Устойчиво земеделие без напояване няма

Проф. Иван ВЪРЛЕВ

Това лято беше твърде дъждовно, но за решаването на проблемите на напояването е меродавен не климатът през дадена година, а измененията му през изтеклите 25-30 години. Тези данни категорично сочат, че при съвременния климат пораженията на сушите у нас са огромни и че устойчиво земеделие без напояване не може да има.
Дълготрайният характер на мелиоарациите налага дискусиите, свързани със сушите, да стават през есента и зимата.
Банална истина е, че напояването на земеделските култури у нас е в дълбока криза. Вече две десетилетия се напояват не повече от 350 хил.декара, който са под 5% от изградените и годни напоителни системи. И през този дълъг период нито една институция не се почувства отговорна за това, че от територията на страната изтичат безполезно над 4 милиарда куб.м вода. За съхранение и регулиране на тази огромна маса държавата, т.е. гражданите й са изградили над 170 големи и над 2000 малки язовира. Стойността на тези съоражения надминава дестки милиарди лева, които имат съответните амортизиционни отчисления.
Причините за срива в напояването са многобройни и комплексни - от раздробяването на земята на 20 мил. парцела до унищожаването на значителна част от малката канална мрежа. Постепенно някои от тези причини се отстраняват. Съществиват вече окрупнени арендаторски стопанства, а най-малките канали  могат да се възстановят.
Без да се подценяват останалите, една от основните причини за сегашната безизходица в напояването са цените на водата. За питейни и индустриални нужди те се лимитират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Цените на водата за напояване обаче се утвърждават само от МЗ. През последните няколко години те са почти постоянни. При доставяне по гравитачен път от "Напоителни системи" цената е 22 ст., а тези при помпено изкачване надминават 50 ст. за куб.м, при това - без ДДС.
Но дори при цена 22 ст. само стойността на водата за напояване, например на царевицата, надхвърля 60-70 лв./дек. Като се добавят и останалите разходи и се отчете, че допълнителният добив от напояването е 350-400 кг/дек., става ясно, че ако напояват, производителите ще понасят икономически загуби. Ето защо царевицата у нас практически не се напоява, докато преди 20 години тя е отглеждана на над 1,3-1,7 мил.дек. поливни площи.
За да имат икономически стимул от напояването на царевица, слънчоглед, соя, стопаните следва да заплащат водата за напояване по пределни цени, непревишаващи 12-13 ст. за куб.м.
Незначителното използване на капацитета на напоителните системи (едва 5%) неизбежно води до висока себестойност на водата, дължаща се основно на "постояните разходи". Колкото повече вода провеждат каналите, толкова по-ниска ще бъде себестойността. Ето го "омагьосъния кръг", около който се върти отрасълът вече 20 години - високи цени на водата - незначителни напоявани площи.
Проблемът за напояването се дискутира вече много години. След 2002 г. Научно-техническият съюз на специалистите от селското стопанство организира няколко конференции на тази тема, включително и през октомври т.г. Бяха направени съответни предложения до Министерство на земеделието, но без резултат.
Тук ще се изложи един умерен вариант на възможно решение. Предлага се за срок от 5 години цената на водата за напояване на пролетните култури да се лимитира на 12 ст. за куб.м.
Това решение следва да бъде оповестено широко и официално, защото водоползвателите не вярват на краткотрайни обещания. При себестойност на водата напр. 22 ст. за куб.м разликата от 10 ст. следва да се покрива от специален фонд "Напояване". Поради икономическата изгода от напояването при лимитирани цени, за период от 5 години, обхванатите площи ще нараснат от 0,35 на минимум 1,0 мил. дек. При посочената цена на водата ефектът от напояването на царевица, соя и др. ще бъде над 40-50 лв./декар. Ефектът от напояване на захарна царевица, тютюн, заленчуци, плодове и др. надвишава 100-300 лв. на декар. В резултат на значителното нарастване на подаваните водни маси (над 3 пъти) себестойността на водата ще намалее над 2 пъти, т.е. от 22 на 11 ст. за куб.м.
При реализирането на това предложение през началната година напояваните площи остават на ниво 0,35 мил. дек. За да се покрие разликата между себестойността и цената на водата, ДФ "Напояване" следва да инвестира 10 мил. лв. През следващите години тези компенсации са съответно: 10, 8 и 2,5 мил. лв. В последната 5-а година вече се реализара печалба от 3 мил. лв. Няма съмнение, че през всички тези години на нарастване на поливните площи инвестираните средства са неколкократно по-малки от икономическия ефект, който получава икономиката на страната. След изтичане на 4-5-годишен период напоителните системи ще могат да реализират вече съществени печалби, от които да се възстановят средствата през предходния период.
За да се преодолее сегашното състояние на напояването, наред с предложените финансови мерки, е необходимо и осъществяването на широка информационна кампания. Тя следва да покаже на производителите, че при лимитираната цена от 12 ст. за куб.м дори напояването на царевицата, соята и други е печелившо.
Предложеното решение е стъпка към разплитане на възела "висока цена на водата - незначителни напоявани площи". То може да се реализира само ако ръководството на МЗ успее да убеди управляващите над него, че е крайно време безполезното изтичане на нашето водно богатство да спре.
Проблемът е особено съществен за трансграничните реки на България, което може да има негативни последици поколения напред. Несъмнено, изход от кризата в напояването има, но са необходими нетрадиционни решения на най-високо управленско ниво.

* Авторът е проф. инж. д-р на селскостопанските науки