В какъв свят ще живеем утре, зависи от нас

"Написах книгата "Светът утре" за всички, независимо от възраст, пол и професия - за бащи и майки, работници и мениджъри, преподаватели и студенти, изпълнителни директори, министри, спортисти, съдии, чиновници и анализатори. Защото този бъдещ свят ще го създаваме заедно. Затова отсега трябва да се настроим за големи промени и да сме готови да ги приемем", твърди Ричард ван Хойдонг. Неговите вдъхновяващи лекции са посетени от над 420 000 души в страната му и по света.

Все по-често технологиите ще ни измъкват работата от ръцете. Във всички сектори изчезват много професии, на тяхно място идват куп нови. Но кои са те и каква ще е ролята на роботите в този процес? Това е една от темите, които нидерландският футуролог разглежда в книгата си "Светът утре" (ИК "Кръгозор", превод Анета Данчева-Манолова).

Всекидневно ставаме свидетели на впечатляващo прилагане в различни области на новите технологии, които променят начина, по който живеем и работим. Самоуправляеми автомобили, автобуси, подземен, въздушен и морски транспорт ни осигуряват придвижване без катастрофи и жертви. Добиваме полезни изкопаеми от метеорити и други планети, произвеждаме възобновяема енергия от Слънцето, Космоса, дори от ураганите... Ричард ван Хойдонк дава множество прогнози и примери, които обрисуват широка картина на удивителния ни бъдещ свят, който започва от днес. И съветва да се замислим за уменията си за утрешния ден и да съгласуваме по-добре с тях обучението си.

Със своя международен изследователски екип той проследява технологичните тенденции в роботиката, безпилотните технологии, биотехнологиите, нанотехнологиите, медицината, 3D и 4D принтерите и въздействието им върху различни индустрии. Интелигентните машини поемат голяма част от работата. Адвокати, хирурзи, преподаватели и хора на изкуството са сред тези, които ще са принудени в бъдеще да се конкурират с роботите, по мнението на автора.

Четейки, човек започва да се пита - няма ли машините накрая съвсем да ни изместят. Ван Хойдонк отговаря: "Ще трябва да го решим ние, хората. Колко далеч искаме да стигнем, какви са етичните ни норми? Що се отнася до мен, има една граница при точката, в която ние вече не разбираме как някои системи са стигнали до изкуствения интелект. Още много отдавна Айзък Азимов е формулирал трите закона на роботиката: един робот никога не бива да се обръща срещу хората; трябва да изпълнява заповедите, давани му от хората, освен ако тази задача не е в противоречие с първия закон; и трябва да защитава собственото си съществуване, доколкото тази защита не е в противоречие с първия или втория закон. Човешката интелигентност е нещо много повече, помислете например за любовта, емпатията и хумора..."