Управлението на ГЕРБ - лавина от скандали и оставки

Преди близо десет години, когато дойде на власт първото правителство на ГЕРБ, Бойко Борисов не спираше да ни облъчва с мантрата колко корумпирана е била Тройната коалиция. По правило лидерът на ГЕРБ и обкръжението му щедро използваха в предизборните си кампании антикорупционната реторика, но за десетилетие те доказаха, че ако има някаква последователност в тяхното управление, то това са именно корупционните скандали и доказаната некомпетентност. Затова съвсем логично министерските оставки се превърнаха в нещо като лавина. Едва ли вече някой си спомня, че първата министерска глава, паднала през годините на властване на ГЕРБ, бе на злополучната външна министърка в първото правителство на Борисов, Румяна Желева. Тя бе номинирана за еврокомисар и остана в историята с тоталната си некомпетентност и пълния провал при изслушването й в Европарламента през януари 2010 г. Тогава на нейно място се появи Кристалина Георгиева, а Желева изчезна от политическата сцена. Георгиева, от своя страна, след като подля вода на Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН, предаде чорбаджията си. Преждевременно сдаде поста на еврокомисар и зае висока позиция в Световната банка.

Слуга на много господари

В коридорите на външно министерство се появи Николай Младенов, който преди това за няколко месеца бе военен министър. И този политически хамелеон явно добре бе сменил политическия цвят, като се знае, че преди да пристане на ГЕРБ, бе дясната ръка на Надежда Михайлова в СДС. Той прокара идеята за посланици да не бъдат изпращани бивши сътрудници на разузнаването. В служебния архив на Първо главно управление обаче тогавашният критик и сегашна звезда на ГЕРБ Антон Тодоров откри заповед на Първо главно управление-ДС, според която бащата на Николай Младенов е бил щатен негов служител. На 18 март Аню Ангелов стана военен министър, а изгряващата звезда Томислав Дончев бе назначен за министър, отговарящ за управлението на средствата от Европейския съюз. 

Кръстовище

Месец по-късно независимата, неизвестната и трудно управляемата проф. Анна-Мария Борисова стана министър на здравеопазването, след като Божидар Нанев бе отстранен от поста. По правило това стана след поредния скандал - за нагласени обществени поръчки за лекарства и прахосването на обществени пари. По признанията на премиера Борисов, той намерил Борисова край Велико Търново на разклона за София. Борисова не можа да издържи и половин година. На 29 септември подаде оставка и на следващия ден на поста бе назначен уж независимият шеф на лекарския съюз Стефан Константинов. Той обаче бе критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. На мястото на Константинов застана Десислава Атанасова - едно от остриетата на ГЕРБ. Юристката, завършила право в Русе, явно е дялан камък, след като сега се спряга за шеф на парламентарната правна комисия на мястото на Данаил Кирилов, назначен за министър на правосъдието. В навечерието на Коледа оставка тогава подаде и министърът за българите в чужбина  Божидар Димитров. Парламентът го освободи от поста на 4 февруари 2011 г., а негов заместник не бе назначен. Причината за напускането на Димитров бе появилата се информация, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност.

Без видими основания на 18 май 2011 г. Александър Цветков подаде оставка като министър на транспорта и на следващия ден на поста бе назначен заместникът му Ивайло Московски. На 21 март 2012 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков бе уволнен директно от Бойко Борисов заради проваления икономически форум в Дубай. Вместо да е на форума, видях го да се пече на плажа, каза тогава премиерът. Сега Трайков е обвиняем за продажбата на миноритарните дялове от електроразпределителните дружества заедно с колегата си, ексфинансовия министър Симеон Дянков. На мястото на Трайков бе сложен Делян Добрев. Той обаче се оказа в центъра на скандала за роднинските назначения в община Хасково, а сега и набиращия още сила "Апартаментгейт".     

