"В крак с времето"

Тодор Канев

Преходът определено нанесе дълбоки разделителни линии, които формираха различни фили-фоби, сини и червени, комунисти и антикомунисти, както и много други. Разделението е налице в обществото, но необходимо ли е да се продължава с тази варварска и разрушителна сила. А онези, които са създали преди нас блага и история, да бъдат заклеймявани, осквернявани и унижавани. Днес в България има неправителствени организации, които като основна задача си поставят демонтажа на определени паметници от близкото минало или тяхното оскверняване. Това ясно показва, че функцията на тези организации е една и тя е разруха и унищожаване на миналото, след което от пепелта да се роди тяхната неолиберална птица феникс. Държавата от своя страна не наказва онези, които извършват варварски и хулигански деяния по оскверняването на паметниците, а излиза с решения, в които се заявява: "Деянието (боядисването на паметника) е израз на политическо мнение с използването на художествени средства". На запад от нас

такива прояви се наказват с осъдителни присъди

докато нашият съд определя това деяние като политика. Със сигурност следващата стъпка на новите варвари ще бъде разрушаването или демонтирането, което отново ще се определи като политика. Действията по разрушаването на културни паметници от страна на "Ислямска държава" бяха заклеймени като варварски от целия свят и включително от нас. Но ние сме до голяма степен и лицемери, тъй като същите варварски деяния се извършват и в България, но тогава заявяваме, че това е политически акт. Истината е, че нашите псевдодемократи не са много далеч от варварските прояви на талибаните и ислямистите.
В България почти няма населено място, в което да не е осквернен паметник, независимо от кой период на историята. Може би трябва да попитаме кой оскверни паметника на генерал Иван Винаров в Плевен или кой нарисува свастики върху еврейския паметник в Пловдив и на този на Альоша в Бургас. Не бяха пожалени и националните герои като Ботев, върху чийто паметник беше изрисуван символът на анархията, а бюстът беше залят с жълта боя. Стигна се дотам, че бяха откраднати дори грифоните от паметника на Апостола в столицата.
Началото на прехода се оказа

един от най-разрушителните периоди

в нашата история. Тогава бяха премахнати и съборени редица паметници, а тази разрушителна вакханалия се отнасяше само за паметници, построени по времето на социализма. Беше премахнат дори паметник на майка с дете от близката градинка, макар да не виждах нищо лошо в него.
Дали си спомняте кой беше министър на регионалното развитие в кабинета "Костов". Може би вече голяма част от нас са забравили, но си спомнят за сметка на това кой разруши мавзолея.
Прословутото взривяване на мавзолея беше давано и по телевизията. Върху близо стоящата сграда се беше качил Бъки-бомбата, който даваше цялата си енергия за изпълнението на този варварски акт. След първоначалния взрив около мавзолея се разнесе облак от пепел и дим, чуваше се радостната глъч на антикомунистите, но мавзолеят не падна, а само се наклони съвсем леко, като че казваше: аз ще ви надживея и за мен ще продължават да говорят, а вас ви оставям в историята на криминалния преход. Цялата правителствена кохорта, която стоеше на близката сграда, започна да се изнизва от балкона, като че бързаше да се скрие в небитието. Седем дни продължи разрушаването на мавзолея, а същият е бил построен от доброволци и армията за пет дни след смъртта на Георги Димитров.
След 27 август 1999 година в света останаха само четири мавзолея, а ние оставаме само с чувството, че и ние сме имали някога такъв, но за разлика от другите държави

по нашите земи са минали варвари

които са го разрушили. Те също така разрушиха и икономиката, като ни убеждаваха, че държавата е лош стопанин.
Към днешно време почти цялата тогавашна кохорта, заедно с нейния командир, са политически трупове, но след оставената от тях разруха не може да се възстановим вече повече от 15 години.
Един от най-яростно нападаните и осквернявани паметници е този на Съветската армия в центъра на София. Не минава и година, в която да няма посегателство върху него. Последният варварин, който боядиса паметника, заяви, че го е направил заради конфликта в Украйна. Може би той е пропуснал да се информира, че бандеровците, които се бият в Украйна, са наследници на националистите и съюзник на хитлерофашистка Германия, която изби милиони невини хора. Върху паметника се упражняват всякакви личности, които искат да получат малко слава или отново да станат медийно популярни. Интересно е, че паметници на Червената армия има в Сърбия, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Австрия и в Германия, като в центъра на Берлин паметниците са четири, от които най-голям е този в парка "Трептов", в който лежат костите на 7000 руски войници, загинали при щурма на Берлин.
Днешните варвари у нас до голяма степен са окуражени и подбуждани от техни верни англосаксонски спонсори, които в знак на благодарност им осигуряват финансова подкрепа към неправителствените организации, стоящи зад тези прояви. Оскверняването на паметник се обявява като арт изкуство, зад което се крият интереси, свързани именно с нашето време, и може би поради тази причина на един от паметниците беше написано "В крак с времето". Целта на днешните варварски прояви са насочени към

омаловажаване на саможертвата

на загиналите за свободата и подмяна на историята. Днешните герои са онези, които бомбардираха София по време на Втората световна война. Загиналите от американските бомбардировки са 5000 души, като върху населените места са нанесени и огромни материални щети. Нашите пилоти са били изправени в неравностойни битки, в които на един наш самолет са се падали 28 американски. Ако минавате покрай квартал "Лозенец" в София, можете да видите наскоро открития паметник на онези, които бомбардираха и убиха хиляди мирни български граждани. Палачите издигат свой паметник, с който заявяват: ние бяхме тук и ви бомбардирахме. Защо днешните варвари не рисуват върху този паметник? Макар те да са причина за много конфликти по света, в които те вземат и активно участие. Трябва ли да се потъпква паметта на всички загинали от бомбардировките българи заради сервилността към определени нации.
Реститутите в София издигнаха паметник на своя покровител Лучников, но варварите не посегнаха и на него. Благодарение на прокарания от него закон се окрадоха множество държавни и общински имоти, за които държавата и общината са платили или собствениците са били обезщетени. Всякакви икономически и политически организации издигат паметници, макар някои от тях да са работили срещу България, но може би това е "В крак с времето", а то, времето, единствено ще оцени днешната вакханалия.