Уйдурмата "демокрация"

Пак същият Юзеир Юзеиров, този път не с турски фес на главата, а по долни гащи, влиза в Централната избирателна комисия. Това става на 5 август. Направо да се чудиш къде е бил Цветан Цветанов и защо лично не го е арестувал. Защото, да не се лъжем, тук става дума за подигравка със закона и българската избирателна система. То не че такива подигравки не се случват постоянно, ама хората, дето ги правят, поне са прилично облечени. Тоест носят дълги гащи.
Естествено, турският всекидневник с голям тираж "Хюриет" веднага тръснал едно ехидно заглавие: "Новият османлия, който подлуди българите". Чак да сме полудели - не виждам, но ме дразни другото - едни хорица си позволяват да се гаврят с държавицата ни. Напук на мускулите, дето ги показват управляващите. Обидното е това, че разни "османлии" се гаврят с държавата ни по един водевилен начин. Което показва, че намеренията им даже не са искрени, а по-скоро - ей така...
Което от своя страна е още по-опасно - вече не ни вземат насериозно. Пък и защо ли да го правят?! Погледнете политиката ни от две десетилетия насам. Поклони, поклони, поклони... И то от най-унизителните. При положение че знаем - дори слугите имат достойнство. Така че Юзеир Юзеиров си върши работата съвсем по своята логика. Той, основателно или не, смята, че се движи сред раята си. А с какви гащи ще ходи, си е негова работа.
Това показва още един дефект в нашата демокрация. Основен дефект - тя не работи! Този дефект е важен, но никой не иска да го признае. Защото трябва да признае своето участие в уйдурмата, наречена "демокрация". Възможността да псуваш по вестниците този, който не ти е по душа, в никакъв случай не е демокрация. Това е само жалко подобие на демокрация. Жалко подобие на демократично общество са и всичките близо 200 партии и други подобни структури. И това при положение че у нас гласуват по-малко от половината, имащи това право. Все едно да гребеш само с едното гребло - лодката се движи в кръг. Юзеир Юзеиров е разбрал точно това и сега се опитва да пробие лодката. Уж на шега, щото казал, че в изборите за президент ще има поне два гласа - неговият и на брат му. Може и да са повече, като имаме предвид силната родова привързаност в тази част от населението.
Като казах "тази част от населението", се сетих, че тези хора наистина се държат като народ. Докато другите по-скоро са като разпасана орда. Оногури ли са или други някакви, но мен ме плаши незачитането на каквито и да било правила. Особено сред младите. Не знам защо е това, може би, защото хората се отдалечиха от истинския труд. Казвам го, защото виждам как родителите ми, които са на преклонна възраст, благоговеят пред земята и продължават да я обработват с благочестието на вярващите пред иконите. Така се отнасят към близките си и съседите.
Къде изчезна всичко това?!
Защо цивилизацията ни направи по-неспособни да осмислим истинските ценности на демокрацията? В България тя е припозната като слободия. Всички приличаме на пияни моряци, които са напуснали кораба и върлуват в далечно пристанище. Сякаш утре ще си тръгнем от пристанището и всички наши грехове и мръсотии ще бъдат забравени. Не ми харесва този кораб или това пристанище, както ви се хареса.
Свидетели сме на изключителна злоупотреба с властта, която се прикрива с дрехите на демокрацията. Всъщност Юзеир Юзеиров ни показа, че се мъкнем с долните гащи на демокрацията - неприлично и скандално. Нищо че отгоре носим вталено сако от туид. Долните ни гащи се виждат отвсякъде. А "Хюриет" ръкопляска на "новия османлия"! Има редица български селища, където през онова време, наречено от блюдолизците "османско присъствие", където не е стъпвал турски крак, а в други османлиите слизали от конете си и кротко ходели пеш. Това е било по времето на "игото", наречено сполучливо от дядо Вазов, който впрочем също е подигран от братята Юзеирови.
Днес, по времето на демокрацията, Юзеир Юзеиров заявява при влизане в следствената служба в Търговище: "Това е един голям ден за турската демокрация в България. Днес ние пробихме блокадата, която беше наложена преди 130 години. Един велик ден, една велика победа, която искам да споделя с всички мои сънародници братя и сестри, които загинаха в тази борба за нашето утвърждаване."
Аз пък не знаех, че демокрацията се дели на турска и българска. Просто си мислех, че я няма. Поне в правилата от българската страна!