14 Юли 2020вторник22:15 ч.

Управленско мислене

Подръпването насам-натам на кризисно окъсялата бюджетна черга ражда единствено проблеми

/ брой: 235

автор:Чавдар Николов

visibility 1290

Времето, в което понастоящем живее България, вероятно ще бъде изнесено в скоби от бъдещите историци, ако не за друго, то поне като епоха на блуждаене при липса на състоятелни управленско-политически визии.
"Най-ниските данъци в Европа", с които официално решихме да се гордеем, доказано са гаранция, че държавата ни ще се напълни с мошеници от всякакъв тип. Шансовете за привличане на креативни инвестиции са къде-къде по-големи, ако предлагахме високо квалифицирана работна сила и добре уредена инфраструктура. Ако сляпо вярваме на тукашните телевизионни неолибералчета, то примерно Щатите, Германия и Швеция с тяхното стръмно прогресивно облагане на доходите трябваше отдавна да са умрели от глад.
Благодарение на широкото разпространение на несъстоятелни възгледи от гореописания характер местният бизнес придоби и вкорени за двадесет години доста порочни навици. Един от тях е противозаконното "въздържане" от плащането на данъци и осигуровки, което именно служи публично успешно перманентно да бъде аргументирана абсолютната необходимост от тяхното намаляване. Въпросното явление, придобило системно последователен характер, е много опасно, защото дълговременно препятства формирането на социално и национално отговорен мироглед сред деловите среди. Българският екстремно вулгаризиран вариант на пазарния фундаментализъм перманентно въздейства ерозиращо и разрушително върху обществения морал, правовия ред, социалните структури, наличието и защитата на националните идеали, националната идентичност и националната сплотеност.
Макар и, естествено, в съответен по-малък мащаб въпросната откровена

липса на състоятелна визия

намира своето място също в държавния бюджет за 2011 г. В концептуално отношение последният се явява своебразен конгломератен резултат от гениалната популистка интуиция на премира и идеологическата схематична закостенялост на министър Дянков.
Генерал Бойко Борисов в един щастлив момент прозря неизбежността на бюджетен дефицит в условията на всеобхватната финансово-стопанска криза. Нескромно се надявам за това да са му помогнали многобройните писания на сериозните наши макроикономисти. Възгледът, изразен от премиера, "бюджетен дефицит, предназначен за инфраструктура", беше напълно правилен. В трактовката на министър Данков, въплътена в новия бюджет на страната ни обаче, бюджетният дефицит, както мнозина забелязаха, е безадресен и така не е в състояние да породи мултипликационни ефекти по отношение на вътрешния продукт и заетостта. Явно на "счетоводителя, пратен ни от Световната банка", нещата с антицикличната роля на бюджетния дефицит са му доста мътни, той си владее главно схемата "уравновесен бюджет като върховен национален приоритет" и нищо в добавка.
Най-после правителството стигна до очебийния извод и заяви, че догодина ще бъде емитиран държавен заем. Което собствено подсказвахме още на правителството на Сергей Станишев, но това е отделен тежък въпрос. Но и в контекста на планирания заем понастоящем също се очертава съществена неяснота. Преценявало се все още дали заемът да бъде външен или вътрешен. Да се запитаме как макроикономически ще противостоим на недостига на финансов ресурс в държавата ни чрез евентуален вътрешен заем. И отговорът е - никак. Вътрешният заем единствено може да вдигне още лихвите, защото обективно се явява конкурент на пазара на депозити и по този начин да влоши допълнително ситуацията. Колкото и да сме закъснели, защото междувременно рискът на региона ни нарасна, трябва да търсим външен еврозаем. Като същевременно задължително проведем разговори с МВФ, за да си гарантираме валутния борд със средства по линия на т.нар. "нови улеснения".
Повишаването на осигурителните вноски с 2 пункта, каквото и да твърдят управляващите, се явява признание и

корекция на съществената грешка

която бе направена в бюджета за 2010 г., където те необмислено бяха снижени. Финансирането на възникналата "дупка" в условията на криза болезнено се отрази и на здравеопазването, и на образованието. Просто чергата е много окъсяла и всяко нейно подръпване в една или друга посока ражда проблеми вместо да ги реши. А и генерално погледнато, идеята за доминиращото дофинансиране на социалното осигуряване от данъчния котел е порочна, защото влиза в дисонанс с такъв базов принцип на публичните финанси, какъвто е самофинансирането на публичните осигурителни институции.
Обратен ход обаче не видяхме при акциза върху тютюневите изделия. Напротив, там нелепиците се задълбочават по пътя на повишаването на акциза върху рязания тютюн. Така пушачите у нас в много по-голяма степен от досегашната ще се обърнат към пазара на контрабандата. "Полицай пред всяка будка" не е възможна реалност, но е показателно като равнище на управленско мислене, изобщо съвсем неутешителна родна картинка.
Деветпроцентната единна ставка за туризма може да даде някакъв стимулиращ икономиката ефект по линия на предлагането и резултантно съответно на търсенето. Още по-добре би било да се пристъпи към диференцирането на ДДС поне за лекарствата и хляба, но такива замисли на правителството няма. Пък и накърняването на наличното главенстване на ДДС автоматично довежда до еретични за управниците идеи за отмяна на постсъветския плосък данък и за въвеждането на прогресивно облагане на личните доходи по европейски образец.
Нереално предвидените 3,6% растеж за догодина като че ли най-малко плашат. Бюджетните разходи, както показва опитът, лесно могат чрез една актуализация да бъдат сведени до ниво някъде около настоящата мизерия. Пък и със заложената неизбежна инфлация, при декларирано замразени пенсии и доходи от заплати, на всички е ясно, къде отива догодина и без това скромното ни благосъстояние.
Едва ли категорично би могъл да бъде опроверган песимистичният възглед, че не трябва да се очаква нещо по-различно в едно интелектуално и икономически тежко увредено общество, където не случайно всяко национално отговорно и прагматично мнение се явява поредният "глас в пустиня". Но пък, ако решим въпросния възглед да го споделим напълно, какъв би бил тогава смисълът да се пишат статии, с които да се оспорват официалните идеологически и всякакви заблуди. Да не би само в невизионерската народна поговорка "Залудо работи..."?

 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 350

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2245

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