В лицето на Първанов хората виждат човека, който ще реабилитира БСП

Цитат:
 Чувам общи послания за ръст и заетост. Как ще постигнем тези обещания, ако имаме само 40-50 депутати?

- Господин Добрев, в какво състояние е БСП буквално дни преди 48-ия конгрес на партията? От една страна се чува мнението, че партията е намерила верния път, а от другата, че изобщо не знае какво прави. Къде е истината?
- Този въпрос е много закъснял. Трябваше да се питаме доста по-рано - преди местните и президентските избори. Не отричам, имаше опити, но само на хартия, на думи - в докладите на председателя пред изнесените срещи с общинските и областните председатели, в документите за реформи, които се изписаха, но не се приложиха. Зациклихме. Вместо реформи и отваряне започна да се случва нещо друго - капсулиране на ръководството в много тесен кръг, изолиране на личности, които са истински "партийни" бойци, бетониране на апарата. Твърдя, че НС вече има второстепенна роля, там няма дебат. Защо ни е приспан и управляем НС, защо ни е НС, който функционира само като машинка за гласуване на спуснати от ръководството решения? Този НС променил ли е едно решение на ръководството? И друг път съм сравнявал състоянието в БСП със спрял на задънен перон влак. Няма релси, влакът не се движи, но някой режисьор сменя декора отвън и заблуждава пътниците, че отиват някъде. За мен актуалният въпрос сега, седмица преди конгреса, трябваше да е "Как БСП разширява обществено доверие и как печели следващите избори?" Голямото изпитание за БСП са парламентарните избори догодина, а не конгресът на 19-ти май или конгресът на ПЕС през октомври. Но разговорите сега са не как да спечелим парламентарните избори, а как да спечелим конгреса. Истината е, че всички сме заложници на това как да изберем Сергей Станишев за председател на ПЕС. Продължавам да твърдя, че дилемата не е между европейското бъдеще на БСП и отстраняването на ГЕРБ. Можем да направим и двете, защото БСП отдавна е европейска партия и председателството в ПЕС може да засили позициите. Трябва да мислим как да засилим позициите в страната. Продължавам да мисля, че нямаме вярната формула за местните проблеми. Ние не можем да си оправим къщата, а сме тръгнали да оправяме "международното положение".
- Ако трябва да дадете оценка на лидерството на Сергей Станишев от началото досега, каква ще бъде тя?
- Много дълго време работихме заедно - и в партията, и в парламента. Сергей има много качества - той е изграден европейски политик. Слабостта му е, че не вижда надалече, не разбира и не го влече нито оперативната работа, нито организационната проблематика. Елитарността му пречи на родна територия. Пречи и на партията. Тук се появиха и принципните различия между нас. Той се сля със статуквото и в момента го представлява и брани.
На практика стана така, че БСП начело със Сергей получи една хубава европейска опаковка, а вътре нещата сериозно куцат. Защото партия не се управлява, укрепва, реформира между два полета до Брюксел, една пресконференция, няколко трибунки в парламента. Знам, че той е чувствителен на тази тема и обяснява как е обиколил 80% от партийните организации по време на предконгресната кампания. Само че структурите не са музеи, за да ги обикаляме и гледаме. Партията е жив организъм, трябва да я усетиш, да работиш непрекъснато, и то не само преди конгреса. А Сергей остави това да вършат от негово име уморени хора или хора, които не разбират от партийна работа. Това е основната му слабост като лидер - не създаде силен екип, с който да работи по организационните теми. И той, и Корнелия, и Димчо Михалевски, и Пламен Орешарски, могат буквално да размажат ГЕРБ на полето на политиките и управленските стратегии. Къде обаче са хората, които могат да размажат ГЕРБ на организационно поле, в изборната технология? Те са изолирани и изрязани. И това е огромна лидерска грешка. Няма как да си реализираме политиките, ако не вземем изборите. Въпреки всички силни неща, които направи начело на БСП, той не успя да се отърве от страха да работи със силни личности.
Всъщност оценката като лидер си я получи от избирателите на последните пет избора. Винаги втори.
- Помага или пречи лидерската битка на БСП? Как ще коментирате разнопосочните изявления по тази тема - те варират от това, че няма нищо лошо от двубой, до това, че сега не било времето.
