В Бюджет'2014 имало плахи промени

В Бюджет 2014 има подобрение, ако трябва да го сравняваме с предишния 4-годишен период. Обърнато е внимание на социални проблеми, които бяха неглижирани дълго време. Средствата за тях обаче са в минимален размер - колкото да се посрещнат най-належащите нужди на хората в затруднено положение. Такова мнение изрази директорът на Икономическия институт към БАН проф. Митко Димитров на пресконференция вчера.
Той очерта два основни проблема в бюджета. Първият е с приходната част и събираемостта. Според него само от кражби на ДДС изтичат над 1 млрд. лв. 
Според проф. Гарабед Минасян с бюджета се правят умерени плахи сътъпки към подобряване на предишния бюджет, но основните проблеми оставали. По думите му има проблем с финансирането на самите сектори - някои са свръхфинансирани за сметка на други, но основният проблем бил качеството на услугата в тях.
Минасян посочи, че заложената инфлация е 1,8%, а за еврозоната е 2%, което означавало, че ще изоставаме в ръста на цените. 
Всеки бюджет носи етикет, този е нарочен за социален, и макар в него да има социлни акценти, той в никакъв случай не е социален, заяви проф. Йордан Христосков. Няколкото социални мерки, които струват около 400 млн. лв. допълнително, имат по-скоро компенсиращ характер, а не дават някакви нови политики, обясни бившият управител на НОИ. Те компенсирали "онова, което беше забавено в предходните 3-4 години". За пример Христосков обясни, че през следващата година ще има индексация на пенсиите с 3%, но кумулативно с индексацията от тази година пенсиите няма да нараснат толкова, че да се компенсира периодът от 4 години, през който бяха замразени.
Индексирането на по-голямата част от средствата нямало да помогне за повишаване на потреблението и растеж. Тези компенсации хората щели да използват за стари борчове или за покупки, които са отлагали дълго време, но в никакъв случай това нямало да подобри живота им или да провокира оживление в потреблението. Той оспори и повишаването на максималния осигурителен доход, ефектът от който щял да бъде едва 38 млн. лв. Прогнозираният растеж от 1,8% пък не е растеж, който да дава нови работни места.