Министър за две седмици

В края на януари 2013 г. премиерът Борисов поиска оставка от просветния министър Сергей Игнатов заради скандалите около парите във фонд "Научни изследвания" (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда). На 6 февруари 2013 г. председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието, младежта и науката. Неговото министерстване продължи две седмици. На 20 февруари 2013 г. правителството подаде оставка след масовите протести заради поскъпването на горивата. На 25 февруари президентът Росен Плевнелиев връчи мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който бе върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март мандатът бе върнат и от ДПС. На 13 март  президентът назначи служебно правителство, с премиер Марин Райков. Не трябва да се забравя и фактът, че избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община стана, след като бе освободена от поста министър на образованието, младежта и науката, като тогава мястото зае Сергей Игнатов. По-късно Лиляна Павлова стана регионален министър на мястото на Росен Плевнелиев, който пък бе избран за президент.

Второто правителство на Бойко Борисов бе избрано от 43-ото Народно събрание на 7 ноември 2014 г. То бе компромис между принципно несъвместими политически формации като АБВ и Реформаторския блок. Първият, който падна, бе министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Тогава стана ясно, че Борисов го е жертвал заради протежета на ДПС. Оказа се, че Вучков напуска след безпрецедентен скандал по време на заседание на Министерския съвет. Ябълката на раздора станаха главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефовете на ДАНС и Държавната агенция "Технически операции" Владимир Писанчев и Цветан Китов. Вучков обяви, че ще предложи нов главен секретар, както изисква промененият Закон за МВР, и ще поиска да започне процедура за избор на нови шефове на ДАНС и ДАТО. Борисов обаче намекна, че плановете на министъра няма да се реализират.

Хем партньор, хем опозиция

В навечерието на Коледа през 2015 г. министърът на правосъдието Христо Иванов обяви оставката си от парламентарната трибуна, след като всички партии с изключение на част от Реформаторския блок бламираха предложената от него съдебна реформа и гласуваха конституционни промени, утвърждаващи "върховенство на главния прокурор". Веднага след това лидерът на "Демократи за силна България" и съпредседател на РБ Радан Кънев съобщи, че минава в опозиция на правителството, въпреки че неговата партия имаше представители в кабинета.

След Веселин Вучков, Христо Иванов стана вторият министър, който си тръгна заради липса на подкрепа за предложени от него реформи. На негово място бе избрана Екатерина Захариева. Няма и два месеца след това Борисов уволни и министъра на образованието Тодор Танев, също от квотата на т.нар. Реформаторски блок. "Заради системно появяващите се проблеми в министерството и сектора, смятам, че ресорът трябва да бъде поет от друг", писа тогава пресцентърът на МС от името на премиера. Мястото бе заето от готовата за всякакви лупинги и длъжности Меглена Кунева. През май 2016 г., след решението на АБВ да оттегли подкрепата си за ГЕРБ представителят на партията в правителството Ивайло Калфин напусна постовете на вицепремиер и на социален министър. Неговия стол зае Зорница Русинова. 

Катастрофата

В края на октомври 2017 г. пръв от третия кабинет на Борисов си тръгна здравният министър Николай Петров. Това стана след журналистическо разследване, според което Петров като началник на ВМА е възлагал обществени поръчки на мъжа, с който дъщеря му живее. Тогава министър на здравеопазването стана финансистът Кирил Ананиев. На 25 август 2018 г. автобус катастрофира на пътя Своге-София при разклона за село Лесковдол. До 8 октомври 2018 г. жертвите на катастрофата стигнаха 20, включително починалите в болницата. Основната причина се оказа лошо ремонтираният път. След произшествието трима министри - на регионалното развитие Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев, подадоха оставки. Техните места бяха заети съответно от Петя Аврамова, Росен Желязков и Младен Маринов. Последна засега червен картон от кабинета миналия месец получи правосъдният министър Цецка Цачева заради "Апартаментгейт". Преди нея през ноември под обществен натиск бе освободен и вицепремиерът Валери Симеонов. Това стана, след като той обиди протестиращите майки на деца с увреждания и ги нарече кресливи жени на уж болни деца. За овакантения пост парламентът избра съпартийката на Симеонов Марияна Николова. Няма да бъде истина, ако се каже, че през последните десет години само изпълнителната власт се е тресяла от скандали.