Успешен гастрол

През последните години Пазарджишкият театър наистина се превърна в жива, интересна и привлекателна творческа точка, съсредоточаваща интересни сценични търсения, стойностна драматургия, добри актьори и режисьори. Сегашната "порция" добър театър от Пазарджик съдържа многократно отличаваното представление на Десислава Шпатова "Изкуството да смиташ боклука под килима" по Ингмар Бергман, класическата комедия на Гогол "Женитба", постановка на Гаро Ашикян, и два от най-новите спектакли на театъра - куклената пиеса на Константин Илиев "Цар Шушумига", поставена от Катя Петрова, и "Самоубиецът" от Николай Ердман, постановка на Десислава Шпатова.

Сцена от "Изкуството да смиташ боклука под килима" по Ингмар Бергман

Оригинален и интелектуално въздействащ е спектакълът на Катя Петрова по поставената за първи път у нас пиеса "Цар Шушумига". Макар и да е написана преди 42 години, специално за дебюта на режисьора Любен Гройс в Централния куклен театър, но така и не стигнала до сцената, сега пиесата звучи (уви!) удивително съвременно и актуално. Малката Ирина попада в пещера, водеща към Долната земя, където се намира някакво странно българско царство, управлявано от слепия и глупав цар Шушумига. Царят-шут не знае значението на думите и когато някой изрече пред него непозната дума, моментално бива обезглавен. В царството цари страх от Зелената змия, която вижда всичко, от отровната Черна пчела и най-вече от силния византийски враг. В тази черна тъмница, където само на един висок хълм се процежда лъч светлина, всички знаят истината - че нито змията, нито пчелата съществуват, а византийци отдавна няма, но всички си мълчат. От страх ли, от малодушие ли...
Спектакълът на Катя Петрова, съчетаващ впечатляваща визия, наситеност и плътност на внушенията и интересни решения, предизвиква и усмивка, и ироничен поглед към съвременността, и една особена веселост-тъга. Визуалното решение на художничката Рин Ямамура - черно-бели плоски, но изключително подвижни и изразителни кукли, изчистена от подробности сценография и костюми, белязани от един само детайл, майсторски съчетава източни и български традиции и най-вече "играе" в полза на цялото. Десетимата актьори, сред които се отличават Добрин Досев (цар Шушумига), Захаринка Терзиева (Ирина), Диана Досева (Черната пчела), Ирина Андреева (Макът) и Гроздан Даскалов (Балкан), правят един действен и много съвременен спектакъл.
Голяма смелост е нужна, за да се обърнеш тук и сега към абсурдната пиеса на Николай Ердман "Самоубиецът". Постановката на Десислава Шпатова, без да пренебрегва сатиричния елемент, залегнал в тази фантасмагория на съветска тема, предлага неочаквано жизнерадостен, с много музика и песни спектакъл. Написана през 1928 г., пиесата разказва историята за съветския гражданин Подсекалников, който след свада с жена си намира живота за безсмислен и решава да се самоубие. За намерението му се разчува и мнозина искат да извлекат полза от такъв ефектен жест: попрецъфтяла дама го уговаря да остави писмо, че се е самоубил заради нея, за да се прочуе като фатална жена; псевдоинтелектуалец настоява в предсмъртното писмо да пише, че самоубийството е станало заради лошото отношение на властта към интелигенцията; развълнуван свещеник иска да е заради религията, а един писател настоява в писмото да пише, че е в името на изкуството. А самият Подсекалников се оказва далеч от мисълта да се реши на такава постъпка и в крайна сметка се отказва да се самоубие, което довежда до абсурдно-комични обрати в действието.
През 30-те години К.С.Станиславски мечтае да постави "Самоубиецът" и възторжено възклицава по време на четенето на пиесата, че авторът е гений. Но очевидно пиеса, в която един от героите казва: "В днешно време, гражданино Подсекалников, това, което може да си помисли един жив човек, може да бъде изречено само от един мъртвец", не може да бъде поставена на сцена. И така, макар че през 1941 г. авторът е удостоен със Сталинска награда като сценарист на филма "Волга-Волга", пиесата му "Самоубиецът" вижда сцена едва през 1970 г., и то в Швеция.
В спектакъла на пазарджишката трупа актьорите Добрин Досев, Ирина Андреева, Росица Александрова, Мира Янева, Христо Бонин, Гроздан Даскалов, Йоанна Микова, Тодор Кайков, Веселин Мишев, Станислав Русев, Диана Досева и Ива Огнянова са "забъркани" във водовъртежа на абсурдни факти и герои, които очертават специфичната стилистика на представлението.