 лв. на секунда

Вярно е, че от скъпите горива много хора са потърпевши. За последните 10 месеца са фалирали 800 превозвачески фирми. Милиони се ограничават дори в разходите си за храна, за да могат да наливат бензин и дизел в колите си. Българинът е опиянен от възможността, за 4-5 хил. лв. да си купи автомобил втора, трета и т. н. употреба, с който да препуска по улиците и пътищата. Той не си прави сметката, че ако ползва обществен транспорт, това ще му струва поне 3 пъти по-евтино и ще се придвижва по-бързо. С метрото 20 км се изминават за 15 мин. и това струва 1 лв., докато с личния автомобил в най-добрия случай става за 40 мин., а за гориво се харчат около 3,50 лв. Като се включи цената на автомобила, амортизация, застраховки, данъци и винетки, сумата стига до над 5 лв. Освен това автомобилът се нуждае от ремонти, смяна на гумите и други аксесоари. Ние

в никакъв случай не можем да се сравняваме със САЩ

Там бензинът струва 60 цента (към 78 ст.), защото американците добиват 70% от необходимия им петрол, а другото внасят от концесии. Там в 80% от градовете няма обществен транспорт и така се стимулира покупката на автомобили, които въпреки засилената конкуренция са 78% американско производство. Така се осъществява трудова заетост и се поддържа потреблението на равнище, чрез което се осъществява необходимият оборот на парични средства. Ако все пак той се окаже недостатъчен, в даден момент Федералният резерв пуска в емисия нови банкноти. Така наскоро бяха отпечатани 800 млрд. долара, които правителството наля като поръчки в различни отрасли, като традиционно най-голяма част от тях отидоха във военната промишленост. Това позволи частично да се изпълни поръчката на президента Обама, който беше поставил задача на министрите, до края на март да се открият 1,700 млн. нови работни места.

У нас нищо подобно не може да се случи

Ние не произвеждаме петрол и не правим автомобили. Тъй като сме във валутен борд, не можем да отпечатаме и 1 лв. без покритие от валутния резерв. В същото време обаче сегашното правителство има амбициозни магистрални програми, реализицията на които възлиза на милиарди левове. Твърденията, че те се финансират от еврофондовете, са безпочвени. Няма реално доказано дори едно евро, което да е постъпило за тази цел. Всички изразходвани пари са за сметка на държавния бюджет. За строителството на магистрала "Люлин" са похарчени 1,680 млрд. лв., изплатени на турска фирма, въпреки че не си е изпълнила задължението за възстановяване на пътища и рекултивация на земи за 700 млн. лв. При това на българските работници е плащала по 400-500 лв. заплата, а на турските - по 2000 лв. Същото прави и испанската фирма, която строи Дунав мост 2.
Но най-важното, за което трябва да протестираме, са ниските доходи. Не е вярно, че цената на труда се определя само от търсенето и предлагането. Във всяка западноевропейска страна, а така също САЩ, Канада, Нова Зеландия и много други, законодателният орган е определил минимална почасова ставка за най-нискоквалифцирани работници. В обявената за фалирала Ирландия, поради което тя е намалена с 11%, сега е 7,1 евро. В България, която от министър Дянков се провъзгласява за финансово стабилна, тя е 0,7 евро. Поради това ирландецът за 1 работен час може да си купи 7 л бензин, а българинът - половин.
Ето защо

основният протест трябва да е срещу ниските доходи

Минималната часова ставка у нас трябва да бъде 10 лв. Тогава никой няма да протестира защо бензинът струва 2,60 лв.
Но ще останат основания за протест и в други направления. Според мен, на първо място трябва да се протестира срещу разпадналата се система на здравеопазване. Хората мрат като мухи поради липсата на квалифицирана лекарска помощ, апаратура и лекарства. Има смъртни случаи дори при операция на сливици, апендикс и кила. Поради немара и неправилно поставена диагноза лечението протича в грешна посока и често води до трагични последици. Лекуването на обикновено грипно заболяване струва минимум 16-18 лв., а за по-сложни операции са необходими консумативи, за които болният е принуден да плати и над 10 хил. лв. В България по линията на здравното осигуряване се поемат до 35% от разходите за лечение, докато за ЕС те са средно 68%, а в някои страни достигат и до 85%. В САЩ при повикване на Бърза помощ линейката пристига най-много за 6-8 мин., докато у нас това може да продължи и с часове. Така