- В последните години БСП все е "в решителен момент" и винаги доминираща е тезата "трябва да загърбим противоречията и проблемите и да се обединим около лидера". Признавам - на конгреса през 2009 г. и аз съм я споделял. Тогава бях категорично против да си обезглавяваме партията и лично събирах подписи за Сергей. Очаквах реформа, стягане на редиците, действия. Това не се случи. Затова сега питам - кога му е времето да изберем лидер? Или забравяме, че този конгрес е отчетно-изборен. Приемам като абсолютно неадекватна реакцията на ръководството по отношение на останалите кандидати. Конкуренция нямаше само преди 89-а година, оттогава в демократичната история на БСП тя е факт. Проблемът сега е в честната игра, в отношението между кандидатите. Сергей още от началото на кампанията се представя като кандидатът на БСП, а всички останали, включително и Първанов, като кандидатите, които искат да му вземат БСП. Ясно е, че като действащ председател той има предимство, апаратът е зад гърба му. Но ако беше привърженик на честната игра, нямаше така да го пренатяга и натиска в своя полза.
Твърдя, че в БСП нямаше свободна, честна и открита отчетно-изборна кампания. Отчетите и изборите на местните ръководства минаваха през ултиматума - с мен или против мен? Не мога да си отговоря и на въпроса, защо ръководството така нервно реагира на идеята за пряк избор на председател. Вече няколко видни фигури от левицата го предложиха. Като президент на ПЕС той трябва да е наясно, че това е една демократична формула. Включително и възможност за събиране на по-широка обществена подкрепа. Това е начин обществото да се интересува от нас, а не да плащаме по медиите, за да ни отразяват.
- Обикаляте страната заедно с Георги Първанов. Как го посрещат хората? От какво се интересуват?
- Първанов познава и по-важно - разбира тази партия и хората й, от долу до горе. За него не е проблем дали на срещата са дошли 10 или 100 души. Той е друг профил, извървял е друг път. Не спада към партийната аристокрация. И в Припек, Кърджалийско, и в Две могили, Русенско, и в Гърмен, и в Тутракан стои изключително близко до хората и го посрещат радушно. Не ги води с автобуси за срещи в областните градове, а им отива на крака. След загубата на парламентарните избори БСП инкасира много унижения и обиди и в негово лице виждат човека, който да вдигне духа, човека, чрез който БСП да се реабилитира. Пали хората, а на левицата й трябва точно такъв автентичен лидер.
- Каква е разликата между предложенията на Станишев и Първанов за бъдещето на БСП?
- Първанов вижда БСП като партията, която трябва да държи ключа към бъдещото управление на страната. Сега БСП като че ли се плъзга към изолация. Това капсулиране всъщност е проекция на капсулирането на самото ръководство. Но не можеш да имаш претенции да си фактор в политическия живот и да нямаш стратегия за коалиционна политика и за отваряне към гражданското общество. Няма да припомням как загубихме позиции в Националното сдружение на общините, което винаги се е ръководило от представител на БСП. Сергей обаче не можа да се отърве от комплекса и страховете около Тройната коалиция. И рискува съвсем да натика партията в политическия ъгъл следващите избори. Вкопчил се е в тезата - БСП ще разгроми ГЕРБ. Как обаче - не е ясно. Стоим на 17% и не мърдаме, ГЕРБ се окопава във властта, текат нови процеси на преструктуриране на политическото пространство, а пред БСП въпросът за партньорствата и бъдещия формат на управлението не стои. Или по-скоро по него се мълчи.
А за Станишев - аз не знам какво предлага в интерес на истината. Чувам общи послания за ръст и заетост. Но пак питам, как ще ги постигнем тези обещания, ако не сме в управлението, ако имаме 30-40 депутати? Не стана ли ясно, че с общи послания не става. Ще е пагубно, ако БСП си пропилее потенциала да изгради около себе си лявоцентристка коалиция, подчертавам, не да е част, а център на силна лявоцентристка коалиция. Но сегашният председател не е готов на разговор по тази тема, това, което предлага, е да бъде избран за председател на БСП, за да стане президент на ПЕС. Сега предполагам, че ще развие и тезата, че БСП ще стане част от лявата вълна в Европа и ПЕС много ще ни помогне за това. Социализмът обаче не е цунами, за да залива континенти, воден от природни сили. Франция, Шлезвиг-Холщайн - добре, но в България е друго. Присъствах на няколко срещи на председателя и на тях въобще не стана дума за управление... А още един мандат в опозиция - и приключваме.
