В хубавия ден на всичко, което е около нас

    Поезията на Татяна Александрова е по-различна от творчеството на събратята по перо. Има свой цвят, полет, изказ, изповед, откровение и послание. Който обича изящната мерена реч, може да открие силни вълнения и преживявания. Не е лесно да се потопиш в обкръжаващия ни свят и да го покажеш на другите такъв, какъвто го виждаш и усещаш. Поетесата пише за своето пътуване към истините и предлага на другите онова, което я вълнува, без да покрива с трафаретите на вече видяното от поетите преди нея.
    Стихотворенията в "Отвъд зримото" са хубави и странни. Това е чудесно, защото отдавна е известно, че най-прекрасното чувство, което можем да изпитваме, е загадъчното по характер.
    В книгата е показана най-вече светлината в човека. Тя няма граници. Преодолява ги с полета на своята необятност. При Татяна Александрова интимното е не само част от общото, а е със свой образ - многоцветно и вълнуващо. Поетесата изгражда заобикалящия я свят, пречупен през призмата на нейната обич и вяра. Потапя ни не само в дъгата на седемцветието на светлината, но и в полутоновете й. Обемно е показан образът на лирическия герой в стремежа му към съвършенство, даже когато е притеснен от сянката на мрака.
    При Татяна Александрова лирическият герой често общува с вселената не като абстрактно състояние, а като вътрешно усещане, което е в нас самите, макар понякога да не го разбираме, притеснени от външни обстоятелства и цели.
    Прочетете с откровение книгата на Татяна Александрова. Ще ви обогати и с чувства, и с прозрения, които може би сте покрили със забрава от недоглеждане в себе си.