В кошмарите е спасението

Георги Коновски

...Събуди се Иванов - стреснат, ужасен... След тоя сън - как да се чувства? Кошмар! Хванали го някакви в униформи, съди го военен съд... И го осъжда - заради изказванията му, че трябва да се ликвидира корупцията, приети като призиви за сваляне на правителството. Абе, не е работа това - всяка нощ да сънува страхотии. Кога го преследва тиранозавър с немити зъби, кога хидра с лицата на шефа му изпълзява изпод леглото, кога Фидоската го посреща в спалнята неглиже...
Поизми се, сипа си кафе. На екрана някакви приказваха, но той дори не ги погледна, камо ли да слуша. Визията, желание за промяна, политическа воля, ние сме прави, защото сме ние и сме на власт...
После денят мина като всеки друг. Най-напред шефът предупреди, че ще се наложи да се разделят с някои хора. Криза, нали разбират... Иванов разбираше - толкова беше станал съгласен с всичко, че ако беше една жена, от родилното нямаше да излиза. После босът ги информира, че и този месец не се знае кога ще получат заплати. Много разходи, неполучени от контрагентите пари, изобщо - нали разбират, криза е... Иванов разбираше - де ще иде. Виж, ония от енергото, ВиК-ато, топлофикацията хич не щат да разберат. Даже напират - абе, не разбира ли той, че е криза и трябва навреме да изплаща новите цени. Е, да - по-високи, криза е. А децата, те пък хептен не могат да схванат за тая криза. Лошо възпитани, навикнали да ядат три пъти на ден, че и подходящи дрехи да носят... 
На връщане от работата за всеки случай се отби при сестра си. Не че се надяваше зетят да му върне заема, но... и в атеистичния ни век стават чудеса. Та си тръгна с полуизкривена уста и с някой лев в джоба.
Е, по улицата не се усмихваше. Кой смее да се смее публично днес? Та околните или ще се дръпнат страхливо, или ще викнат специалистите. Нима нормален човек има повод за усмивка? Освен ако не е избръмчал докрай... На входа го чакаше комшията. Който събираше парите този месец. И го чакаше вече седмица да се издължи... После жена му го посрещна с погледа на Горгоната Медуза. Беше видяла от балкона как мъжът й плати на комшията, а му беше наредила поне още три дни да потрае, да се крие, да задържа.
Опита се тя да сътвори една усмивка при вида на върнатите от зетя пари, все пак закърпиха седмицата. Е, имаше един дребен проблем. Петдесет лева за храна, десет за децата, трябва да се купят обувки на малкия, че тръгна сняг, и тая седмица ще ходят пеша на работа, майка й има рожден ден, че и юбилей... Абе, едно триста лева ще отидат. Пък проблемът - зетят беше върнал двеста. Но не им беше за пръв път да творят чудеса - повече и от светец-покръстител.
А после си легнаха. Иванов се отпусна спокойно. Най-после ще заспи. И ще потъне в тия сънища на ужасите, в тия кошмари, в черното подсъзнание на живота си...
За да си почине от реалността, щото в кошмарите е спасението!