- Наскоро се чу ваше мнение, че целият апарат работи за досегашния лидер. Можете ли да дадете подробности по тази тема? Вярвате ли в честния конгрес?
- В устава спряхме съвместяването на длъжности, но в момента сливаме платените длъжности в БСП с ръководните. Колко от членовете на ИБ вземат заплата, колко от областните, общинските и районните председатели са на заплата?
Тяхното финансово оцеляване зависи от ръководството на БСП. Над 10 на сто са делегираните участници на конгреса. А казват, че когато над 3% са платените, служебни назначения, имаме контролиран вот. Но в цялата работа има и нещо положително - най-накрая ръководството и апаратът се запознаха с партията, с редовите членове на БСП.
- Управлението на ГЕРБ скоро ще навлезе в своята финална година. Какво ще е наследството от него?
- Пагубно. Държавата прилича на обран бостан. Последиците от управлението на ГЕРБ ще тежат дълго на страната. Имаме управление, което не работи - нищо не се случва в страната. Мине - не мине и приемат някой лобистки текст в парламента, който да помогне на процеса на окопаване на герберите във властта. Напред дърпат само общини, в които управляват кметове на ГЕРБ.
За първи път имаме управление, което ликвидира малкия и средния бизнес, в което нищо не се случва, освен няколко километра магистрали. Може би затова и Станишев не иска убедително властта. Следя неговите последни изказвания и от тях нямам усещане, че БСП иска да управлява и да подобри живота на хората.
- Най-голямата заявка на ГЕРБ преди победата им на изборите беше за решителен напредък в сферата на сигурността. Кога и как сигурността се превърна в полицейщина? Кой носи пряката отговорност за това?
- Преди да се превърне в полицейщина, темата за сигурността бе разиграна пред обществото като сериал - акции с гръмки имена, успехи и медийна реклама. В същото време МВР се превърна в политически инструмент. Мит е, че Цветанов громи големи босове. Напротив - големите босове се чувстват доста комфортно при това ръководство на министерството. Ръстът на битовата престъпност скочи двойно - кражби на имущество, посегателства срещу собственост. В големите градове обирите са ежедневие, в селата хората не смеят да оставят къщите си. Моят избирателен район - София-област, е предимно селски, и виждам как се връща страхът сред хората. Темата за полицейщината мога да сравня с апаратщината в БСП. Силата на правото се смени с правото на силния. Случаите на полицейско насилие не са изолирани. За тях отговорност трябва да носят не само замесените полицаи и началници. Те са знак, че в резултат на некадърното ръководство на МВР в средните и ниските нива на системата има голям проблем. Тези хора виждат безпринципността и погазването на правилата по високите етажи на министерството им и в крайна сметка се деморализират, демотивират.
- По много медии се води масирана атака от някакви новопоявили се специалисти по енергийна независимост, които призовават за отмяна на мораториума за добив на шистов газ. Мислите ли, че властта има план да пусне сондите на Шеврон в Добруджа?
- Темата за шистовия газ има много измерения. От чисто екологични до политически. ГЕРБ се опитаха да приспят гражданското общество с мораториума, демонстрираха фалшива загриженост и приемане на мотивите на хората. Днес с витиевати текстове реално искат да отменят забраната. Моята прогноза е, че сега ще тече един уж обективен дебат с включване на много уж независими екперти, политолози, учени, които да водят общественото мнение в "правилната посока". Въобще ако не бяха изборите догодина, интересите на Шеврон отдавна да бяха приключили "успешно". Но за мен по-важно е къде е мястото на БСП в този процес. Ще се ограничим само с действия в парламента или ще се опитаме този път наистина да излезем от политическото говорене и да помогнем на гражданското общество. Не да го използваме и яхаме неговата вълна, а да използваме ресурса си в цялата страна - организационен и експертен, в полза на обществения интерес. За нас първо трябва да е важно здравето на хората, а после политическите и обществените плюсове, които можем да излечем. Може би тук е мястото на въпроса, колко от гражданските сдружения и протестиращи българи потърсиха и намериха в БСП изразител на техните искания. Мъчно ми е да кажа, но май никой.