всеки четвърти умира от инфаркт

защото не му е оказана своевременна помощ. Така че този проблем е несъмнено по-важен, отколкото цените на течните горива.
Но не е само той. Няма нищо трагично в това, че някой няма да има възможност да кара личния си автомобил. Колкото по-малко коли са в движение, толкова по-малко ще бъде замърсяването на въздуха, по-нормален ще бъде трафикът по улиците и пътищата, по-малко ще бъдат произшествията, при които гинат и се осакатяват хора. В Лондон 90% от гражданите ползват обществен транспорт, докато в София те са 55%, а от тях 78% са пенсионери. Иначе всеки, който има някакъв що-годе приличен доход, си купува някаква бричка и я подкарва по улиците и пътищата. При това в 82% от случаите пътува сам в колата. Така и 2 лв. да струва бензинът или дизелът, пак ще му е скъпо. В същото време си е изключил парното, защото за него трябва да плаща по 120 лв. на месец. Само че това е символичен протест.
Хората обаче не могат да живеят без вода и затова чинно си плащат сметките. Но те трябва да протестират срещу високите цени за доставките. Няма реално основание за 20 г. тя да се е повишила 90 пъти или с 9000%, а концесионерите искат да става още по-скъпа. Същото се отнася и за тока, синьото гориво, топлата вода. Подобно е положението за мобилен и стационарен телефон и интернет. У нас цените за тяхното ползване са най-високи не само в ЕС, но и в сравнение със Сърбия, Македония, Хърватия. България е превърната в нещо като Камбоджа по времето на управлението на червените кхмери, когато там се провеждаха

експерименти за възможностите за оцеляване

на населението при най-драстични условия.
Така че има още много направления, по които трябва да се протестира, за да не се стигне до положение, при което ще започнат да ни изтребват и физически, защото поне засега това е само във финансово отношение. Необходимо е да се създадат структури за граждански контрол върху качеството на хранителните продукти. Защото хлябът мухлясва на втория ден, след като е купен, сиренето и от 6 лв. има вкус на извара, вече не се произвежда истински кашкавал, а колбасите се правят от соя, сланина и карантия. Въпреки това цената на тези продукти е както в Германия и Австрия, където те се произвеждат от мляко и месо. Ние трябва да се изправим на сериозен протест срещу произволното определяне на цените на стоките от търговците, което в никакъв случай не е пазарно, а е спекулативно. Наскоро разбрах, че от рибарниците пъстървата се изкупува за 3,80-3,90 лв. за кг, а в магазините се продава по 9 лв. Подобно е положението и с тока. Себестойността на 1 квтч от АЕЦ "Козлодуй" е 3,9 ст., от ВЕЦ-овете - 4,3 ст., от ТЕЦ-овете - 6,1 ст. Като се има предвид, че 65% от електроенергията се произвежда от АЕЦ, как се стига до положение потребителят да я плаща по 18 ст.?
Ние трябва да протестираме срещу това, че

над 60-хиляден полицейски апарат

не може да се справи с пласьорите на наркотици за децата ни. Ние трябва категорично да изявим своето недоволство, че няма места в детските градини и ясли. Трябва да отправим питане защо се строят магистрали, а другите пътища и улиците са в окаяно състояние. Защо дори в София и други големи градове в някои квартали няма канализация, градски транспорт и дори улици, а се плащат данъци.
Не трябва да се забравя, че членството ни в ЕС струва на всеки българин (от пеленаче до човек на преклонна възраст) по 50 евро, а на получаващите доходи - по 140 евро. На пръв поглед нищо пари, но ако с тях се дадат коледни добавки на пенсионерите, те ще получат по 120 лв., което не се е случвало от 2 г., а няма да стане и през следващите. В същото време се харчат по 782 лв. на секунда за управленчески разходи или по около 78 хил. лв. на ден. Но това е при положение, че се осъществява рутинна дейност. А ако председателката на НС вдигне правителствения самолет да полети до Израел, разходът само за един час се увеличава с 18 хил. лв. Дори и да не летят, двата правителствени самолета струват на данъкоплатците 85 млн. лв. годишно.

Командировъчните на министрите са средно по 662 лв. на ден

което се равнява на 4,5 минимални месечни пенсии и на 2,5 заплати.
За съжаление съществува практиката, че разходната част на бюджета се определя от парламента или всъщност от мнозинството в него. Значи или по съвест, или по сметка, то решава за какво ще се използват. Оказва се обаче, че сметката определено надделява над съвестта. У нас няма политик, който като кмета на Ню Йорк да е обявил, че ще работи за символична заплата от 1 долар на месец, не ползва служебен автомобил и плаща от джоба си всички представителни разходи. Чак на такава саможертва ние изобщо не можем да се надяваме, затова следва да има широк обществен контрол върху разходите на управляващите.
По принцип е добре,че хората се самоорганизират за протести. Засега обаче това е само едно хлъзгане по повърхността на истинските проблеми.