25 Май 2026понеделник22:40 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Усмивки от народната памет

/ брой: 64

автор:Велин Георгиев

visibility 3507

Макар съставителят на "Бисери от Брацигово" Владимир Батаклиев да ме предупреждава да чета това народно творчество, "когато ти е много тъжно и чоглаво", аз изчетох сборника наведнъж. Владо е заел особено място в паметта ми и ще го нарека с точно това, което е в мисълта ми: Владо Батаклиев - брациговската култура. То е достатъчно...
Той и на корицата на това луксозно томче, издание на брациговското издателство "Зеница - НДА", е подчертал в обръщението си към читателя да чете на порции, не като роман, защото тук няма сюжетна линия, героят е все оня наш брациговец зевзек, жаден за живот и винаги майтапчия... дай томчето на деца и внуци...
Ето вече се разбира що за книга ми е изпратил моят чудесен приятел - брациговският културмертек Владо Батаклиев, който си е сътворил траен, вековечен паметник сред своите съграждани дори и с тези "Бисери от Брацигово", защото знам, че той самият е бисер...
Хващам се за един след 101-ва страница, на който попадам неизбирателно...
"Някога войни много, и то една след друга. Мъжете - кът, вдовици - бол. И не на всяка може да излезе късметът, за да повтори. Но ето един ден абсазън овдовял бай Филип - мъж заможен, запазен, с други думи, не за изпускане. Той имал комшийка - Цилка, която също била вдовица - жена работлива, милостива, готова за "жертви".
Изпратили покойната с "Упокой, Господи", после раздали и четирийсет дни, но Цилка - сън я не хваща. И една нощ, по късна доба, без всякакъв "нишан", става и право у Фильо. Мандалото на портата не е залостено, тя знае; на горния кат, дето спи сайбията - няма ключ, няма дявол. Влиза тихо, поляга кротко в края на широкия нар до похъркващия мъж и така осъмнала.
На сутринта, когато се надига вдовецът, гледа, пули се и не вярва на очите си - до него жена, комшийката Цилка. И преди да проумее още станалото, тя му се усмихнала и рекла: "Честита ти, Филипе, съпруга!", а после свенливо закрила влажните си очи."
Бъди честит и ти, читателю.
Какъв капитал е народната памет!
Книгата ще бъде представена в "Старинният файтон" на патерица за деня на шегата - на 3 април от 18 ч. Рецитал по нея ще направи актрисата Богдана Вульпе.
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